Решение № 1075 от 15.06.2018, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1075/15.6.2018г.2018г.

Година 2018 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На дванадесети юни Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2103 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Т.Б." ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от пълномощника Румяна Рангелова,, против Наказателно постановление № В - 0044968 от 17.04.2018г., издадено от Христо Милчев Милев -Директор в Регионална дирекция към главна дирекция „Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на търговеца, на основание чл.222А от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/лева, за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Твърди се, че неправилно била определена датата на нарушението, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и не е изпълнено административното задължение на търговеца за привеждане на стоката в съответствие с договореното, същото следва да бъде изпълнено в срока на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, а именно в рамките на един месец от предявяване на рекламацията. В Наказателното постановление била посочена датата 12.03.2018г., а би следвало да бъде 06.04.2018. Към 12.03.2018г. не бил изтекъл законоустановения едномесечен срок от предявяване на рекламацията и не било установено, че липсва действие по искане по чл. 113, ал. 3 от ЗЗП от страна на потребителя, което търговецът да е отказал да удовлетвори. За дата на извършване на нарушението би следвало да е посочена 06.04.2018г., датата на изтичане на законоустановения срок по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. Липсвали обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата за тях.

Наказващият орган ангажира обективната отговорност на п дружеството, че е осъществен състав на нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължава търговеца при несъответствие, стоката да бъде приведена в съответствие с договора за продажба. В случая нямало сключен договор за продажба между потребителя и търговеца, а имало сключен договор за лизинг на 28.12.2016г., който бил с различни правни последици при разваляне на договора и поради тази причина не бил посочен във фактическия състав на разпоредбата на чл. 113 от ЗЗП. С тези и други аргументи се моли за отмяна на НП или за намаляване на наказанието до законоустановения минимум.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява, не се ангажират доказателства в подкрепа на жалбата и не се изразява становище в хода на делото по същество.

Представителят на органа издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество излага аргументи в подкрепа на становището си за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и моли НП да бъде потвърдено.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.03.2018г., в гр. Варна, бул.

"Владислав Варненчик" № 81, в обект-магазин „Теленор", била извършена проверка от служители на КЗП, сред които и св. С..

Проверката била извършена във връзка с постъпила потребителска жалба, относно рекламация на таблет NJOY TITYOS С IMEI:

354117080004207 закупен от „Т.Б." ЕАД на 28.12.2016г.

Устройството било прието в сервиза със забележка: ожулен, надраскан, и било върнато на 12.03.2018г. с протокол № ********* със заключение: отнета гаранция- силно деформиран, изкривен корпус на таблета.

Изискано било становище от търговеца и му била дадено нареждане да представи писмени доказателства.

На 20.03.2018г. търговецът изготвил становище до КЗП като посочил, че на 06.03.2018г. била предявена рекламация с описан проблем „показва използвани 12GB от налични 8 GB. При извършения преглед сервизният специалист установил, че корпусът е деформиран или по-точно огънат. В становището било посочено още, че вследствие на констатациите на техническото лице била отнета гаранцията на апарата, тъй като установената щета не се дължала на фабричен дефект, а на неправилна експлоатация.

При тези констатации св. С. приела, че търговецът не е изпълнил административното си задължение, като е нарушил чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора.

Освен горното същата приела, че нарушението е извършено в гр. Варна на 12.03.18г.

Поради това на 27.03.2018г. тя съставила АУАН срещу санкционираното дружество за горепосоченото нарушение.АУАН бил съставен в присъствието и бил връчен по надлежния ред на 27.03.2018г. на упълномощено от представляващите и управляващи санкционираното дружество лице, което го подписало без възражения.

Писмени възражения срещу съставения АУАН не били депозирани, поради което АНО приел, че липсват спорни обстоятелства и че не следва да бъде провеждано разследване по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, след което на 17.04.2018г. издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Съдът напълно кредитира показанията на св. П.В., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира показанията и на св.В.С., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на свидетелите С. и В., дадени в с.з. , както и от писмените материали по преписката-, АУАН, КП, договори, писма, електронна кореспонденция, становища, сервизен протокол, снимки и от останалите приети по делото писмени доказателства.

След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :

Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно.АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на

АНП са допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно е бил приложен материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, като задължително следва да са посочени дата и място на извършване, както и обстоятелствата, при които същото е извършено и да са визирани всички съставомерни факти.

В НП липсват основни факти, обосноваващи обективната страна на административното нарушение:

Съгласно посочената като нарушена норма на чл.113 ал., от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.

На първо място в НП и в АУАН изобщо не са посочени клаузите на договора за продажба/ непосочено е между кои страни е сключен договора /, за да се прецени както авторството на нарушението, така и неговата съставомерност. От това, че е посочено, че таблетът е закупен от „Т.Б."

ЕАД, може да се предположи, че едната страна на догвора е именно визираното дружество. Но коя е другата страна и какъв договор е сключен-факти липсват. На следващо място нито в АУАН, нито в НП е посочено в какво се е изразила рекламацията на потребителя и защо АНО е приел, че търговецът не е изпълнил задължението си да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, респективно в какво се изразява това несъответствие.

За всички горепосочени липсващи в НП факти, които следва да обосноват административното нарушение, може само да се предполага и евентуално да се правят изводи по тълкувателен път от приложения доказателствен материал. Последното обаче е недопустимо, доколкото би нарушило съществено правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че наказания с НП субект вероятно е разбрал за какво административно нарушение е ангажирана отговорността му. Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения. То е строго формално и доколкото констатираните пропуски касаят задължителни реквизити на НП и засягат правото на защита на наказания субект, те представляват съществени процесуалните нарушения.

Основателни са възраженията на санкционираното дружество относно посочената датата на извършване на нарушението, тъй като факти точно какво действие е било дължимо на дата 12.03.2018г. от санкционираното дружество не фигурират в НП. На следващо място, търговецът има едномесечен срок, в който да приведе стоката в съответствие с договора за продажба и в този смисъл и след като от гласните и писмените доказателства се установи, определен отказ да е извършен на 12.03.2018г., няма как да се приеме, че на същата дата би могло да бъде извършено нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, тъй като едномесечният срок по смисъла на ал.2 на същата правна норма, към тази дата изобщо не е бил изтекъл. Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 от същата разпоредба привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Ако това не е сторено съгласно третата алинея на чл. 113, след изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114&nbsp ЗЗП.

При това ал. 1 и ал. 2 са взаимосвързани, а не, изолирани една от друга. За това говори, както логическото, така и систематичното тълкуване на разпоредбите..

В този смисъл е и практиката на АС-Варна- например касационно административно дело № 3412/2016 г.

За прецизност съдът намира за нужно да отбележи, че намира, че разпоредбата на чл.113, ал.1 на Закона за защита на потребителите би могла да се приложи към конкретните отношения между въззивното дружество и потребителката В., което следва от факта на сключения между тях договор, имащ за предмет стока, която притежава качеството на потребителска стока по смисъла на чл.104, ал.3 ЗЗП. Същностната характеристика на договора за лизинг, дадена в Търговския закон, не изключва приложимостта на правилата за продажбата спрямо него както в хипотезата на ал.2 на чл.342 Търговски закон, посветена на финансовия лизинг, така и при случаите на ал.3 на чл.342 Търговски закон, уреждащ клауза за изкупуване по време на договора или изтичане на срока му. В процесния случай чл.1, ал.2 на договора за лизинг предвижда правото на лизингополучателя да придобие правото на собственост като подпише договор за изкупуване,поради което по силата на този договор и с оглед на чл. 104, ал. 1 ЗЗП, въззивното дружество има качеството на продавач по смисъла на специалния закон. За лизингополучателя е налице специалната защита на правата му като потребител по смисъла Закона за защита на потребителите, предвидена и гарантирана в редица международни актове, включително Директива 85/374/ЕИО на съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Нормата на чл.3 пар.2 на Директива