Определение № 33580 от 16.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33580 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Гражданско дело № 20251110143795 по описа за 2025 година намери следното:

Делото е образувано по повод искова молба на Д. А. П. срещу В. Д. А., която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищеца за изискване от НАП на годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. на А. И. П. с ЕГН **********, заедно с приложенията към и тях и таблиците, включително приложение №11 за предоставени/получени парични заеми, следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено и искането за изискване на справка от НАП с декларирани данни относно това на кои лице А. И. П. е декларирал, че е предоставил паричен заем.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.11.2026 г. от 10:50 ч., за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА и прилага представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ТД на НАП- София в срок до насроченото открито съдебно заседание да представи по делото заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. на А. И. П. с ЕГН **********, заедно с приложенията към и тях и таблиците, включително приложение №11 за предоставени/получени парични заеми.

1

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ТД на НАП- София в срок до насроченото открито съдебно заседание да представи справка с декларирани данни относно това на кои лице А. И. П. е декларирал, че е предоставил паричен заем.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при съобразяване на извършените отчети и дялово разпределение, включително за частта от горния период, която не съвпада с цял отоплителен сезон, при депозит в размер на 200 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, по депозитна сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б., гр. София, п.к. 1303, ул.”...

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за назначаването му в настоящото производство и поставените задачи.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл.

240 ЗЗД от Д. А. П. срещу В. Д. А. за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 17 500 лв., представляваща наследена ½ част от вземане по договор за заем, по който наследодателят на ищцата А. И. П. е предоставил на ответницата сумата от общо 35 000 лв. по банков път на 25.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата Д. П. е дъщеря на А. П., последният починал на 16.08.2023 г., за което обстоятелство бил съставен Акт за смърт №449/19.08.2023 г. Ищцата твърди, че след направена справка в НАП е установила, че наследодателят й има непогасен остатък от заем, предоставен на ответницата В. Д. А.. Ищцата поддържа, че на 25.08.2020 г. наследодателят й П. е предоставил паричен заем в общ размер от 35 000 лв. на ответницата, като сумата била преведена по личната й банкова сметка. Твърди, че като законен наследник е наследила ½ от вземането с приемане на наследството, поради което за нея възниква правен интерес да търси връщане на претендираната сума от 17 500 лв. Сочи, че въпреки отпитите за доброволно уреждане на отношенията си, до този момент ответницата не е погасила задължението си. При тези фактически твърдения моли предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й особен представител, с който искът се оспорва. Оспорва сумата от 35 000 лв. да е постъпила по сметката й. По делото не бил представен сключен между страните договор за заем, поради което не можело да се приеме, че сумата реално предоставена и то на такова основание.

Самото нареждане на сумата по банкова сметка, независимо от посоченото за това основание, не било достатъчно, за да квалифицира облигационното правоотношение като заем. Дори да се приемело, че сумата е предадена в заем, то счита, че вземането е погасено по давност. С тези доводи моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на страните, съдът намира следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 240 вр. чл. 249 ЗЗД в тежест е на ищца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между нейния наследодател и ответницата е налице валидно сключен договор за заем, което включва да установи обстоятелствата, че претендираната сума е предадена на ответница въз основа на това основание и последната е поела задължение да я върне; настъпилото наследствено правоприемство между нея и наследодателя й. По релевираното възражение за погасяване по давност на вземането в тежест на ищцата е да установи основания за нейното спиране или прекъсване.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане в полза на Д. А. П..

2

УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2 правосъдието ). Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, ***, ет. 2, ст.

204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация:

Мариана

Николова,

Мария

Георгиева тел.

***, [email protected]; www.srs.justice.bg .

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4