Решение № 783 от 23.08.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Стара Загора, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20225530103997 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на С. Д. С., А. С. Д. и К. С. Д., в която се твърди, че същите са наследници по закон при равни права на Й. К. Д., починала на 11.04.2018г., б.ж. на Стара Загора, която до смъртта си била член кооператор на ответната кооперация „ТПК Колектив - 945“ гр.Стара Загора, като претендират сумата от 5707,66лева общо за тримата ищци, като всеки от тях претендира по 1902,55 лева, представляваща разлика между дължимото и изплатеното на всеки от тях дялово участие, произтичащо от прекратяване на членственото правоотношение на тяхната наследодателка Й. К. в ответната кооперация, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата си молба ищците твърдят, че били наследници по закон на Й. К. Д., ЕГН **********, б. ж. на гр. Стара Загора, починала на 11.04.2018 г. Този факт се доказвал от Удостоверение за наследници с изх. № 1750/13.04.2018 г., издадено от община Стара Загора.

Приживе и до смъртта си Й. К. Д. била член-кооператор на ответната кооперация ТПК „Колектив - 945“, гр. Стара Загора. Видно от представеното Актуално извлечение от книгата на член-кооператорите на ТПК „Колектив - 945“, гр. Стара Загора към 28.03.2018г., т.е. преди да почине, Й. К. Д., ЕГН **********, фигурирала и била вписана под № 46. От същото това извлечение от книгата на член-кооператорите било видно, че за дата на възникване на членственото й правоотношение с кооперацията била записана датата 30.03.2002 г., както и че същата била заплатила на 20.07.2002 г. встъпителен членски внос от 5 лв. (пет лева), както и дялов капитал от 50 лв. (петдесет лева). Със смъртта на Й. К. Д. се било прекратило членственото й правоотношение с ТПК „Колектив - 945“, гр. Стара Загора, съгл. чл.12, ал.1, т.З от ЗК, както и съгл. чл.11, ал.1, т.З от Устава на кооперацията.

Прекратяването на членственото правоотношение влечало след себе си имуществени последици, тъй като съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗК: бившите кооператори или наследниците им имали право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на 1 заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл.31, ал.6, включително припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащали на бившите кооператори или на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако били погасили всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени задължения можело да се извърши прихващане с вземанията им. Следвало да подчертае, че в Устава на кооперацията, в разпоредбата на чл.15, ал.1, също били уредени имуществените последици, аналогични на законовата уредба. Като наследници на покойната си наследодателка били отправили искане за заплащане на дължимата им се дялова вноска на 01.04.2021г., която би следвало да бъде актуализирана и изчислена, след приемането на ГФО за 2018 г., т.е. отнасяща се за годината след нейната смърт и приет през 2019 г. Изплащането би следвало да стане, ако се поиска от наследниците. Твърдят, че били поискали изплащане на дължимите им се дивиденти и дялов капитал. На базата на тази тяхната молба в последствие били получили отговор от ответната кооперацията, чрез изпратено им Писмо с изх. № 30/16.03.2022 г., според което, цитира дословно: „Уведомяваме Ви, че делът на вашите наследодатели, бивши членове на ТПК „Колектив - 945, изчислен на базата на трудовото им участие в одържавената през м. март 1971 г. е 7284 лв. словом (седем хиляди двеста осемдесет и четири лева). На основание чл.12, т.З, чл.14, ал.1 и 2 от Закона за кооперациите и чл. 13, т.З от Устава на ТПК „Колектив - 945“ членството в кооперацията се прекратява при смъртта на кооператора като дяловия капитал на бившия кооператор се изплаща на наследниците му в 5 годишен срок. В тази връзка моля, в срок до 10 дни от получаването на това писмо да посочите банкова сметка на един от наследниците, упълномощен от останалите наследници, за да бъдат преведени полагащите ви се суми. Дяловете ще бъдат изплащани само по банков път“. Те били представили на кооперацията с друга тяхна обща молба банкови сметки. Така определена от страна на кооперацията дяловата вноска обаче не отговаряла на действително дължимата им се, тъй като не била актуализирана, както повелява ЗК и Устава на кооперацията. Съгласно разпоредбите на чл.14, ал.1, предл. второ от ЗК и на чл.15, ал.2 от Устава на кооперацията:

„Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията“ Имайки предвид, че наследодателката на ищците била починала на 11.04.2018 г., което била и датата на прекратяване на членството й в кооперацията, то следва дяловата й вноска да се изчисли след приемане на годишния финансов отчет /ГФО/ за същата 2018 година, т.е. за годината, в която била починала.

Годишният финансов отчет за 2018 г. на ответната кооперация бил приет на годишно Общо отчетно събрание, проведено на 21.02.2019 г., видно от т.4 от дневния ред на съставения Протокол. ГФО за 2018 г. на кооперацията бил обявен едва на 18.09.2021 г. по партидата на кооперацията в Търговския регистър и РЮЛНЦ. Действително много преди това със Заявление Г2 с № 20190318155958, т.е. от 18.03.2019 г., било заявено неговото вписване, но същото по обективни / субективни причини се било забавило във времето. Следвало да се посочи също така, че починалата като член-кооператор към 11.04.2018г. наследодателка на ищците и посочена под № 46 в Актуалния списък на член-кооператорите към 28.03.2018 г., била с дялова вноска в размер на 50.00 лв. (петдесет лева). Това бил нейният конкретен капитал в кооперацията. С него тя била записана. Същият обаче, съгласно разпоредбата на чл.14, ал1 от ЗК и чл.15, ал.1 от Устава следвало да бъде актуализиран, и едва тогава да бъде изплатен на наследниците й. Как обаче бил актуализиран и дали била вярна посочената цифра в писмото на кооперацията - в размер на 7284 лв. - не ни става ясно. Още повече, че в същото писмо на кооперацията е записано, цитирам: „изчислен на базата на трудовото участие“, което също водило до извода, че на базата на закона и на устава същият неправилно бил посочен. Доколко тази сума била вярна, това щяло да могат да кажат от страна на ответната кооперация с подаването на отговора си по делото, за да можели ищците поне да разберат как го били изчислявали, както и щяло да може да се установи с назначаването на една съдебно-счетоводна експертиза по делото. Следвало да посочат на 2 това място и да признаят факта, че сумата в размер от 7284 лв. (седем хиляди двеста осемдесет и четири лева), била получена по банков път от страна на веки един от наследниците. Това обстоятелство нямало да бъде спорно по делото. За ищците, тъй като сумата, която следвало да се актуализира и изплати на наследниците на починалата тяхна наследодателка Й. К. Д., била изчислена неправилно, и причината да бъде предявен настоящия иск. Това било така, защото дяловата й вноска не била актуализирана правилно на базата на капитала и имуществото на кооперацията към датата на смъртта й и приемането на ГФО за 2018 г. По отношение актуализиране размера на дяловите вноски на член-кооператорите следвало да се посочи, че в Закона за кооперациите не бил предвиден ред, по който следва същите да бъдат актуализирани. Доколкото кооперацията била сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси, и има т.нар. органно представителство, то редът следвало да се предвиди в приет от нейните органи вътрешен акт, в противен случай следвало да се приложи обичайното в практиката приложение за актуализиране на вноските на член-кооператорите. В конкретния случай твърдят, че ответната кооперация не била приела Методика за изчисляване и актуализиране на имуществените дялове на своите членкооператори. На този етап по делото, изхождайки от факта, че в ГФО на кооперацията за 2018 г. много ясно било посочено, че кооперацията разполагала с дългосрочни финансови активи - притежаваните от нея недвижими имоти, находящи се в гр. Стара Загора, на бул.

Цар Симеон Велики № 74-76 и на бул. Цар Симеон Велики № 130, които била отдавала под наем и приходите за 2018 г. били от наеми на същите. Отделно от това било записано, че балансовата им стойност била в размер на 1317 000 лв. (един милион триста и седемнадесет хиляди лева), изрично посочена в Счетоводния баланс с код 02350 - като дългосрочни инвестиции. Отделно от това в ГФО, като активи били посочени и наличните към 3112.2018 г. суми, както следвало: касова наличност (код 03411) в размер на 13 000 лв. (тринадесет хиляди лева); в разплащателни сметки (код 03413) в размер на 229 000 лв. (двеста двадесет и девет хиляди лева). В отчета за собствения капитал за 2018г. (към 31.12.2018 г.) капиталът на ответната кооперация бил посочен, че бил в размер на 2000 лв. (две хиляди лева). Защо бил посочен в такъв размер, при положение, че следвало да бъде сборът на всички дялови вноски - посочени срещу всяко име на член-кооператор - в случая видно от Актуалното извлечение на член-кооператорите, които били общо 121 (сто двадесет и един) членове, също не ставало ясно. От самия списък и след като се направил сбор на всички дялови вноски, се получавало, че записания капитал би следвало да било в размер на около 6000 лв.

(шест хиляди лева), но не и на 2000 лв. Коефициентът на този етап от развитието на делото, с който наследодателката на ищците следвало да участва в капитала на кооперацията, имайки предвид сочената й лична сума на дяловата вноска от 50 лв., бил 259,833. В този смисъл и с оглед на обстоятелството, че според годишния финансов отчет балансовата стойност към 31.12.2018 г. била в размер от 1 559 000 лв. (един милион петстотин петдесет и девет хиляди лева), отчитайки на този етап само активите на кооперацията, то се получавало, че дължимата сума следвало да бъде в размер на 12991,66 лв. (дванадесет хиляди деветстотин деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки), но дали действително им се дължала тази сума, не можели да са сигурни, без назначаването на експертиза по делото. Тази сума се получавала, като се умножила сумата от капитала на Й.

К. Д. на коефициента, равняващ се за 1 лв. (един лев), който бил в размер на 259,883 лв.

След като се извадила вече изплатената сума от страна на кооперацията на наследниците в размер на 7284 лв., се получавало, че на същите им се дължала още сумата от 5707,66 лв.

(пет хиляди седемстотин и седем лева и шестдесет и шест стотинки). За пълнота излага, че искът бил предявен в рамките на преклузивния срок по чл.14, ал.2 от ЗК. Според Решение № 150 от 05.11.2010 г., постановено по т. дело № 165 от 2010 година на ВКС „изискуемостта на вземането на бившия член-кооператор за дяловата му вноска настъпва с приемане от 3 общото събрание на кооперацията на годишния финансов отчет за годината, през която е настъпило прекратяване на членственото правоотношение с бившия член-кооператор, а не от момента на изключването му“. Прилагайки по аналогия даденото тълкувание, то изискуемостта на вземането в конкретния случай на наследниците на починалия членкооператор за дяловата му вноска настъпва с приемането от Общото събрание на кооперацията на ГФО за 2018 г. - т.е. на годината, през която било настъпило основанието за прекратяване на членственото правоотношение. Дяловата вноска по смисъла на действащия Закон за кооперациите била нещо различно от т.н. „имуществен дял“ - понятие, което било употребявано в ЗК преди изменение с ДВ бр.13 от 2003г. ЗК в редакцията му, която била в сила от 01.01.2001 г. до 2003г. било предвидено, че имуществените дялове на кооперацията се актуализирали всяка календарна година, съобразно дяловия капитал от предходната година и се вписвали в книгата за регистрация на кооператорите. Така използвано понятието „имуществен дял“ разкривало сходство с вземането на прекратилия участието си съдружник в търговско дружество, което вземане се определяло по реда на чл.125, ал.З от ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който било настъпило прекратяването, което предполагало изследване на цялото имущество на търговското дружество. Имуществения дял на прекратилия участието си съдружник в търговското дружество се определял именно на база на неговия дял от капитала на дружеството, отнесен към актуалното към месеца на прекратяване съС.ие на цялото имущество на това търговско дружество. При това съС.ието на това имущество може да било станало такова в резултат на осъществяваната от него стопанска дейност, че да не достигало за покриването дори на номиналния размер на дяловия капитал, т.е. то можело да е с отрицателен знак и в такъв случай съдружника нямало да получи претендиралия от него имуществен дял. Ако пък това имущество на ТД се било увеличило значително поради успешната търговска дейност, то стойността на имущественият /дружествен/ дял на съдружника щяло да бъде значително по-голяма от номинала на дяловия му капитал. Различна била уредбата в сега действащия Закон за кооперациите, която целяла да се гарантира на прекратилия участието си кооператор, че щяло да се получи направената от него дялова вноска, независимо от конкретното съС.ие на имуществото на кооперацията. Нормата на чл.31, ал.5 от ЗК предвиждала, че дяловата вноска на кооператора не подлежала на запор и принудително изпълнение за негови задължения, докато такава забрана нямало по отношение на дружествения дял на съдружник в търговско дружество. Уредбата на отношенията с напусналия кооператор до известна степен гарантирала неговото вземане поне за номиналния размер на направената от него дялова вноска, но от друга страна същата уредба довеждала до ограничаване на правата на напусналия кооператор, както било в случая - в резултат на положителна стопанска дейност, кооперацията била увеличила имуществото си значително, но това увеличение не било довело до увеличение на дяловата вноска, поради липса на решение на управителния орган за увеличаване дяловите вноски за сметка на печалбата на кооперацията. Актуализация на дяловата вноска можело да бъде извършена било директно по силата на закона /както било в случая със Закона за деноминация на лева/ или въз основа на конкретен нормативен акт за такова изменение на дяловата вноска, но също така и с изрично решение на Общото събрание, взето в изпълнение на този нормативен акт. В конкретния случай по делото щяло да се установи, че не били вземани решения на Общото събрание на кооперацията за актуализиране на дяловите вноски и разпределение на печалбата. Не им било известно в кооперацията да била установена утвърдена Методика за изчисляване и актуализиране на дяловете на напуснал член кооператор или на починал член кооператор. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ТПК „Колектив - 945“, с ЕИК 123109060, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 130, представлявана от М. С. К., ЕГН ********** - Председател, да заплати на: С. Д. С., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: ******, А. С. Д., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: ******* и К. С. Д., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: ***********, в качеството им на наследници на Й. К. Д., ЕГН 4