Решение № 67 от 06.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330102622 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова П. Я. срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД. Твърди се, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 14.05.2016 г. въз основа на Заповед за изпълнение от същата дата по ГД № 6181/2016г. на ПРС, като е образувано изпълнително дело № ***/2016 г. по описа на ЧСИ ***.

Вземанията по този лист произтичали от договор за стоков кредит, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД и цедирани на „ЕОС Матрикс” ЕООД. Цитират се изпълнителните действия, извършени по изпълнителното дело, като се прави извод, че в период от 2 години не са извършени изпълнителни действия, които да прекъснат давността и е настъпила перемпция. Така в периода от последното изпълнително действие от 01.08.2017 г. в течение на 5 г. се твърди, че всички действия по прекратеното изпълнително производство не са годни да прекъснат давността. Ето защо счита, че вземанията са погасени по давност и моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист както следва: 242,34 лв. главница по стоков кредит от 16.04.2015 г., ведно със законната лихва от 12.05.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 55,10 лв., редовна лихва за периода 16.10.2015 – 12.05.2016 г., както и 120 лв. заемни такси. Претендира разноски, уточнява, че заповедта за изпълнение влиза в сила на 11.11.2016 г.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът няма възражения за допустимостта на иска, но същият се оспорва като неоснователен. Счита, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност. Конкретно сочи 1 изпълнителни действия, като такива се сочат и през 2023 г., като счита, че искането за прилагането на определен изпълнителен способ е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действията по реализирането му са предприети от ЧСИ и дали е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. Цитира съдебна практика, сочи, че давността е била спряна на 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията при извънредно положение.

Разграничава институтите на давност и перемпция, цитира тълкувателна практика на ВКС и счита, че 5-годишният срок не е изтекъл. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност и уважаване на иска, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателства по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК, за основателността на който следва да е налице подлежащо на принудително изпълнение вземане, за което да е изтекла предвидената в закона погасителна давност.

Въз основа на изпълнително дело № ***/2016г. по описа на ЧСИ *** *** и останалите, приложени от страните писмени доказателства, които кореспондират по между си, се установява следната фактическа обстановка.

В полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника бил издаден изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК за процесните вземания, които покъсно били цедирани на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По този изпълнителен лист на 28.07.2016г. било образувано изпълнителното дело.

На 03.11.2016г. ищецът получила Покана за доброволно изпълнение, с която й бил връчен и процесният изпълнителен лист, заедно със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Заповедта за изпълнение влязла в сила 2 седмици по-късно, след изричане срока за възражение, който към онзи момент е бил двуседмичен, а именно – на 17.11.2016г. След този момент, всички новонастъпили обстоятелства, следва да се обсъдят във връзка с погасяване на вземания по изпълнителния лист.

На 06.12.2016г. длъжникът подал молба за разсрочване на задължението, а на 23.12.2016г. превел парична сума по изпълнителното дело в изпълнение на дълга. Тези действия на длъжника прекъсват давността, тъй като съставляват признание на задължението.

На 24.07.2018г. трето лице – работодател на длъжника, е получило съобщение за запор на трудовото възнаграждение. Това действие е извършено от ЧСИ въз основа на общото възлагане от взискателя за предприемане на изпълнителни действия, обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело. На 27.07.2018г. третото лице е съобщило, че трудовото правоотношение с длъжника не е действащо към момента на получаване на запорното съобщение. Въпреки това съдът намира, че получаването на запорното съобщението е действие по налагане на запор и е прекъснало давността, макар да не е довело до исканите последици по удовлетворяване на кредитора. Взискателят не може да знае дали вземането на длъжника към третото лице действително съществува. Така например в 2 изготвената справка за работодател липсва дата на прекратяване на това трудово правоотношение. Давността е прекъсната и с молба от 20.09.2019г., в която, противно на твърденията на ищеца, има и искане за предприемане на изпълнителни действия – налагане на запори.

Във връзка с цитираните две действия по налагане на запор и молба от взискателя, следва да се посочат тълкуванията, дадени в Тълкувателно решение (ТР) № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, както и в Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно първото ТР, в т.10 е посочено, че „когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към т.10 от ТР е отразено, че „прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), сред които насочване на изпълнението чрез налагане на запор“. Прието е още, че е „нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.

18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал.

2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността“. Дадено е също и тълкуванието, че „в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи)“.

От така дадените тълкувания следва, че за прекъсване на давността е достатъчно кредиторът само да е предприел определено изпълнително действие, дори същото да не е извършено. Именно по тази причина молбата за изпълнение е нередовна и подлежи на връщане, ако в нея не се сочи изпълнителен способ, поради което и не прекъсва давността. С аргумент за противното, молбата на взискателя, в която е посочен определен изпълнителен способ, прекъсва давността, като ВКС приема, че активността на кредитора се изразява именно в това да иска нови изпълнителни способи. В тълкувателното решение дори изрично е посочено, че „при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение“.

От всичко изложено следва, че давността се прекъсва както от самото искане на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен 3 способ/действие, така и с извършването на това действие. Този извод съответства и на смисъла на давността, като санкция за бездействието на кредитора, а не за липсата на имущество на длъжника. Ето защо, ако взискателят е активен и е поискал прилагането на изпълнителен способ или извършването на конкретно изпълнително действие, това искане прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител ще намери имущество и ще осъществи съответния способ. Обратното би означавало да се ощети активният кредитор със санкцията на давността поради неплатежоспособността на длъжника.

Следва да се обсъди и тълкуванието, дадено в т.5 на ТР 3/2015г. на ОСГКТ на ВКС, а именно, че „изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя… Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не… изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката. От значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици… Налице е изпълнително действие, за което длъжникът не носи отговорност за разноски.“

От дадените тълкувания следва, че запорното съобщение до третото лице съставлява действие по налагане на запор и изпълнително действие, независимо дали съществува такова вземане, поради което прекъсва давността.

Аргумент в подкрепа на това тълкувания е отново законодателния смисъл, заложен в института на давността като санкция за бездействие на кредитора, но същият не би могъл да знае със сигурност дали вземането на длъжника спрямо третото лице съществува и не.

Въз основа на дадените от ВКС тълкувания може да се приеме, че давността се е прекъснала както с получаване на запорното съобщение от третото лице на 24.07.2018г., така и с молба, подадена от взискателя на 20.09.2019г., с която освен извършване на справки е поискано и налагане на запори и други обезпечителни мерки.

Давността е спряла да тече в периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г. - по време на извънредното положение и 7 дни след края му, съгласно пар. 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 4 г.).

На 06.08.2021г. е подадена молба от ответника за конституиране като взискател и налагане на запор. Искането за това изпълнително действие е прекъснало давността. Такава молба е подадена от взискателя и на 31.05.2023г., като в нея се сочи и конкретното трето лице, спрямо което да се наложи запор. Втората молба също е прекъснала давността.

На 12.06.2023г. е наложен запор на вземания на длъжника в „Общинска банка” АД, което действие е прекъснало давността като действие по изпълнение.

Давността е била прекъсната и с молба от взискателя от 28.09.2023г., с която моли да се извърши справка на банковите сметки и да се наложи запор, като е без значение, че не е посочено къде да се наложи запорът, доколкото е заявено това да се направи именно след изясняване данните за банковите сметки на длъжника. В изпълнение на тази молба ЧСИ налага три запора на 17.10.2023г., с които давността отново е прекъсната.

На 12.02.2024г. е подадена исковата молба.