Решение № 261143 от 18.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 17081/2018
- Вид
- Решение № 261143
- Подписан
- 18.09.2023
- В сила
- 30.10.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.223, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.31, ал.7 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …. гр. София, 18.09. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА при участието на секретаря А.Груева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17081 по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД против Л.Е.И. иск с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.).
Ищецът твърди, че на 28.04.2016 г. ответникът виновно и противоправно предизвикал настъпването на ПТП при управление на л.а „Мерцедес Ц 220“с рег. № ******ХК, което било застраховано по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие на катастрофата Л.Е.И. причинил телесни повреди на С.Р.. Противоправното и виновно поведение на ответника и причинените телесни повреди на С.Р. били установени със споразумение по НОХД № 21485/2016г. на СРС. Впоследствие с решение № 6265/08.10.2018г. по гр.д. № 13870/2016г. СГС осъдил застрахователя/ищеца/ да заплати на пострадалия С.Р. общо 90 957.097 лв., от които: 64 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди от причининените травми/, 16352.64лв./законна лихва върху главницата от 64 000 лв. за периода 28.04.2016 г. – 01.11.2018 г./; 3390.74 лв./обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и консумативи/; 855.99 лв./законна лихва върху главницата от 3390.74 лв. за периода 09.05.2016 г. - 01.11.2018 г./; 300 лв. – направени разноски от С.Р.; 2 395,63 лв. – държавна такса в полза на СГС; 600 лв. – разноски в производството пред СГС; 3062.07 лв. – адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. – пълномощник на С.Р. по делото.
Ищецът изплатил горепосочените суми с платежни нареждания, както следва: на 01.11.2018 г. заплатил на С.Р. – 83542.07 лв./сума, получена като сбор от дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и законните лихви и съдебните разноски, от които приспаднал 1357.30 лв. – разноски, присъдени в полза на застрахователя/; на 31.10.2018 г. заплатил в полза на СГС сумата от 2995.63 лв. и на 31.10.2018 г. заплатил в полза на адв.Н.Д. сумата от 3062.07 лв. При реализирането на ПТП застрахованият водач Л.Е.И. управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0.6 %о, което се установявало от извършено на 28.04.2916 г. химическо изследване на кръвта на водача в лаборатория към УМБАЛ“ Св.Анна“ София. Ищецът твърди, че, съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, имал право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва и разноските, тъй като застрахованият при настъпването на пътно-транспортното произшестви управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол в кръвта с концентрация над допустимата по закон норма. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 90 957.07 лв., представляваща част от 170 000лв., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Оспорва твърденията, че поведението му е било противоправно и виновно. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди, определено от съда по гр.д. № 13870/2016 г. на СГС. Твърди, че това обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Няколко месеца след ПТП възстановителният период на пострадалия бил приключил и настъпило пълно и окончателно възстановяване от получените травми. Оспорва в деня на катастрофата да е употребил алкохол.
Установената концентрация от 0.6 %о представлявала остатъчен алкохол, а не приет в деня на катастрофата алкохол, като количеството било малко и не било повлияло на управлението на автомобила. Поддържа, че количеството алкохол в кръвта му се дължало на други обстоятелства, които след ПТП не си спомнял или на наличието на много адреналин и други преживени от него за кратък период емоции.
Не оспорва извършените от ищеца плащания. В допълнителния отговор оспорва наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и телесните повреди на пострадалия С.Р.. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ (отм.):
Съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ/отм/: „застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие: е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
За да бъде уважен предявеният иск трябва да бъде доказан следният фактически състав: 1/да са причинени вреди от ответника, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2/да е възникнало правоотношение между деликвента и ищеца по договор за застраховка “Гражданска отговорност“; 3/да е заплатено от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото лице застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие; 4/деликвентът да е управлявал МПС при причиняване на деликта с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото е доказан фактическият състав на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм/.
Видно от споразумение по НОХД № 21485/2016г. на СРС ответникът е признат за виновен в това, че на 28.04.2016 г., около 00.30 часа, в гр.София, при управление на л.а “Мерцедес Ц-220“ с рег. № ******по платното на ул. “Стара планина“ в посока на движение от с.Войнеговци към с.Световрачане, на кръстовището с ул.“Околовръстен път“, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.6, ал.1 от ЗДвП, вр чл.31, ал.7 от ППЗДвП, като е навлязъл в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, без да пропусне навлезлия в кръстовището на зелен сигнал товарен автомобил “Даф ФТХФ 105“ с рег. № ******, движещ се по ул.“Околовръстен път“, с посока на движение от бул.“Ботевградско шосе“ към бул.“Ломско шосе“, при което е реализирал ПТП с него и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на повече от едно лице - пътници в управлявания от него автомобил, сред които е и С.Р.Р., изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на дясната бедрена кост, което предвид локализацията/диафизарно/, морфологията /разместено/ и начина на лечение /оперативно-метална остеосинтеза/ му е причинило трайно, за период от повече от 30 дни, затруднение на движението на десния долен крайник; счупване на дясната мишнична кост, което предвид локализацията/диафизарно/, морфологията/разместено/ и начина на лечение/оперативно – метална остеосинтеза/ му е причинило трайно, за период повече от 30 дни, затрудняване на движението на десния горен крайник - престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, ал.1 и пр.3, ал.1, б.“а“, пр.2, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
На основание чл.383, ал. 1 НПК, вр. чл.300 ГПК, одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила наказателна присъда и е задължително за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и относно съставомерните последици – причинените средни телесни повреди на С.Р.Р..
С решение № 6265/08.10.2018 г. по гр.д. № 13870/2016 г.
СГС е осъдил ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД да заплати на С.Р.Р. сумата от 64 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - мозъчно сътресение, диафизно счупване на дясната раменна кост, диафазно счупване на дясната бедрена кост, счупване на предните зъби (тотална фрактура на зъб 22 и частична на 31 и 41), множествени разкъсно-контузни рани на лицето, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 28.04.2016г. от Л.Е.И., водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № ******ХК, застрахован със застрахователна полица № ВG/30/115002624968 от 22.10.2015 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие - 28.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3390,74 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва от датата на извършване на съответните плащанията - 09.05.2016 г. до окончателното им плащане.
Със същото решение съдът е осъдил ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД да заплати на С.Р.Р., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 300 лева, представляващи направени по делото разноски за държавна такса, както и да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 2395,63 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 600 лева, платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
С решението съдът е осъдил ЗЕАД „Д.Б.Ж.И З.“
ЕАД да заплати на адв. Н.Н. Д., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 3062,07 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
По делото не се спори, че застрахователят е заплатил на С.Р.Р. на 01.11.2018г. – 83 542.07 лв., включваща главница, лихви и разноски по гр.д.
№ 13870/2016г. на СГС, което се потвърждава и от предоставеното по делото платежно нареждане от същата дата.
От платежни нареждания от 31.10.2018 г. се установява, че ищецът е заплатил на СГС сумата от 2995.63 лв. за разноски по гр.д. № 13870/2016 г. и на адв.Д. сумата от 3062.07 лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита на пострадалия С.Р.Р. по гр.д. № 13870/2016г. на СГС
Ответникът оспорва в настоящото производство като прекомерен размера на заплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, присъдено с решение по гр.д. № 13870/2016 г. на СГС. Ответникът не е участвал в производството по гр.д. № 13870/2016 г. на СГС, по което застрахователят е бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от противоправното поведение на деликвента при катастрофата на 28.04.2016 г., поради което възражението му по чл.51, ал.2 от ЗЗД относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъда обсъдено.
За установяване на претърпените от С.Р.Р. неимуществени вреди по настоящото дело е допусната медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и обективно дадено. Видно от същото и от споразумението пред наказателния съд при катастрофата пострадалият е получил мозъчно сътресение; диафизарно счупване на дясната раменна кост; диафизарно счупване на дясната бедрена кост; счупване на предните зъби (тотална фрактура на зъб 22/в заключението този зъб е посочен и като 23/ и частична на 31 и 41); множество разкъсно- контузни рани на лицето с различни размери. Полученото мозъчно сътресение е било от лека степен, без последвали негативни неврологични последствия. То е довело до разстройство на здравето, неопасно за живота. Диафизарното счупване на дясната раменна кост е причинило трайно ограничение на движенията на десния горен крайник на пострадалия за срок по-дълъг от 30 дни(в случая 6 месеца). Претърпяното диафизарно счупване на дясната бедрена кост е причинило на пострадалия трайно ограничение на движенията на десния крайник за срок по-дълъг от 30 дни(в случая до 10 месеца). Зъбните увреждания - счупване на предните зъби - са причинили на ищеца затруднения при хранене и говор. Получените множествени мекотъканни увреждания в областта на лицето са причинили разстройство на здравето, неопасно за живота. Ответникът първоначално е бил лекуван в УМБАЛСМ„ Н.И.Пирогов“.
Постъпил е в шоково състояние. Извършени са били хематологични, рентгенови, ехографски и КТ-ски изследвания и консултации с ортопед, хирург, неврохирург, интернист и анестезиолог. След стабилзиране на общото му състояние е било взето решение пострадалият да бъде опериран. Под обща анестезия е била извършена операция на счупената бедрена кост – закрито наместване на счупената дясна бедрена кост и стабилзиране на костните фрагменти с интрамедуларен пирон и застопоряващи винтове“. Включена е била реанимационна терапия. Счупената раменна кост временно е била обездвижена с гипсова имобилизация. На 05.05.2016 г. е извършена операция на фрактурата на дясната раменна кост.