Решение № 7785 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7785 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100505305 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Б. И. М. и Л. Р. И.-М.а срещу решение от 20.08.2024 г. по гр.д. №46491/2020 г. по описа на СРС, 54 състав, с което е признато за установено на основание чл.6 ал.1 т.9 вр. чл.50 ал.2 т.1 и чл.51 ал.1 ЗУЕС и чл.86 ал.1 ЗЗД, че жалбоподателите дължат солидарно на етажните собственици в сграда с административен адрес: гр. ****, следните суми: сумата от 666,00 лв., представляваща разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост за периода мес.02.2016 г. – мес.03.2018 г.; сумата от 666,00 лв., представляваща вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода мес.02.2016 г. – мес.03.2018 г.; сумата от 36,00 лв., представляваща разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост за периода мес.04.2018 г. – мес.05.2018 г.; сумата от 42,00 лв., представляваща вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода мес.04.2018 г. – мес.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, сумата от 89,15 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите вноски за управление и поддържане на общите части за периода мес.02.2016 г. – мес.03.2018 г., за периода на забавата 01.03.2016 г. – 10.06.2018 г.; сумата от 89,15 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода мес.02.2016 г. – мес.03.2018 г., за периода на забавата 01.03.2016 г. – 10.06.2018 г.; сумата от 0,55 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите вноски за управление и поддържане на общите части за периода мес.04.2018 г. – мес.05.2018 г., за периода на забавата 01.05.2018 г. – 10.06.2018 г.; сумата от 0,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимите вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода мес.04.2018 г. – мес.05.2018 г., за периода на забавата 01.05.2018 г. – 10.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №38241/2018 г. по описа на СРС, 54 състав, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното и исковото 1 производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочат, че процесните вземания са заплатени изцяло. Поддържат, че по делото липсват доказателства за активна процесуална и представителна власт на ищците – не е ясно дали искът е предявен от ЕС или от собствениците на отделни обекти в сградата, поради което и предявеният иск е недопустим. Твърдят още, че изборът на „Хоум Делукс“ ООД и сключването на договор с ЕС е незаконосъобразен, тъй като изборът е извършен без да е налице законово определеният кворум, които води до нищожност на договора, както и че не са ясни петитумът и цената на иска. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендират разноски.

Въззиваемата страна етажните собственици в сграда с адрес: гр. ****, в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението за недопустимост на първоинстанционното решение поради липса на активна процесуална легитимация и представителна власт на ищците.

Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.4 изр.1 ЗУЕС, председателят на управителния съвет /управителят/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон.

Исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело, и заявлението по чл.410 ГПК са депозирани от валидно упълномощен от управителя на процесната ЕС Н.П. процесуален представител – адв. З. О., с пълномощно на л.153 от първоинстанционното дело. Непрецизното посочване в исковата молба или в жалби на страните, респ. – в съдебния акт на „етажната собственост”, вместо „етажните собственици” не съставлява порок, след като страната по делото /ищците/ са ясни. Ирелеватни са възраженията на ответниците за незаконосъобразност на проведените ОС и взетите на тях решения относно избора на „Хоум Делукс“ ООД и сключването на договор с ЕС, както и за нищожност на същите, доколкото, както вече бе посочено по-горе, исковата молба от името на процесната ЕС е предявена от управителя Н.П. чрез процесуалния представител – адв. З. О.. Освен това, съгласно чл.40 ЗУЕС, законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им. Тя не би могла да бъде разглеждана преюдициално по възражение на ответниците по предявен срещу тях иск на етажната собственост или на менажиращото дружество за изпълнение на взетите решения. Недопустимо е разглеждане на доводи за пороци, вкл. нищожност поради 2 нарушаване норми на ЗУЕС на решение на общото събрание извън производството по чл.40 ЗУЕС.

Неоснователно е и възражението за недопустимост на първоинстанционното решение поради неясни петитум и цена на иска. Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба.

Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба /чл.127 ГПК – на изискванията в посочената разпоредба трябва да отговаря и заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.410 ал.2 и чл.411 ГПК/. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи да вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е вземането по смисъла на чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК, според изричната норма на чл.415 ал.1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск.

В процесния случай е видно, както от съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е било образувано гр.д. №38241/2018 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав, така и от исковата молба, с която по реда на чл.422 ал.1 ГПК и в срока по чл.415 ал.1 ГПК, е налице пълен идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск, конкретизирани са процесните вземания и е ясен петитумът на исковата молба.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части. Кои са части от сградата са общи, се сочи в разпоредбата на чл.38 ЗС.

За основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в СЕС, както и че е взето решение на Общото събрание за заплащане на разходи за поддръжка и възстановяване на общите части, както и техния размер, дължим от ответника – етажен собственик.

Тежестта на доказване се носи от ищеца.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства /протоколи за проведени ОС на процесната СЕС от 19.01.2011 г., от 29.01.2018 г. и от 26.03.2018 г./ се установяват размерите на дължимите месечни такси за управление и поддръжка на ЕС, и вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния период.

Ответниците не доказаха положителния факт на плащането на процесните месечни такси за поддръжка на общите части и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 720,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

3

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20128225/20.08.2024 г., постановено по гр.д.

№46491/2020 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав.

ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН **********, адрес: гр. ****, и Л. Р. И.-М.а, ЕГН **********, адрес: гр. ****, да заплатят СОЛИДАРНО на Етажните собственици в сграда с административен адрес: гр. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 720,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4