Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 380 от 16.06.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2406/2025
Вид
Решение № 380
Подписан
16.06.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Георги Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.496, ал.2 · Търговски закон
  • чл.535 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Ямбол, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330102406 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Е. Н. А. установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника Д. С. А. от гр. Я., че съществува вземането на ищеца за сумата от 9000,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС.

Твърди се, че на 03.03.2025 г. в гр. С., между страните възникнало абстрактно търговско задължение, формализирано, чрез издаване на запис на заповед от страна на ответника Д. С. А., в полза на ищеца Е. Н. А.. Съгласно запис на заповед, ответника се задължил безусловно да заплати на предявяване сумата от 9 000 лв., в брой, при местоизпълнение- гр. С.. Записът на заповед бил редовен от външната страна, като съдържал всички реквизите съгласно чл.535 ТЗ, като в същия ден на 03.03.2025 г. в изпълнение на договореността между страните и въз основа на издадения запис на заповед, ищеца предал на ответника в брой сумата от 9 000 лв., предмет на абстрактното задължение.

За удостоверяване на реално получената сума ,ответника собственоръчно подписал разписка, с която признавал, че получил в брой цялата сума, без възражение и при пълно съгласие. Твърди се, че на 01.04.2025 г. записът на заповед бил надлежно предявен за плащане от страна на ищеца към издателя. Ответникът не изпълнил доброволно поетото задължение и отказал плащане, като по този начин станало изискуемо както по силата на абстрактното задължение, така и съгласно чл.486 ТЗ, поради неплащане след предявяване.

1

След отказа на ответника за доброволно плащане, на 23.04.2025 г. ищеца подал заявление по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, като било образувано ч. гр. дело № *** г. по описа на ***РС., като заявлението било уважено и била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и ИЛ. Ответника възразил, че не дължи, като в законоустановения срок се подавал настоящия установителен иск.

Претендира се уважаване на предявения иск и присъждането на разноски.

В с.з. ищецът чрез процесуален представител с писмена молба, поддържат иска, ангажира доказателства и претендира присъждането на разноски.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.

В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощник адвокат. Предявения иск се оспорва като неоснователен и недоказан, като се иска неговото отхвърляне. Оспорва се твърдението, че на посочената дата ищеца предал на ответника и съответно последния получел сумата от 9000 лв. Представения запис на заповед не бил предявяван за плащане на 01.04.2025 г., съответно подписа (парафа) в част втора от документа, удостоверяваща предявяването, както и имената „Д. С. А.“ не били изписани от него. Оспорва се техническото оформяне на документа, което обективно не било възможно, като ответника не бил получил сумата от 9000 лв. Подписите и имената изписани в разписката от 03.03.2025 г. не били на ответника. Твърди се, че последния бил работил в дружество собственост на ищеца, като бил обвинен в присвояване на суми. В тази връзка бил принуден да подпише четири документа, без да му бъдело обяснено какво представляват те. Положил бил подписите си и бил изписал имената си само на едно място, като не бил подписвал както частта на предявяването, така и разписката за предадената сума от 9 000 лв. Срещу ответника били образувани 4 бр. заповедни производства с представени запис на заповед и след възраженията от негова страна били образувани четири граждански дела по чл.422 ГПК.

Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. ответникът не се явява и не се представлява. Представлява, като не се яьвява и пълномощника му адв. Д.- ***АК.

Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Е. Н. А. твърди в исковата молба, че по силата на издаден на 03.03.2025 г. запис на заповед, ответника Д. С. А. се е задължил неотменно и безусловно на предявяване да заплати на ищеца сумата от 9 000 лв. в брой, при местоизпълнение гр. С.. Сумата била предадена на ответника в същия ден, като за удостоверяването на реално получената сума, ответника собственоръчно подписал разписка, с която признавал, че бил получил цялата сума в брой, без възражение и при пълно съгласие. На 01.04.2025 г. записът на заповед бил надлежно предявен за заплащане от страна на ищеца към издателя. Ответника не изпълнил доброволно поетото задължение и отказал плащане, като по този начин станало изискуемо 2 както по силата на абстрактното задължение, така и съгласно чл.486 ТЗ- поради неплащане след предявяване. След като задължението не било изпълнено, по подадено от Е. Н. А. заявление било образувано ч.гр. д. № ***/2025 г. на Районен съд- Я., по което е издадена заповед рег. № ***/*** г. за изпълнение по чл. 417 ГПК за претендираната сума от 9 000 лв., ведно със съдебни разноски от 180 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Издаден е и изпълнителен лист от с. дата, като било образувано изпълнително дело № ***/2025 г. на *** И.Х., рег. № *** на ***, по което на Д. С. А. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 11.07.2025 г. След постъпило от длъжника възражение срещу издадената заповед по чл.417 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение в указания от съда срок е депозирана исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Също така по настоящото производство от страна на ищеца е представен запис на заповед от 03.03.2025 г. с дата на предявяване 01.04.2025 г., разписка от 03.03.2025 г. с която се удостоверява, че Д. С. А. получил от Е. Н. А. сумата от 9 000 лв. в брой.

Във връзка с направените възражения от страна на ответника с отговора на исковата молба са представени запис на заповеди от 01.04.2025 г. с дата на предявяване 10.04.2025 г.; от 03.02.2025 г. с дата на предявяване 01.04.2025 г.; от 06.01.2025 г. с дата на предявяване 01.04.2025 г., сключени между същите страни както и преписи от искови молби за образуване граждански дела по чл.422 ГПК между същите страни за посочените по- горе запис на заповед. Също така ответника във връзка с оспорването си е представител трудов договор № *** г. сключен между „***“ ЕООД представлявана от Е. Н. А., ищец в настоящото производство и Д. С. А. в качеството му на *** в посоченото дружествоответник в настоящото производство.

Във връзка с оспорването и откритото производство по чл.193 ГПК, във връзка с оспорването истиността на документи от страна на ответника, по делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, като ответника не изпълни задължението си да плати депозита за в. лице, като съдът отмени определението си в тази му част.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване на паричното вземане, за което ищецът-кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен в заповедното производство документ, в случая – запис на заповед по чл.417, т.9 ГПК.

Записът на заповед е абстрактна сделка, т.е. договореното по нея задължение не е свързано с определена кауза /основание, причина/. По дефиниция от чл.535, т.2 ТЗ записът на заповед материализира само безусловно обещание на издателя за плащане. Основанието за плащане при този вид сделки не е елемент на съдържанието. Несъмнено, записът на заповед се издава във връзка с конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума, но тези каузални отношения се намират извън съдържанието на ценната книга и не са условие за действителност на менителничния ефект.

3атова, в производството по чл.422 ГПК ищецът- заявител в заповедното производство, на 3 първо място е необходимо и достатъчно да установи редовността на записа на заповед от външна страна. За да удостовери валидна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане, записът на заповед трябва да има формата и реквизитите по чл.535 ТЗ. Поради това, независимо дали е сезиран с доводи за съществуване на вземане по запис на заповед, при разглеждането на иск по чл.422 ГПК, съдът следва да съобрази доколко представения от кредитора документ отговоря на формалните изисквания, които го правят действителен и източник на вземане по абстрактна менителнична сделка.

В случая, процесният запис на заповед от 03.03.2025 г. е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Неоснователно е възражението относно нередовности на ценната книга с правно основание чл. 535 и чл.496, ал.2 ТЗ, водещи до нейната нищожност. Документът съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ реквизити – наименованието „запис на заповед“ " се съдържа и в текста на самия документ; безусловно и неотменимо задължение да се плати определена парична сума; лицето, на което следва да се плати; дата и място на издаване на записа на заповед и падеж на задължението съгласно чл.486, ал.1, т.4 ТЗ- на определен ден, от който момент задължението за плащане се счита за изискуемо, като е налице и положен подпис за издател от Д. С. А.. Оспорването на автентичността на подписа и ръкописно попълнените дати на падеж и предевяване в записа на заповед от страна на ответника остана недоказано.

Също така остана и недоказано оспорването от страна на ответника на автентичността на подписите за издател в частта на предявяване с дата 01.04.2025 г. в запис на заповед издадена на 03.03.2025 г. и в разписка от 03.03.2025 г. за получената сума, както и ръкописното изписване на имената в частта на предявяване с дата от 01.04.2025 г. в запис на заповед, така и в разписка от 03.03.2025 г. за получената от ответника сума. В тази връзка съдът приема, че авторството на процесния запис на заповед, подписан от посочения там за „издател“ и „ръкописния текст“- Д. С. А. са изпълнени от ответника. Същото се установява и в разписката от 03.03.2025 г. за получаната от ответника сума в размир на девет хиляди лева, предадена му от ищеца, като подписа в разписката и ръкописния текст са изписани от ответника, с оглед неплащането на депозита за в. лице и доказване на посочените по- горе възражения, като именно доказателствената тежест е на ответника в тази му част.

Съдът следва да обсъди възражението на ответника, касаеща връзката между процесния запис на заповед и наличието на конкретно каузално правоотношение. Съгласно т.17 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед , само когато страните са въвели твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, като в настоящия случай такова е въведено от ответната страна- за това, че ответника бил обвинен в началото на месец април 2025 г., че присвоил суми получени от него при упражняване на трудовото му дейност и да бъдело прекратено трудовото му правоотношение бил принуден да подпише четири документа, като не му било обяснено какво представляват.

Безспорно е, че записът на заповед е ценна книга, която материализира парично 4 вземане и едностранна абстрактна сделка, от която се поражда задължение за издателя, като основанието за плащане ( каузалното правоотношение) не е елемент от менителничния ефект, нито е условие за действителността на записа на заповед. В този смисъл - когато записът на заповед е редовен - формата е спазена и съдържанието отговаря на определените от закона реквизити на основание чл.535 ТЗ, поемателят-кредитор разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга. В този смисъл, съдът намира, че и направеното възражение на издателя - длъжник с отговора на исковата молба, че при липса на каузално правоотношение, не може да се установи защо е издаден записа на заповед е неоснователно, тъй като непосочването на каузалното правоотношение не влияе върху действителността на записа на заповед.