Решение № 910 от 30.06.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Русе, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20214520103736 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД против СТ. Т. СТ. и СТ. СТ. СТ. в качеството им на наследници на починалия длъжник на банката М.Д. С.а.

Ищецът твърди, че на 15.11.2018 год. между него и М.Д. С.а е сключен договор за кредит № FL951568, по силата на който й е предоставена сума в размер на 10 899.20 лева, която тя се задължила да върне в срок до 15.03.2022 г. Твърди се, че на 15.12.2020 год. е преустановено плащането по договора. Ищецът, след направени уточнения претендира да бъдат осъдени ответниците, както следва:

- СТ. Т. СТ. (съпруг на починалата) с ЕГН **********: 2351.29 лева- главница, 96.11 лева- възнаградителна лихва от 15.12.2020 год. до 21.06.2021 год., 51.88 лева- мораторна лихва от 15.12.2020 год. до 21.06.2021 год. и 44.24 лева- такси за периода 15.12.2020 год. до 21.06.2021 год. и

- СТ. СТ. СТ. (син на починалата) с ЕГН **********: 2351.29 лева- главница, 96.11 лева- възнаградителна лихва от 15.12.2020 год. до 21.06.2021 год., 51.88 лева- мораторна лихва от 15.12.2020 год. до 21.06.2021 год. и 44.24 лева- такси за периода 15.12.2020 год. до 21.06.2021 год.

Ответниците дават отговор, оспорват предявените искове. Считат, че не те следва да заплатят останалото след смъртта на наследодателя им задължение, а застрахователите, които са привлекли като трети лица- помагачи, тъй като има налична групова застраховка по Застрахователен договор № 6/2009 год. по застрахователен пакет „G“ на застрахователна 1 програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставено от ЮРОБАНК БАЛГАРИЯ АД.

По искане на ответниците с Определение № 2893/04.11.2021 год. са конституирани КАРДИФ Животозастраховане, клон България, ЕИК 15190059 и КАРДИФ Общо застраховане, клон България, ЕИК 175190073, и двата клона със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Христо Белчев № 29, ет. 1- 3, представлявани от М.Е.К., като трети лица- помагачи на страната на ответниците.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 15.11.2018 г. между ищеца и М.Д. С.а е сключен договор за кредит № FL951568, по силата на който й е предоставена сума в размер на 10 899.20 лева, която тя се задължила да върне в срок до 15.03.2022 г.

Няма спор и че наследодателят на ответниците е починала на 12.10.2020 го. След тази дата от налични по сметки на починалата суми са удържани суми за погасяване на задължения по кредита в размер на 639.71 лева.

Не се спори и че ответниците по делото са наследници на починалия длъжник на банката при равни квоти по отношение на това задължение. Няма доводи и данни дали кредитът е получен по време на брака, дали е използван за нужди на семейството или за лични нужди, дали съпрузите са били във фактическа раздяла или не, поради което съдът няма да разглежда разпределението на задълженията съобразно Закона за наследството, а ще приеме становищата на страните.

Настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по кредита е обявена на ответниците с исковата молба и тази дата съдът приема за релевантна по отношение на предсрочната изискуемост. От тази дата насетне ищецът има право единствено да получи непогасеният остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането (т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 год. по тълк.д. № 3/2017 год. та ОСГТК на ВКС).

Ищецът претендира дължимите суми към 21.06.2021 год. и от тази дата е обвързан съдът.

Според заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза към 21.06.2021 год. дължимата главница по кредита е в размер на 4702.59 лева (1993.37 леваредовно падежирала в периода 15.12.2020 год.- 15.06.2021 год. вкл. и 2709.22 левапредсрочно изискуема). Дължимата договорна лихва за периода 15.11.2020 год.- 21.06.2021 год. е 192.23 лева. Дължимото обезщетение за забава, съобразно посоченото в чл. 9 от процесния договор, което е равно на законната лихва, е в размер на 51.08 лева за периода 16.12.2020 год.- 21.06.2021 год., като е съобразена разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП.

Съгласно чл. 5, т. 2 от договора, кредитополучателят дължи месечна такса за обслужване на 2 разплащателна сметка, която е сметката по чл. 2, ал. 1 от договора, в размер на 3.50 лева или общо за периода 15.12.2020 год.- 15.06.2021 год.- 24.50 лева.

Съдът намира недължими установените от вещото лице такси за действия по ограничаване на негативните последици от просрочие в размер на 63.98 лева за периода 17.12.2020 год.- 21.06.2021 год. Срещу тези такси не се дължи никакво поведение от страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава, без значение дали са извършени някакви действия. При това положение следва да се приеме, че тази клауза би прикрила една неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на мораторната лихва. По изложените съображения съдът намира, че сумата 63.98 лева не се дължи от потребителя.

Съдът не споделя възраженията на ответниците, че при наличие на договор за застраховка, банката е следвало да събере вземането си от застрахователя. Задължение за уведомяване на застрахователя имат наследниците на починалия застрахован в 10- дневен срок от настъпване на събитието, съгласно чл. 7 от Сертификат № FL951568/2018 год., и като представят описаните документи, удостоверяващи качеството им на наследници на починалия длъжник на банката, както и причината за смъртта, както и да отправят искане до застрахователя за заплащане на задължението към банката. В самия сертификат е записано, че той и общите условия са издадени в два еднообразни екземпляра- един за застрахованото лице и един за банката. Следователно у наследниците е следвало да има такъв.

В хода на делото ответниците са поискали плащане на задълженията по кредита на техния наследодател, вследствие на което по договор № FL951568 застрахователят е превел на банката сумата 5287.49 лева. Съгласно горецитирания сертификат при смърт в резултат на злополука или заболяване застрахователят заплаща остатъчния баланс по потребителския кредит. Поради това съдът не приема направеното от ищеца разпределение на плащането в молба с вх. № 13011/27.05.2022 год. по реда на чл. 76, ал. 2 от ГПК. Аргумент за това са разпоредбите на чл. 235, ал. 3 и чл. 78 от ГПК. Съдът при произнасянето си следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право (в случая извършеното плащане) и въз основа на тях да се произнесе по основателността на иска, както и по дължимостта на разноските. Прихващането по чл. 76, ал. 2 от ГПК е приложимо, ако платецът не е посочил какво плаща, както и при извънсъдебно плащане или в изпълнително производство. В случая застрахователят е посочил, че плаща по договор за кредит № FL951568. Съдът намира, че със сумата 5287.49 лева са заплатени следните задължения на ответниците:

-374.90 лева- лихва за забава върху претендираната главница за периода от предявяване на иска- 01.07.2021 год. до датата на плащането- 13.04.2022 год., изчислена от съда със специализиран софтуер на основание чл. 162 от ГПК;

-24.50 лева- месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, която е сметката по чл. 2, ал. 1 от договора, в размер на 3.50 лева за периода 15.12.2020 год.- 15.06.2021 год.24.50 лева;

3

-51.08 лева- обезщетение за забава, съобразно посоченото в чл. 9 от процесния договор, което е равно на законната лихва за периода 16.12.2020 год.- 21.06.2021 год., като е съобразена разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП;

-192.03 лева- договорна лихва за периода 15.11.2020 год.- 21.06.2021 год. и -4702.59 лева- остатъчна към 21.06.2021 год., съгласно претенцията на ищеца главница (1993.37 лева- редовно падежирала в периода 15.12.2020 год.- 15.06.2021 год. вкл. и 2709.22 лева- предсрочно изискуема).

При това положение остава дължима главница в размер на 57.81 лева, ведно със законната лихва от 01.07.2021 год. до изплащане на задължението или по 28.91 лева за всеки от наследниците.

В този смисъл е практиката на ВКС – определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1960 по описа за 2016 г., ВКС, III г. о.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните, и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ: предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът в производството.

По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от договор за кредит № FL951568 от 15.11.2018 год., по силата на който на наследодателя на ответниците е предоставена сума в размер на 10 899.20 лева, която тя се задължила да върне в срок до 15.03.2022 г. Поради неплащане в срок, длъжникът е изпаднал в забава от 15.12.2020 год. Не е спорно, че ответниците са приели наследството.

Доказа се и вторият елемент на договора за заем – наличието на съгласие между страните за получаване на сумите по срочен договор за заем с краен срок на погасяване 15.03.2022 год.

Поради погасяване на задължението в хода на делото, искът за главница следва да бъде отхвърлен над сумата 57.81 лева, както и исковете за договорна и законна лихва, както и иска за дължими такси за действия по ограничаване на негативните последици от просрочие в размер на 63.98 лева за периода 17.12.2020 год.- 21.06.2021 год.

По частичното оттегляне на исковете от ищеца ответникът не е заявил съгласие, поради което и не е прието изявлението му.

4

Едва в пледоарията по същество ответниците признават иска, което е извън срока по чл. 131 от ГПК, поради което не може да бъде съобразено.

По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на правния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди и в духа на закона се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си, изцяло или отчасти – върнал е дадените му в заем пари – така Тълкувателно решение № 119/01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС. В случая задължението е частично погасено от застрахователя.

Поради изложеното на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищеца.

Те са в общ размер 1185.84 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК с молба от 21.03.2022 год. Поради неоснователност на иска за заплащане на такси в размер на 63.98 лева, дължимите разноски от ответниците са в общ размер 1160.51 лева, а тези от ищеца9.37 лева. По компенсация всеки от ответниците следва да заплати на ищеца разноски в размер на по 575.57 лева.

Разпечатката съдържа 42 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a23f326-6e82-4f36-a5d2-49ee7349267a