Решение № 237 от 14.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ерна Якова-Павлова

Членове:

Мая В. Нанкинска

Трайчо Г. Атанасов при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора К. Ст. П. като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Частно наказателно дело № 20233100200864 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / ЗПИИАКОРНФС/.

Постъпило е искане от надлежен орган в Белгия за признаване и изпълнение на Решение № 172/14 по дело № 2013/PGM/000746 на съдебен орган в издаващата държава-Апелативен съд в Монс, постановено на 26.03.2014 г. и влязло в сила на 12 .04.2014 г. Срещу българския гражданин Г. С. А. ЕГН **********, роден на ****** г., живущ в с.***** общ. **** обл. Варна, ул.

“********.

В съдебно заседание представителят на ОП-Варна изразява становище, че са налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се признае решението за налагане на финансова санкция на лицето.

Защитникът на засегнатото лице изразява становище, че не следва да се признае решението за налагане на финансова санкция.

Засегнатото лице Г. А. призован чрез защитника си, не се явява, поради което производството се проведе по реда на чл. 16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното :

От прeдставеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с 1

Решение № 172/14 по дело № 2013/PGM/000746 на Апелативен съд в Монс, постановено на 26.03.2014 г. и влязло в сила на 12 .04.2014 г. на Г. А. е наложена финансова санкция – Глоба в размер на 24000 евро и са му възложени съдебни разноски в размер на 1714,65 евро.

А. е бил осъден за престъпления извършени в периода 01.07.2012г.- 24.04.2013г. в Белгия, наказуеми по чл. 42, 43, 43б, 65, 66, 79, 80, 378, 379, 380, 381, 382, 383, 392, и 398 от белгийския Наказателен кодекс.

Съдът намира, че са налице пречки за признаване на финансовата санкция, спрямо българският гражданин Ангел А., по следните съображения:

Съгласно чл. 30 ал.1 от

ЗПИИРКОРНФС решения за налагане на финансова санкция се признават и изпълняват в РБългария, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава. В настоящият случай сме изправени пред тази хипотеза, доколкото престъпленията, за които е осъден в Белгия Ангел А. имат аналог в българския Наказателен кодекс, а именно престъпления по чл. 155 от НК-склоняване към проституция и чл. 159а от НК- трафик на хора.

Видно от наказателно правните разпоредби на горепосочените състави на престъпления, наказанията които се предвиждат по българското законодателство са „Лишаване от свобода“ и „Глоба“.

От друга страна обаче, видно от представеното удостоверение актът на Апелативен съд Монс, Белгия за налагане на паричната санкция е постановен на 26.03.2014 г. и е влязъл в сила на 12.04.2014 г. Съгласно чл. 82 ал.1 т.5 от българският Наказателен кодекс, разпоредба имаща отношение към давността за изпълнение на наказанията, давността за изпълнение на „глобата“ е две години, като съгласно чл. 82 ал.4 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 82 ал.1 пот НК. В настоящият случай съдът намира, че по българското законодателство абсолютната давност за изпълнение на наказанието „глоба“ е настъпила на 12.04.2017 г. Съобразявайки текста на чл. 35 т.3 от ЗПИИАКОРНФС, съгласно, който в случаите, когато изпълнението на решението е с изтекла давност по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, настоящият съдебен състав прие, че е налице основание за отказ от признаване на съдебното решение в тази му част. В тази връзка съдът няма да коментира представеното от изпращащата държава доказателство за липсата на изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция.

По отношение на възложените на Ангел А. с решението на съда в Белгия в частта за възложени в негова тежест на разноски в размер на 1714,65 евро, настоящият съд прие, че с оглед разпоредбата на чл.171 ал.2 ДОПК абсолютната погасителна давност за това парично задължение не е настъпила и горепосоченото решение на издаващата държава следва да бъде признато и прието за изпълнение.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за признаване на Решение № 172/14 по дело № 2013/PGM/000746 на съдебен орган в издаващата държава-Белгия, Апелативен съд в Монс, постановено на 26.03.2014 г. и влязло в сила на 12 .04.2014 г. в частта с която на българския 2 гражданин Г. С. А. ЕГН **********, роден на ****** г., с постоянен адрес в с.***** общ. **** обл. Варна, ул. “******, е наложена финансова санкция - Глоба в размер на 24000 /двадесет и четири хиляди / евро.

ПРИЗНАВА Решение № 172/14 по дело № 2013/PGM/000746 на съдебен орган в издаващата държава-Белгия, Апелативен съд в Монс, постановено на 26.03.2014 г. и влязло в сила на 12.04.2014 г. в частта, с която на българския гражданин Г. С. А. ЕГН **********, роден на ****** г., с постоянен адрес в с.***** общ. **** обл. Варна, ул. “******, са възложени съдебни разноски в размер на 1714,65 евро, с равностойност в български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 3353.65 лева (три хиляди триста петдесет и три лева и 65 ст.).

Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава частичното признаване на решението.

Белгия, за

Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3