Решение № 3527 от 24.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3527 гр. Варна, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110102928 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. А. Х., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. В. М., срещу „ВиК-В" ООД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление в град Варна, ул. „Прилеп" №33, иск с правно основание чл.124 ГПК, за признаване за установено, че С. А. Х. не дължи на „ВиК-В" ООД сумата в общ размер на 214,70 евро, съставляваща вземания за потребена вода за времето от 29.10.2020 г. до 28.09.2022 г., остойностена, във фактури, както следва: 26.64 евро по фактрура

№115358251/29.10.2020 г. за периода 28.09.2020 г. — 28.10.2020 г.; 26.08 евро по фактрура №1154473254/29.04.2021 г. за периода 17.12.2020 г. — 28.04.2021 г.; 25.98 евро по фактрура №**********/27.05.2021 г. за периода 28.04.2021 г. — 26.05.2021 г.; 25.83 евро по фактрура №1154779969/29.06.2021 г. за периода 26.05.2021 г. – 28.06.2021 г.; 25.70 евро по фактрура №1154920069/27.07.2021 г. за периода 28.06.2021 г. – 26.07.2021 г.; 25.56 евро по фактрура №1155097732/27.08.2021 г. за периода 26.07.2021 г. – 25.08.2021 г.; 25.71 евро по фактрура №1157047908/30.08.2022 г. за периода 27.10.2021 г. – 29.08.2022 г.; 33.20 евро по фактрура №1157196141/28.09.2022 г. за периода 29.08.2022 г. – 27.09.2022 г.

Ищецът в исковата си молба посочва, че е собственик на недвижим имот, находящ се в *** и потребител на ВиК услуги, предоставени от ответника по договор за предоставяне на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води за обект находящ се в *** по аб. №1603618. След извършена справка на каса в дружеството ищцата е установила, че за периода по фактури издадени от 29.10.2020 г. до 28.09.2022 г. са й начислени суми за ВиК услуги в общ размер на 214.70 евро, както следва фактрура №115358251/29.10.2020 г. за периода 28.09.2020 г. – 28.10.2020 г.; фактрура №1154473254/29.04.2021 г. за периода 17.12.2020 г. - 28.04.2021 г.; фактрура №**********/27.05.2021 г. за периода 28.04.2021 г. — 26.05.2021 г.; фактрура №1154779969/29.06.2021 г. за периода 26.05.2021 г. 28.06.2021 г.; фактрура №1154920069/27.07.2021 г. за периода 28.06.2021 г. - 26.07.2021 г.; фактрура №1155097732/27.08.2021 г. за периода 26.07.2021 г. - 25.08.2021 г.; фактрура №1157047908/30.08.2022 г. за периода 27.10.2021 г. - 29.08.2022 г.; фактрура 1

№1157196141/28.09.2022 г. за периода 29.08.2022 г. – 27.09.2022 г. Към настоящия момент ответникът не е предприел действия по събирането на своите вземания. Счита, че вземанията на ответника са погасени по давност, тъй като представляват периодични плащания. С оглед обосновава правния си интерес от предявяването на настоящия иск за установяване на недължимост на сумите по горепосочените фактури.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ВиК-В" ООД, ЕИК – ***, чрез процесуалния си представител юрк. П. В. е подал писмен отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца. Сочи, че дружеството не е търсило вземанията си, поради което искът се явява преждевременно подаден. По същество прави признание на иска. Счита иска за основателен, поради изтекла погасителна давност за вземанията по посочените фактури. Моли да бъде постановено решение при признание на иска. Счита, че разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото и искът е признат.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът С. А. Х., чрез процесуалния си представител адв. С. С., поддържа исковата молба. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът "ВиК-В" ООД, чрез процесуалния си представител юрк. П. В., поддържа отговора на исковата молба.

Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, ч е С. А. Х., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, находящ се в *** и потребител на ВиК услуги, предоставени от ответника „ВиК-В" ООД, по договор за предоставяне на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води за обект находящ се в *** по аб. №1603618. След извършена справка на каса в дружеството С.

А. Х. е установила, че за периода по фактури от 29.10.2020 г. до 28.09.2022 г. са й начислени суми за ВиК услуги в общ размер на 214.70 евро, както следва ф. №115358251/29.10.2020 г. за периода 28.09.2020 г. – 28.10.2020 г.; ф. №1154473254/29.04.2021 г. за периода 17.12.2020 г.

- 28.04.2021 г.; ф. №**********/27.05.2021 г. за периода 28.04.2021 г. — 26.05.2021 г.; ф.

№1154779969/29.06.2021 г. за периода 26.05.2021 г. 28.06.2021 г.; ф. №1154920069/27.07.2021 г. за периода 28.06.2021 г. - 26.07.2021 г.; ф. №1155097732/27.08.2021 г. за периода 26.07.2021 г. - 25.08.2021 г.; ф.№1157047908/30.08.2022 г. за периода 27.10.2021 г. - 29.08.2022 г.; ф.

№1157196141/28.09.2022 г. за периода 29.08.2022 г. – 27.09.2022 г. Към настоящия момент ответникът не е предприел действия по събирането на своите вземания. Горното се установява и от представената по делото справка за облога и плащанията на частен абонат с клиентски номер 1603618.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск:

Предявеният иск е допустим. Ищецът сам избира по какъв начин да защити своите права. В настоящия случай ищецът е избрал да защити правата си по реда на исково производство. Наличието на вземания в полза на ответника говори за правния интерес на ищеца да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на процесните вземания.

В този смисъл съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото, като изводът му остава непроменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания. Вземанията по договор за предоставяне на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, както и вземанията за лихви, представляват периодични плащания, по смисъла на цитираната разпоредба и се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Давността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. В процесния 2 случай давността започва да тече датата на падежа на всяка отделна фактура. В настоящяи случай, според Общите условия на ВиК оператора падежът на вземанията по фактури е 30 дни след датата на фактуриране. Последната фактура за процесния период е издадена на 28.09.2022., като вземането по нея е станало изискуемо на 28.10.2022г. а тригодишната давност е изтекла на 28.10.2025 г. В настоящия случай вземанията в общ размер на 214,70 евро, за потребена вода, за времето от 29.10.2020 г. до 28.09.2022 г., остойностена, в процесните фактури са погасени по давност, с оглед изтичането на повече от три години от падежа по фактурите.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. От ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса в размер на 25,56 евро и за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие по делото в размер на 300 евро. От насрещната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е платено на процесуалния представител на ищеца.

Възражението е основателно. С оглед ниската фактическа и правна сложност по делото, процесуалното поведение на страните, приключването на производството само в едно открито съдебно заседание, в което са се събирали само писмени доказателства, приложени с исковата молба, съдът счита, че достойното, адекватно, обосновано и справедливо възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в размер на 150 евро.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 175,56 евро, представляваща сторени съдебно деловодни разноски в настоящото производство, за заплатена държавна такса в размер на 25,56 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК, в отношенията между ищеца С. А. Х., ЕГН ********** и ответника "ВиК-В" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в град Варна, ***, че С. А. Х., ЕГН **********, не дължи на „ВиК-В" ООД, ЕИК: ***, сумата в общ размер на 214,70 евро /двеста и четиринадесет евро и седемдесет цента/, съставляваща вземания за потребена вода за времето от 29.10.2020 г. до 28.09.2022 г., остойностена във фактури, както следва: 26.64 евро по фактура №115358251/29.10.2020 г. за периода 28.09.2020 г. — 28.10.2020 г.; 26.08 евро по фактура №1154473254/29.04.2021 г. за периода 17.12.2020 г. — 28.04.2021 г.; 25.98 евро по фактура №**********/27.05.2021 г. за периода 28.04.2021 г. — 26.05.2021 г.; 25.83 евро по фактура №1154779969/29.06.2021 г. за периода 26.05.2021 г. – 28.06.2021 г.; 25.70 евро по фактура №1154920069/27.07.2021 г. за периода 28.06.2021 г. – 26.07.2021 г.; 25.56 евро по фактура №1155097732/27.08.2021 г. за периода 26.07.2021 г. – 25.08.2021 г.; 25.71 евро по фактура №1157047908/30.08.2022 г. за периода 27.10.2021 г. – 29.08.2022 г.; 33.20 евро по фактура №1157196141/28.09.2022 г. за периода 29.08.2022 г. – 27.09.2022 г., поради изтекла тригодишна погасителна давност за вземанията по фактурите.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, "ВиК-В" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в град Варна, ***, да заплати на С. А. Х., ЕГН ********** , сумата в общ размер на 175,56 евро /сто седемдесет и пет евро и петдесет и шест цента/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски в производството пред РС-Варна, за заплатена държавна такса в размер на 25,56 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4