Решение № 1549 от 11.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20221100901245 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 51, ал. 3 от ЗМТА, вр. чл. 117-122 от КМЧП, вр. Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркска конвенция), обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.1965г.

С исковата молба „И.Г” ООД, със седалище и адрес на управление: Чешка Република, 702 00 Острава, Моравска Острава, ул. *******, вписано в Търговския регистър, воден от Окръжния съд в Острава, Идентификационен номер ******* представлявано от М . Т. Управител, против „Д.Ю.Б.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1202, район Оборище, ул. *******, ет. 1, aп. 1, представлявано от управителя Б.Б.М. з а признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на окончателно Арбитражно решение от 18.03.2021 г., постановено по дело № 200011-2018 по описа на Арбитражната институция при Швейцарските камари, с които ответникът „Д.Ю.Б.” ООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на „И.Г“ ООД сумите 650 000 щатски долара, 103 500 швейцарски франка, 10 273 евро, 50 860 щатски долара, 8 323 швейцарски франка, 850 английски лири, 248 500 щатски долара заедно със законна лихва в размер на 10% до окончателното изпълнение на задължението, както и 9 729,73 щатски долара, 1 005,20 евро и 630,30 евро, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените в производството разноски.

С исковата молба се твърди, че арбитражното решение е постановено по спор, произтичащ от Договор № IG-JUB/052011 от 26.05.2011 г., с който е уговорена арбитражна клауза, предвиждаща отнасяне на споровете пред арбитраж - чл. V, т. 2. Поради неизпълнение на задълженията на ответника по Договора, ищецът предявил иск пред компетентния арбитражен съд при Швейцарската камара на арбитражните институции, по който беше образувано арбитражно дело № 200011-2018. С Арбитражно решение от 18.03.2021 г. по дело № 200011-2018 ответникът бил осъден да заплати на „И.Г“ ООД процесните суми. Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, с покана от 21.04.2021 г., той бил поканен да заплати дължимите суми доброволно, но изрично 1 отказал с аргумента, че арбитражното решение не е признато и изпълнението му не е допуснато на територията на страната.

От правна страна поддържа, че поради липсата на доброволно изпълнение, за ищеца се поражда правен интерес да заведе иск за признаване и допускане на изпълнението на Арбитражното решение на територията на Република България.

Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗМТА, за признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения се прилагат разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна. За признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни арбитражни решения на територията на България се прилагат разпоредбите н а Конвенция за признаване и изпълнение по чуждестранни арбитражни решения[1] (подолу „Нюйоркската конвенция“). Съобразно чл. 51, ал. 3 ЗМТА, при разглеждане на иска се прилагат съответно разпоредбите на чл. 118-122 от КМЧП.

Считат, че в случая са налице всички положителни предпоставки, респ. липсват отрицателни предпоставки, по Нюйоркската конвенция, като са изпълнени и особените изисквания на българския процесуален закон, поради което арбитражното решение подлежи на признаване и изпълнението му следва да се допусне.

За изпълнение на изискванията за представяне на оригинал или препис от арбитражното решение, прилага препис от Арбитражното решение, снет от оригинала на решението, което се съхранява от Секретариата на Арбитражната институция на швейцарските камари, с нотариална заверка на Нотариус М. Л. от 21Л 2.2021 г. и Апостил № 1237036/2021 г., ведно с превод на български език и нотариална заверка на подписа на преводача Peг. № 5650/10.03.2022 г. на Нотариус И.Д., с Per. № 039 на Нотариалната камара.

На следващо място, в изпълнение на разпоредбите на чл. IV, т. 1,6. „б“ от Нюйоркската конвенция, представя договора, в които е включено арбитражното споразумение, на основание на които се е развило арбитражното производство, заедно с превод на български език.

С така представеният препис от решението и с представяне на Удостоверение издадено от Секретариата на Арбитражния съд на Швейцарския арбитражен център, с нотариална заверка от 17.06.2022 г. на Нотариус М.М.-Ш. и Апостил № 1254433/2022 от 17.06.2022 г., което удостоверява, че арбитражното решение е окончателно и е влязло в сила, заедно с легализиран превод на български, ищецът бил изпълнил и изискването на чл. 119, ал. 2 от КМЧП, който е приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 51, ал. 3 от ЗМТА, към молбата за признаване и допускане изпълнението на арбитражно решение прилага „препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила“.

С молбата са представени писмени доказателства:

1.

Арбитражно решение от 18.03.2021 г. по дело № 200011-2018 по описа на Арбитражната институция при Швейцарските камари, нотариална заверка на Нотариус М. Л. от 21.12.2021 г. и Апостил № 1237036/2021 г., с превод на български език и нотариална заверка на подписа на преводача Per. № 5650/10.03.2022 г. на Нотариус И.Д., с Per. № 039 на Нотариалната камара.

2. Договор № IG-JUB / 052011 от 26.5.2011 г. с превод на български език.

3. Удостоверение издадено от Секретариата на Арбитражния съд на Швейцарския арбитражен център, с нотариална заверка и Апостил № 1254433/2022 от 2022. г.

4. Покана за плащане от 21.04.2021 г.

5. Отговор от 29.04.2021 г. на покана за плащане.

Ответникът прави възражение, че молителят не доказва влизането в сила на съдебното решение, допускането на чието изпълнение се иска и възражения относно 2 конституирането на арбитражния съд.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните прие за установено следното:

Видно от представения с молба от „ „И.Г“ ООД (л.162 от делото) заверен препис от решение с апостил и в превод на български език, както и с нотариална заверка на подписите на арбитрите решение на арбитражния съд при Швейцарската камара на арбитражните институции, (клаузата на чл.V.2 от сключеният между страните Договор за взаимно търговско сътрудничество) по арб.дело № 200011-2018, с което е уважен иск на молителя в настоящето производство и ответникът „Д.Ю.Б.“ООД е осъден да заплати на ищеца 650 000 щатски долара, 103 500 шв. фр., 10 273 евро 50860 щ.долари и 8 323 шв. франка и 850 английски лири. Компетентността на арбитражната институция произтича от арбитражно споразумение в сключения договор.

Видно от представеното удостоверение, издадено от Секретариата на Арбитражния съд на Швейцарския арбитражен център, с нотариална заверка от 17.06.2022 г. на Нотариус М.М.-Ш. и Апостил № 1254433/2022 г. от 17.06.2022 г., се удостоверява че решението е влязло в сила. От представените от молителя доказателства относно преобразуването на Арбитражната институция на швейцарските камари в Швейцарски арбитражен център АГ, и удостоверение от Швейцарския търговски център за вписването на решенията за преобразуване, съдът приема за неоснователни доводите на ответника за липсата на удостоверяване на качеството на лицата, посочени в представеното решение на арб. съд и че същото е връчено надлежно на страните и е окончателно и влязло в сила. Също така неоснователно и е възражението на ответника за липса на арбитражна клауза, препращаща разрешаването на правния спор от конкретния арбитражен съд. Основателно ищецът поддържа, че ответникът е признал компетентността на арбитражния съд с предприетите процесуални действия по арбитражното дело чрез процесуалния се представител проф. В.

Ж.. Недоказано по делото е оспорването на пълномощното на процесуалния представител по реда на чл.192 ГПК, поради което съдът приема за доказано, че страната, срещу която решението се предявява, е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър или за арбитражното производство или е могла да предяви своите защитни средства (чл. V, § 1, б.

"б" от Нюйоркската конвенция).

Приложими са още разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗМТА, при спазване на правилата на чл. 118 от КМЧП. Спорът, разрешен с арбитражното решение, е имуществен търговски спор, който е арбитрируем съгласно законодателството на Република България по аргумент от чл. 19, ал. 1 от ГПК. Той е проведен изцяло при спазване на реда, предвиден в Швейцарските правила за международен арбитраж за 2012 . Представен е и препис от договора между страните, съдържащ арбитражна клауза (чл. ІV, § 1, б. "б" от Нюйоркската конвенция). Отделно е представено и удостоверение, че решението на чуждия арбитражен съд е влязло в сила. Същевременно не са налице основания за отказ по чл. V от Конвенцията, така както възразява ответникът. Не се установява невъзможност на страната да предяви своите защитни средства в арбитражното производство При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно нормата на чл.119, ал.1 КМЧП СГС е компетентен да разгледа и се произнесе по предявения иск за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно 3 съдебно решение. Предпоставките за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд са регламентирани в нормата на чл.117 КМЧП и следва да са налице в условията на кумулативност. В случая ищецът е приложил към исковата молба документите по чл.119, ал.2 КМЧП - препис от решението, заверен от съда, който го е постановил удостоверено е влизането му в сила с превод и са предпоставките на чл.117 от КМЧП за допускане на изпълнението на съдебното решение. Следва да се посочи, че документи, удостоверени с апостил, не е необходимо да бъдат заверявани от Министерството на външните работи на РБ – вж. Определение № 743 от 28.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2415/2015 г., II т. о., ТК. Също така, че нотариално заверените документи придобиват публичен характер и попадат в обхвата на чл. 1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, приложима, ако липсва сключен по-благоприятен договор между съответните държави. Приложното поле на Конвенцията изключва по силата на чл. 2 от същата всички други формалности по легализация на документите. Такива документи бяха представени надлежно по делото, поради което молбата следва да се уважи да се признае и да се допусне изпълнението на осъдителното решение на чуждестранния съд.

Националният съд няма право да преценява правилността на решението, включително неговата обоснованост, а дали установените и приложени правила при постановяването му не противоречат на обществения ред на държавата, в която се иска признаване и изпълнение на решението. Не е налице и пречка по чл. 5, §2, б.“а“ от Нюйоркската конвенция за отхвърляне на иска по делото - че съгласно закона на държавата, в която се иска признаване и изпълнение на решението, предметът на спора не подлежи на разглеждане на арбитраж, за което съдът също следи служебно. Както се посочи, в случая се касае за арбитрируим търговски спор (чл. 19, ал. 1 от ГПК).

По разноските

При изхода на делото разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са дължими.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК такива са дължими на ищеца - 50 лева платена държавна такса, 2 200, 31 лв. за адвокатско възнаграждение и 11 661, 32 лв. разноски в производството , съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и доказателства към него (л.679-728).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА, на основание чл.194, ал.3 ГПК, оспорването на пълномощно от 20.06.2019 г. за недоказано.

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА по молба с правно основание чл.119, ал.1 Кодекса за международно частно право от „И.Г” ООД, със седалище и адрес на управление: Чешка Република, 702 00 Острава, Моравска Острава, ул. *******, вписано в Търговския регистър, воден от Окръжния съд в Острава, Идентификационен номер ******* представлявано от М.Т. - Управител, против „Д.Ю.Б.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1202, район Оборище, ул. *******, ет. 1, aп. 1, представлявано от управителя Б.Б.М. за изпълнението на територията на Република България Арбитражно решение от 18.03.2021 г., постановено по дело № 200011-2018 по описа на Арбитражната институция при Швейцарските камари, с които ответникът „Д.Ю.Б.” ООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на „И.Г“ ООД сумите 650 000 щатски долара, 103 500 швейцарски франка, 10 273 евро, 50 860 щатски долара, 8 323 швейцарски франка, 850 английски лири, 248 500 щатски долара заедно със законна лихва в размер на 10% до окончателното изпълнение на задължението, както и 9 729,73 щатски долара, 1 005,20 евро и 630,30 евро.