Решение № 107 от 27.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Ловеч, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20264300500034 по описа за 2026 година

С решение № 220/02.12.2025 г., по гр.д. № 810/2024 г. на РС - Троян, съдът отхвърлил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД против Ц. К. Ц. за установяване на вземания по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 630/2024 г. РС Троян, за заплащане на следните суми: 3 529.66 лв. -главница за доставена, но неплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден имот (апартамент, находящ се в ***), ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 435,94 лв. - лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г.; 41.10 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2024 г.; 08,59 лв. - представляваща лихва за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г. С решението съдът е разпределил отговорността за разноските, осъждайки „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Ц. К. Ц.

1300 лв. разноски в исковото производство.

Против решението е подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост, свеждащи се до: неправилна интерпретация от районния съд на събраните по делото доказателства, установяващи преустановен достъп на топла вода до имота (затапване на тръбите), без да бъде съобразено, че преустановяването се отнася за период, следващ проверявания; несъобразяване от районния съд, че начислените от ищеца суми с в хипотезата на неосигурен достъп до имота, което се допуска от действащата нормативна уредба, както и че ответникът следвало да отговаря за заплащане на начислените суми, в качеството му на собственик на имота.

1

Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението, за уважаване на иска за установяване на вземанията по заповедта и за присъждане на разноските по делото, вкл. възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивникът „Топлофикация София“ ЕАД не взема участие в съдебно заседание.

Въззиваемият Ц. К. Ц. взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Р. С., който поддържа писмения отговор на въззивната жалба, а в хода по същество излага съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност на съдебното решение, моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не взема участие съдебното заседание.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по иск от „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. К. Ц., предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 2 ГПК, с предмет установяване на вземания на ищеца против ответника за заплащане на следните суми: 3529.66 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май на 2021 г. до месец април на 2023 г., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането; 435.40 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 15.05.2024 г. до окончателното изплащане; както и 8.59 лева – такса за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 330/13.08.2024 г., по ч.гр.д. № 630/2024 г. на РС-Троян.

В исковата молба се поддържа, че като собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост (***, аб. № 181822), присъединен към абонатна станция, ответникът е клиент на топлинна енергия и като такъв е длъжен по закон да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия, че цената на топлинната енергия се определя по влезли в сила Общи условия на топлофикационното дружество и че за периода от месец май на 2021 г. до месец април на 2023 г. ищецът доставил съответните количества топлинна енергия. Посочва се, че количеството на доставената топлинна енергия е начислено по прогнозни месечни вноски, но след изготвена в края на отоплителния период изравнителна сметка от дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, извършващо дялово разпределение на база реалния отчет на уредите за дяловото разпределение в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В молбата се твърди, че начислените суми не са платени от съсобствениците на топлоснабдения имот, че за тях и за дължимите лихви е издадена заповед за изпълнение по чл.

2

410 ГПК и че като собственик на имота Ц. К. Ц. не е платил припадащата му се част и че същият е подал възражение против заповедта.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Ц. К. Ц. е постъпил писмен отговор (становище), в които са направени възражения за недължимост на вземанията по издадената заповед.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства се установява, че Ц. К. Ц. е собственик на самостоятелен обект в сграда в ***, което е придобил с Договор за покупко-продажба от 21.07.1986 г., издаден въз основа на Заповед 3ДС-03605 от 03.07.1986 г.

Ответникът Ц. Ц. не обитава жилището, тъй като се е преместил за живее в село В., община Т., като настоящият му адрес от 27.09.2006 г. е в ***, видно от Удостоверение за настоящ адрес, издадено от Община Троян на 27.05.2025 г. Ответникът Ц. Ц. уведомил „Техем сървисис“ ЕООД, че жилището му в град София е необитаемо и заявил желание за отказ от ползване на топлоенергия.

Установява се, че в процесния апартамент (ап. **), собственост на Ц. К.

Ц., има монтирани два водомера – за студена вода с фабричен № 2560491, пломба №130261 и за топла вода с фабричен № 932011, който е бил затворен и пломбиран. Това обстоятелство се установява от представената по делото Данъчна фактура № 0401012135/13.02.2003 г., издадена от Софийска вода на името на Ц. К. Ц.. Във фактурата е упоменато, че жилището е необитаемо, което се потвърждава и от „Техем сървизис“ ЕООД. С протокол от 09.11.2023 г. на „Техем сървизис“ ЕООД служители на дружеството са констатирали, че жилището е необитаемо от години, както и че водомерът за топла вода с фабричен №932011 е затапен. От „Техем сървизис“ ЕООД е отчетено нулево потребление, видно от извършената на 13.05.2023 г. проверка.

От приетото в първа инстанция заключение по назначената съдебнотехническа експертиза се установява, че съгласно информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД и изравнителни сметки на „Техем сървисиз“ ЕООД, на Ц. Ц. е начислена сумата в общ размер на 4008 лева като дължима за битова гореща вода за периода от месец май на 2021 г. до месец април на 2023 г., от която 3 570.76 лева - главница и 435.73 лева - лихва до 24.04.2024 г. От констатациите на вещото лице при огледа на апартамента се установява, че процесният имот е необитаем и невъзможен за ползване, тъй като помещенията в него (стая и баня) са напълно разрушени. Вещото лице е констатирало, че водомерът за топла вода е демонтиран, а тръбите са затапени.

От заключението на експертизата се установява, че изготвените изравнителни сметки са изчислени служебно, поради липса на годен водомер и реален отчет, като съгласно същите сметки за процесния период са начислени 3546.67 лева за топлинна енергия за подгряване на топла вода, както и че „Техем сървисиз“ ЕООД за последно е извършило реален отчет през 2015 г.

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 630/2024 г. на РС-Троян, (ч.гр.д.

№ 28657/2024 г. на СРС), че по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. К. Ц. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение № 330/13.08.2024 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя следните суми: 3529.66 лева – главница, представляваща 3 стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май на 2021 г. до месец април на 2023 г., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането; 435.40 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 15.05.2024 г. до окончателното изплащане; както и 8.59 лева – такса за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г. Против заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК от Ц. К. Ц..

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

По реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. К. Ц. е предявен иск за установяване на вземания по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 630/2024 г. на РСТроян за заплащане на следните суми: 3 529.66 лв. -главница за доставена, но неплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден имот (апартамент, находящ се в ***), ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;

435,94 лв. - лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г.; 41.10 лв. главница за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2024 г.; 08,59 лв. - представляваща лихва за периода от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г.

При установената фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изводите на РС-Троян за неоснователност на предявения иск.

Отговорността на ответника за заплащане на доставеното количество топлинна енергия е обусловена от доказване качеството на потребител на топлинна енергия. Тази отговорност може е свърже и с качеството клиент, произтичащо от притежавано право на собственост върху имота, до който се доставя топлинна енергия или гореща вода за битово ползване (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). Топлинната енергия за горещо водоснабдяване на сграда - етажна собственост, се определя чрез: 1. количеството вода, консумирано в сградата за битово горещо водоснабдяване, отчетено по общия водомер; 2. разхода на топлинна енергия за загряване на 1 куб.м вода от количеството по т. 1, определен при условията и по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3 от същия закон, като топлинната енергия се разпределя между клиентите при условията и по реда на същата наредба (чл. 141, ал. 1 и 2 ЗЕ). Приложимият подзаконов нормативен акт за процесния период е Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, която установява изрични правила за разпределяне на количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в сградаетажна собственост (чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата).

В случая от ищеца е извършено разпределението на количеството топлинна енергия с прилагане същото правило, с приемане, че от ответника не е бил осигурен достъп за отчитане. Възприетата хипотеза не съответства на действителното фактическо положение, според което имотът е необитаем от години и че подаването на топла вода към него е прекъснато чрез затапване на отклонението. Тази констатация е изрично означена в протоколите на Софийска вода и на Техем сървисис - дружеството извършващо разпределението на топлинната енергия. Нейната яснота и несъмненост не допуска извършване на други интерпретации, при които да се изгради извод за доставяне на гореща вода към имота. След като не е имало доставяне на гореща вода към имота и това е надлежно констатирано от трети за спора лица, изрично ангажирани с отчета на доставените количества вода и с разпределението на топлинната енергия, няма как да се приеме за правомерно, 4 че разпределението на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване следва да се извърши в хипотезата на неосигурен от собственика достъп, при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. В този смисъл са неоснователни оплакванията във въззивната жалба за неправилна интерпретация от районния съд на събраните по делото доказателства, установяващи преустановен достъп на топла вода до имота (затапване на тръбите), за несъобразяване от районния съд, че начислените от ищеца суми е извършено правомерно в хипотезата на неосигурен достъп до имота, както и че ответникът следвало да отговаря за заплащане на начислените суми, в качеството му на собственик на имота.