Определение № 494 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. София, 22.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500420 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 104091 от 10.11.2023 г., подадена от С. А. Е. срещу Решение № 5620 от 03.11.2023 г. постановено по гр. д. 10738 по опис на СГС за 2023г. в частта, която е оставена без разглеждане жалба с вх. Рег. № 92545/29.08.2023 г.

Жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект, носител на правния интерес от обжалване, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който макар и обективиран в Решение № 5620 от 03.11.2023 г. постановено по гр. д. 10738 по опис на СГС за 2023г. има характер на съдебно определение, по смисъла на чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.

Настоящият съд като съобрази изложените в жалбата оплаквания, мотивите в решението в частта, която има характер на съдебно определение и приложеното изпълнително дело, приема следното от фактическа и правна страна:

Пред настоящият съд е поставен въпроса за правилността и обосноваността на обжалвания съдебен акт в частта, в която съдът е оставил без разглеждане жалбата и макар, че липсва изричен диспозитив, че производството в тази част е прекратено, точно зарази преграждащия характер на определението, инкорпорирано в Решение № 5620 от 03.11.2023 1 г. настоящият съд е сезиран с допустима жалба. Разгледана по същество, тя е неоснователна:

Длъжникът по изпълнително дело № 20228510403317 по опис на ЧСИ № 851 район на действие СГС е обжалвал пред СГС действията на съдебния изпълнител с жалба вх. Рег. № 92545 от 29.08.2023г., възоснова на която е образувано ч.гр.д. № 10738 по опис на СГС за 2023 г. В жалбата си С. А. Е. излага, че обжалва действия на съдебния изпълнител с които е наложен запор върху банкови сметки, на основание чл. 435, ал.2, т. 3 от ГПК. В обстоятелствената част на жалбата излага, че действието е незаконосъобразно, защото е издаден изпълнителен лист в производство, за което длъжникът не е бил уведомен и че в сметките, върху които е наложен запора се превежда неговата пенсия, т.е имуществото е несекверстируемо. В тази част жалбата е разгледана от състав на СГС, който се е произнесъл по същество на спора - относно възражението с правно основание чл. 435, ал.2 т.2 от ГПК. В частта от жалбата, в която жалбоподателят е твърдял, че изпълнителния лист е издаден без основание, производството е прекратено като недопустимо.

Производството по издаване на изпълнителен лист е уредено в Глава тридесет и шеста от ГПК – Издаване на изпълнителен лист. В тази глава, освен регламент за издаване на изпълнителен лист се съдържа и регламент за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. За длъжника възниква правото да обжалва разпореждането от връчване на призовката за доброволно изпълнение, а когато твърди, че такава не му е връчена, но въпреки това съдебния изпълнител е пристъпил към изпълнение, може да обжалва разпореждането от момента, в който е узнал за извършеното действие. Редът за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и редът за обжалване действията на съдебния изпълнител са различни и са уредени в различни глави от ГПК. Това е така, защото издател на изпълнителен лист не е съдебният изпълнител и съответно той не е отговорен за законосъобразността на производството по издаване на изпълнителен лист, съответно по инициирания от жалбоподателя ред, съдът не може да се произнесе с решение.

В конкретния случай изпълнителното дело е образувано възоснова на възлагателно писмо, за навнесени в срок данъци. В тези случаи, не се издава 2 изпълнителен лист, не се изпраща призовка за доброволно изпълнение, защото преди образуване на изпълнителното производство е издаден акт за установяване на задълженията /в случая № 749243-1 от 17.09.2021 г. /, който е бил връчен на задълженото лице лично, чрез български пощи преди образуване на изпълнителното дело /л. 8 от изпълнителното дело/. В срока за обжалване на акта, с който е установено задължението, жалбоподателят е могъл да го оспори по реда на Данъчно процесуалния кодекс. В чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) е посочено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс . Извън компетентността на съдебния изпълнител и съответно на гражданския съд е да съобразява законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 749243 – 1 от 17.09.2021 г. издаден от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел Подуяне.

Поради съвпадане на правните изводи на настоящия въззивен съд двете съдебни инстанции,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. Рег. № 104091 от 10.11.2023 г., подадена от С. А. Е. срещу Решение № 5620 от 03.11.2023 г. постановено по гр.д. 10738 по опис на СГС за 2023г. в частта, която решението има характер на определение по чл. 274, ал.1 т.1, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. Рег. № 92545/29.08.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3