Решение № 215 от 13.06.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Петрич, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена П.а като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230101673 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Т.

П., ЕГН **********, действащ чрез пълномощник адв. Д. В. М., обективираща обективно съединени при условията на евентуалност два осъдителни иска срещу „С.-К." АД, ЕИК ***** седалище и адрес на управление в гр. Ш., ул. пл."О." № **, представлявано от Ст. Н. Т., а именно:

Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит № 876101/05.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В случай, че съдът отхвърли главната претенция - иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 90,00 лева като недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за кредит № 876101/05.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.

Сочи се в молбата, че между страните е сключен Договор за кредит № 876101/05.09.2022 г., по силата на който дружеството е предоставило на ищеца кредит в размер на 600 лева, а кредитополучателят /ищецът/ се е задължил да 1 върне сумата от 959.33 лева, в срок от 5 месеца. Страните договорили ГПР по кредита в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер на 36 %. Съгласно чл. 27 ал. 1 от договора, страните уговорили задължение на кредитополучателя за неустойка в размер на 0.9 на ден, от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от настоящия договор в случай на неизпълнение на задължението по чл.19 от договора/ - непредоставяне на договореното обезпечение.

Ищецът твърди, че в случая му е начислена неустойка в размер на 299,44 лева, добавена към дължимата главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от Договор за кредит № 876101/05.09.2022 г.

Ищецът сочи, че добросъвестно е заплатил на основание горецитирания договор сумата от 600 лева главница, 10 лева лихва и 90 лева неустойка.

Молителят обосновава тезата, че Договор за кредит № 876101/05.09.2022 г. е нищожен поради сключването му в нарушение на чл.22 от ЗПК.

Твърди, че Договор за кредит № 876101 /05.09.2022 г. е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Визираната неяснота съществено ограничава правата на молителя и е основание за недействителност на Договор за кредит.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по 2 кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на неустойка, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това Договор за потребителски кредит не е съобразен с изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Сочи, че уговорената годишна лихва в договор за паричен заем не е ясно какви точно компоненти съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За 3 да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1.

Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява 5 заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал. 2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

4

Сочи, че с преюдициално заключение по дело С-453/10, С-377/14, С-448/17, С-344/14, С290/19, С-535/2020 год. е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.

Счита, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за кредит № 876101/ 05.09.2022 г., следва да се прогласи за недействителен.

Твърди, че нищожна е и клаузата за неустойка.

Твърди, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№ 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр.д.№ 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.

289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1, предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца и с цел извличане на собствена изгода 5 на кредитора.

В допълнение, неустойката по Договор за кредит № 860828 / 26.07.2022 г., е нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Именно и въз основа на това, неустойката по Договор за кредит № 860828 / 26.07.2022 г., е нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.