Определение № 3412 от 10.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3412 гр. София, 10.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Частно наказателно дело № 20221110201261 по описа за 2022 година

Образувано е по жалба на адв. В. Х., защитник на обвиняемия Д. С. Д., срещу Постановление на СРП от 04.01.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1 и чл. 199 от НПК, Софийска районна прокуратура е прекратила наказателното производство по ДП 1868/2020 г., по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. 40837/2020 г. по описа на СРП.

В жалбата се моли да бъде изменено основанието, на което е прекратено наказателното производство. Сочи се, че обвинението не е доказано, като не става ясно дали държавното обвинение, приема, че обвиняемият е унищожил или повредил процесните дръвчета. От друга страна се навежда, че не са събрани доказателства, които изобщо да сочат, с какви свои действия/бездействия, обвиняемият Д. е реализирал твърдения за настъпил престъпен резултат. Излагат се доводи, че не е установена собствеността на дръвчетата. Воден от горното, защитникът на обвиняемото лице, моли наказателното производство да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно, че деянието не е извършено.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства и доводите на жалбоподателя, намира следното:

1. По процесуалната допустимост на жалбата:

Жалбата е процесуално недопустима, а аргументите на този съдебен състав са следните:

На първо място, съдът следва да посочи, че според нормата на чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а с определението съдът може да:

1. потвърди постановлението;

1

2. измени постановлението, относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;

3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

В конкретната хипотеза на т. 2, съдът може да измени постановлението на прокурора, но само досежно основанията за прекратяване, а не единствено по отношение на фактите, които и в двата случая обуславят прилагането на едно и също правно основание за прекратяване на наказателното производство. В производството по чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК съдът може да изменя само правното основание за прекратяване на наказателното производство, като то трябва да е едно от посочените в чл. 24, ал. 1 от НПК.

Безспорно в своето постановление прокурорът, не е прецизирал правното основание и конкретно, коя от хипотезите на чл. 24, ал. 1 от НПК е приложима в настоящия случай. Но от изложените в постановлението съображения, еднозначно се извежда, че представителят на държавното обвинение, приема, че деянието, за което е ангажирана отговорността на обвиняемия, не представлява престъпление, поради явната незначителност на обществената му опасност, т.е. същото е малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, СРП е прекратила воденото срещу Д., наказателно производство. В постановлението, макар и лаконично, представителят на държавното обвинение е изложил своите мотиви, изведeни на основание, събрания в хода на разследването доказателствен материал.

Доколкото в настоящия случай прокурорът е приел, че е налице липса на престъпление и се е позовал на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, съдът намира, че обвиняемият Д. е получил възможно най-голямата защита, тъй като производството е прекратено на найреабилитиращото основание – деянието не съставлява престъпление.

На практика измяната на това постановление, по жалба на защитата и на обвиняемия, е невъзможна, защото съдът следва да следи служебно за спазване на принципа reformatio in pejus – забранено е влошаването на положението на обвиняемия, когато производството е инициирано само по негова жалба. Съдът намира, че когато фактическите обстоятелства, посочени от прокурора, обуславят извод, че деянието не е престъпление, то постановлението за прекратяване не може да бъде изменено въобще, защото законът не дава възможност за това, още повече пък в производство, образувано само по жалба на обвиняемия. Нещо повече, съдът не може да ограничи дискреционната власт на прокурора и да му нареди да внесе обвинителен акт или не, още по – малко, след като е приел, че деянието е несъставомерно. Ето защо, получил най-високата степен на защита на правата си, обвиняемият няма и правен интерес да иска измяна или отмяна на това постановление за прекратяване.

Следва да бъде посочено, че в съдебната практика и доктрина, еднозначно е застъпено, че правният интерес на обвиняемия да обжалва постановлението за прекратяване на прокурора 2 е по – ограничен и същият може да обжалва само прекратяване на нереабилитиращо основание.

Тези са съображенията, които мотивират този съдебен състав да приеме, че процесната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от адв. В. Х., защитник на обвиняемия Д. С. Д., срещу Постановление на СРП от 04.01.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1 и чл. 199 от НПК, Софийска районна прокуратура е прекратила наказателното производство по ДП 1868/2020 г., по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. 40837/2020 г. по описа на СРП, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7–дневен срок от съобщението пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3