Определение № 1419 от 11.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1419 гр. София, 10.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241000501390 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Медико-дентален център „Дентална клиника Петър Дучев“ АД - гр. София против определение № 1502 от 19.04.2024 г. по т.д № 912/ 2023 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ- 26 състав, с което определение № 1049 от 15.03.2024 г. по същото дело е допълнено в частта за разноските.

Твърденията са, че определението е неправилно. В противоречие с трайната практика на ВКС съдът приел, че няма пречка разходите да бъдат направени и след прекратяване на производството по делото, но преди изтичане на срока за допълване на определението в частта на разноските.

При прекратяване на производството, независимо на какво основание, съдът не трябвало да преценява дали ответникът е дал или не повод за завеждане на делото, затова липсвало правно основание разноските да бъдат присъдени в полза на ищцата.

Адвокатското възнаграждение било прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и етапа, на който било прекратено - след двойната размяна на книжа. По правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г., в случай, че възнаграждението е било платено преди прекратяването на делото, неговия размер трябвало да бъде 937.50 лева.

Молбата към съда е определението да бъде отменено и молбата по чл. 248 от ГПК да бъде оставена без уважение, а ако бъдела преценена за основателна, да се има предвид възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В писмения отговор ответницата по частната жалба Ц. Е. Д. от гр. ***, чрез пълномощника 1 адвокат Г. А., я оспорва като неоснователна. Възражението, че разходите са били сторени след постановяване на определението за прекратяване на делото, били ирелевантни преклудирала се самата претенция, а не фактът на осъществяването й. Осъществяването или не на разхода за адвокатско възнаграждение било въпрос на основателност и доказване, а не въпрос на допустимост на искане или не.

Доводите относно липсата на възможност съдът да преценява дали ответникът е дал повод за делото, поради това, че последният със своите действия е оставил производството без предмет и на практика е признал предявените искове, били неоснователни.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение било неоснователно, тъй като не надхвърляло минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г., тъй като били предявени няколко обективно съединени конститутивни искове и за всеки един от тях се дължало отделно възнаграждение.

Молбата е частната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, съобрази следното.

Производството по т.д № 912/ 2023 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ26 състав е образувано по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявен от Ц. Е. Д. от гр.

***, в качеството й на акционер, срещу Медико-дентален център „Дентална клиника Петър Дучев“ АД - гр. София, с искане за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети на проведеното на 10.05.2023 г. извънредно общо събрание на акционерите.

С отговора на допълнителната искова молба, депозиран с вх. № 81 652/ 11.09.2023 г., ответникът представил протокол от проведено на 24.07.2023г. извънредно общо събрание на акционерите, на което било взето решение за отмяна на всички решения, взети на проведеното на 10.05.2023г. извънредно общо събрание на акционерите и сезирал съда с искане за прекратяване на производството

С определение № 1049 от 15.03.2024 г. съдът върнал исковата молба на основание чл. 130 от ГПК поради недопустимост на предявените с нея искове. Препис от определението бил връчен на ищцата на 5.04.2024 г.

В молба с вх. № 43 031/ 12.04.2024 г. Ц. Е. Д. сезирала съда с искане за допълване на определение № 1049 от 15.03.2024г. в частта за разноските, като й бъде присъдена сумата 1 710.64 лева, с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платено -3- с платежно нареждане от 11.04.2024 г.

В изпълнение на правомощията си по чл. 278 от ГПК настоящият състав на въззивната 2 инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275 , ал. 1 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните конкретни оплаквания за неправилност на определението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

В съдебната практика няма разногласие относно признатото на страните право да поискат в срока по чл.248, ал.1 от ГПК присъждане на сторените преди прекратяването разноски и да представят доказателства за извършването им, когато производството е било прекратено с определение в закрито заседание, тъй като срокът за упражняване на правото на разноски до края на устните състезания обективно не е могъл да бъде спазен. (Определение № 60317 от 29.09.2021 г. по ч.т.д. № 1754/ 2021 г . на ВКС, І т.о.)

Съгласно приетото в Определение № 595 от 22.11.2017 г. по ч.т.д. № 2217/ 2017 г . на ВКС, І т.о. във всички случаи, когато причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради неговото последващо процесуално или извънпроцесуално поведение се стигне до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. Това разрешение е приложимо за настоящия случай, тъй като причината за образуването на съдебното производство е в поведението на ответника - приемането на атакуваните с молбата решения, взети от неговия върховен орган.

Отпадането на правния интерес от воденето на делото е отново по причина на неговото последващо извънпроцесуално поведение - отмяната с решението от 24.07.2023 г. на всички атакувани с молбата решения, взети на проведеното на 10.05.2023 г. извънредно общо събрание на акционерите.

Несъстоятелно е оплакването, че адвокатското възнаграждение е било заплатено след постановяването на определението за прекратяване на производството. Искането за присъждане на разноски е било направено с исковата молба, а съгласно чл. 80 от ГПК списък за разноските следва да бъде представен „най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция“. В случая такова заседание не се е състояло по изложените по - горе причини.

Ишцата не е могла да узнае как се развива производството преди постановеното в закрито заседание определение за прекратяване на производството да й е било съобщено по надлежния ред. Същественото е това, че адвокатското възнаграждение е било заплатено в срока за подаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

Неоснователно е и оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Минималният размер на възнаграждението, дължимо за процесуално представителство по 3 иск на акционер срещу дружество, установен в разпоредбата на чл.7, ал.1,т.10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1 250 лева (1 500 лева, с включен ДДС). Размерът на платеното от ищцата възнаграждение 1 710.64 лева, с включен ДДС, надвишава съвсем незначително минималния размер, изчислен по методиката на наредбата, и с оглед фактическата и правна сложност на спора съответства адекватно на вложения адвокатски труд. Уместно е да се посочи, че за същия обем извършена работа ответникът е платил на своя пълномощник 4 368 лева, с включен ДДС - сума, която е два пъти и половина по - голяма от платената от ищцата.

В обобщение на изложените съждения и поради съвпадането на крайните изводи на настоящият съдебен състав с тези на първостепенния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на на Медико-дентален център „Дентална клиника Петър Дучев“ АД - гр. София против определение № 1502 от 19.04.2024 г. по т.д № 912/ 2023 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ- 26 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Републиката в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4