Решение № 4525 от 27.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 27.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА Г. С. УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Г.въззивно гражданско дело № 15694 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 29.07.2019г., постановено по гр. дело № 15979/2017 год. по описа на СРС, ГО, 49 състав, са уважени предявените от М.И. Я.- Г.срещу „Б.Д.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, за връщане на сумата 552, 75 лева, представляваща платена при начална липса на основание договорна лихва за периода от 01.03.2012г. до 14.03.2014г. по договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 168, 52 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.03.2014г. до 14.03.2017г. Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 168, 52 лева до пълния предявен размер от 168, 62 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Б.Д.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на формираните изводи.

Конкретно поддържа, че договорът за банков кредит е възмезден договор, от което следва, че кредитополучателят следва да заплаща възнаграждение за предоставените му средства в определен период от време под формата на възнаградителна лихва. В процесния договор страните били постигнали съгласие, че лихвата е променлива и се състои от два компонентна – базов лихвен процент /БЛП/ и надбавка, която е постоянна величина и не подлежи на промяна.

Динамичният компонент на лихвата е БЛП – при промяна на определени условия се променя и лихвената стойност на капитала, като кредитополучателят се е запознал и е подписал и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които стават неразделна част от сключения на 15.04.2008г. договор за кредит за текущо потребление. Счита, че промяната на БЛП не подлежи на договоряне и става задължителна за страните, като кредитополучателят се уведомява за промяната по подходящ начин. Навеждат се съображения за необоснованост на изводите на СРС, че клаузата за промяна на БЛП е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Съгласно чл. 9.3. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, промяната в БЛП може да се извърши при наличие на някое от изрично посочените условия, а именно изменение на борсовия курс, индекс и лихвен процент, а банката е длъжна да се съобрази с тези изменения, защото банковите сделки имат за предмет услуги, чиято цена е свързана с измененията или колебанията на финансовия пазар. Според жалбоподателя това са обективни фактори, с които банката е длъжна да се съобрази. Поддържа се становище, че неравноправна клауза в договора би била налице само в случай, че се променя постоянната компонентна лихва или базата за изчисляване на променливата компонента или самата тя, какъвто не е настоящия случай. Позовава се на нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗКИ, съобразно която, когато промяната на лихвения процент произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично достояние чрез използване на подходящи средства, и информацията за новия лихвен процент може да бъде намерена в търговските помещения и на интернет страницата на кредитора, ал. 3 не се прилага. С оглед изложеното счита, че клаузата за изменение на размера на възнаградителната лихва не е неравноправна, поради което предявеният иск е неоснователен. Изложени са и доводи за неправилност на изводите на СРС относно релевираното възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като с исковата молба се претендират суми за периода от 01.03.2012г. до 14.03.2014г., но претенцията се основава на събитие, което е настъпило през 2008г., когато е извършена промяната на БЛП. Счита, че релевантният момент за давността е именно моментът, в който промяната е настъпила. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемата страна М.И. Я.– Г.изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за присъждане на платена без основание /недължимо събрана/ за периода 01.03.2012г. – 14.03.2014г. завишена договорна лихва по договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2008г.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че страните били обвързани от валиден договор за банков кредит. Посочено е, че договорът за банков кредит е търговска сделка, поради което не съществува пречка за уговаряне на възнаградителна лихва и такси, с които банката, предоставила паричните средства, да реализира печалба. В мотивите е прието, че не е допустимо едната страна по правоотношението едностранно да променя приложимия лихвен процент по договора, тъй като въпросът за размера на договорната лихва е въпрос, подлежащ на уреждане в отношенията между страните, които следва да постигнат съгласие за това. В случая било установено, че въз основа на оспорените клаузи от договора и от Общите условия към него, банката е предприела едностранно изменение на лихвения процент при липса на яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената лихва. По тези съображения е приел, че тези клаузи са неравноправни на основание чл. 143, т. 10 от ЗЗП, доколкото са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В мотивите на решението на СРС е прието също, че в случая не било спазено и изискването по чл. 58, ал. 1 от ЗКИ, тъй като длъжникът не е запознат с методологията за определяне на БЛП, използван за определяне на лихвения процент по кредити. Изложени са съображения за неоснователност на релевираното възражение за давност и претенцията за главница е уважена в пълен размер, а акцесорното вземане за обезщетение за забава е присъдено в размера, определен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С договор за кредит за текущо потребление от

14.04.2008г. „Б.Д.“ ЕАД, в качеството на кредитор, е предоставила на кредитополучателя М.И. Я.потребителски кредит в размер на 30 000 лева със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Видно от погасителния план към договора, погасяването се извършвало на месечни анюитетни вноски, платими на 28-мо число на текущия месец. В чл. 7 от договора е уговорено задължение за заплащане на договорна лихва, която се формира от базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма “ДСК Престиж”. Към момента на сключване на договора БЛП на банката е 5, 94 %, а стандартната надбавка е 2, 51 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 8, 45 %.

Според чл. 9.3 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, банката има право да промени едностранно приложимия базов лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, при наличие на някое от следните условия: а/. при пизменение от поне 1 % за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б/. при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в/. при изменение от поне 0, 5 % за месец на иднекса на потребителските цени за България /CPI/; г/. въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК; д/. промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е/. при изменение от поне 1% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечени депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банак; ж/. съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутен борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. Не е спорно обстоятелството, че считано от 21.10.2008г. БЛП е увеличен с 1, 5 %, което формира лихвен процент по кредита в общ размер на 9, 95 %.

От заключението на вещото лице по приетата в първоинстационното производство съдебно-счетоводна експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да бъде кредитирано като обосновано, пълно и ясно, се установява, че за периода от 01.03.2012г. до 14.03.2014г. дължимите месечни вноски съгласно условията на сключения договор за кредит, изчислени при първоначално определения лихвен процент от 8, 45 %, са в размер на 9 279 лева /по 371, 16 лева месечно/, а действително изплатените от ищцата месечни вноски за същия период възлизат на сумата от 9 831, 75 лева /по 393, 27 лева месечно/.

Разликата между начислената и изплатената от ищцата възнаградителна лихва и дължимата от нея съобразно първоначално договорения размер на възнаградителната лихва, е в размер на 552, 75 лева. Изчислена е и законната мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 15.03.2014г. до 14.03.2017г., която възлиза на сумата от 168, 52 лева.

Други доказателства, относими към предмета на спора, не са ангажирани.

Изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за неоснователно обогатяване. Според ищцата, ответната банка е получила без основание процесната сума /разлика в размера на месечните погасителни вноски за процесния период/, тъй като правото на банката едностранно да променя договорения лихвен процент /което не почивало на обективно заложени критерии/ е установено в неравноправни клаузи – чл. 7 от договора за потребителски кредит и чл. 9.3. от Общите условия на банката. Ищцата се позовава на изначална липса на основание, която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По исковете по чл.

55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

Съгласно правилото на чл.

154, ал. 1 ГПК в тежест на ищците е било да установят при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото.