Решение № 128 от 02.08.2021, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 438/2021
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 02.08.2021
- В сила
- 26.08.2021
- Състав
- Георги Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.105 · Закон за движението по пътищата
- чл.105, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.105, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.284 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Ямбол , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Георги Д. Василев при участието на секретаря М. П. М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20212330200438 по описа за 2021 година Производството е образувано по жалба на Р. АЙД. АХМ. от гр.Ямбол против наказателно постановление /НП/ № 21-0813-000547/26.03.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушаване на чл.105, ал.1 и чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.185 и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20лв., 50лв. и на основание чл.6, ал.1, т.9 от Нар.№Із-2539/2012г. на МВР са отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з. с упълномощен адвокат и пледира сам и чрез процесуалния си представител НП да бъде отменено поради това, че не е извършил описаното в постановлението административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а относно нарушението по чл.105, ал.1 от ЗДвП в АУАН и в НП се сочи, че жалбоподателят е извършил две нарушения/ограничаване на видимостта и намаляване на прозрачността през челното и на страничните стъкла на автомобила/, а е санкциониран за това, че страничните му стъкла/на предна лява и предна дясна врати/ са с намалена прозрачност. Претендират се разноските по делото.
1
Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в писмо до съда моли за потвърждаване на НП.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 05.02.2021 г. на жалбоподателя е съставен АУАН от свид. И.Е. полицейски служител при Сектор“ПП“ към ОД на МВР-Ямбол, в присъствието на свид. П.Д., негов колега, затова, че на 05.02.2021 г., в 16.55 ч., в гр. Ямбол, на ул. Д.Благоев, до №**, в посока към кръстовище с ул. Ж.П. е управлявал л.а. „Ауди А 6“, с рег. № ***, негова собственост, без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. При извършена проверка с техническо средство Транспи-1 с № 1030 е установено, че видимостта на предни ляво и дясно стъкла е намалена. На предната лява врата прозрачността е 54%, а на предна дясна врата светлопропускливостта е 45%.
Извършена е проврека и на предно стъкло на автомобила, чиято светлопропускливост била 66%.
След съставянето на акта свид. Ив.Е. го предявил на нарушителя, който го подписал и получил, без да посочи възражения, но по-късно подал възражения против АУАН, в които посочил, че е бил с поставен колан.
На 26.03.2021 г. Началникът на Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Ямбол изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя горепосочените административни наказания.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът приема отчасти за достоверни показанията на свидетелитеполицаи. Съдът не кредитира само онази част от показанията на двамата свидетели, в които се сочи, че жалбоподателят е бил без колан, защото свидетелите, имайки предвид часа, в който е установено нарушението, това, че проверката е била извършена през мес. февруари, т.е. през зимния сезон, както затъмнението й на предното стъкло на автомобила, това, че същия е бил движение, не би могло да се приеме, че полицаите са възприели, че жалбоподателят е бил без колан при управлението на процесното МПС, още повече, че често водачите когато биват спирани още преди да са спрели 2 автомобила си започват да свалят предпазния си колан, защото знаят, че ще им бъде направена проверка, за да могат да излязат от автомобила и да отидат при контролния орган. След спирането на л.а. жалбоподателят не е длъжен да бъде с колан или това нарушение не е установено категорично от полицаите при управление на посоченото МПС, защото свид. Ив.Е. е видял жалбоподателя да минава покрай него за сравнително кратък период от време и след това, след известен период от време от спирането на л.а., а при движението на л.а. страничните стъкла на автомобила са били вдигнати.
Съдът не кредитира и онази част от показанията на полицаите, в които се сочи, че само страничните стъкла са били проверявани за степента на тяхната прозрачност, имайки предвид показанията на свид. Р. Х., които съдът приема за достоверни, която е заявила пред съда, че такава проверка е била извършена и на предното стъкло и жалбоподателят е бил с поставен колан.
Това се установява и от разпечатката на извършените замервания с техническото средство на 05.02.2021 г. за времето от 17.10 ч. до 17.13 ч./общо три измервания на прозрачността – 45% на стъклото на предна дясна врата, 54% на предна лява врата и 66% на предно стълко. Свид. Ив.Е. е съставил АУАН и за двете нарушения, като второто нарушение е констатирано безспорно с техническото средство след извършеното измерване.
Показанията на свидетелите, кредитирани от съда, кореспондират и с писмените доказателства по делото – АУАН и НП/с изключение на посоченото в актовете, че жалбоподателят е бил без колан/, справка от ПП при ОДП-Ямбол, заповед на Министъра на МВР, протокол за техническата годност и извадка от техническо средство и - приети и прочетени на основание чл.283 от НПК, и предявената на страните извадката от техническото средство по чл.284 от НПК.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по сьщество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:
АУАН и НП са незаконосъобразно издадени в нарушение на императивните норми, визирани в ЗАНН и ЗДвП – чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, 3 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и чл.105, ал.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на АУАН и НП от процесуалноправна страна.
Нарушенията не са формулирани точно и ясно от фактическа и правна страна.
Ясно е само, че нарушител е жалбоподателя и това, че е нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1 и чл.105 от ЗДвП, но от фактическа страна и правна страна и двете нарушения са формулирани неясно, дори противоречиво. За нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП от правна страна не е ясно от коя категория е процесното МПС, защото от юридическа страна са посочени шест категории МПС, а лицето е управлявало л.а. За нарушението по чл.105 от ЗДвП не е ясно и от фактическа и правна страна кое от двете нарушения е извършено:“… Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им…“ – има ограничаване на видимостта на двете странични стъкла или намаляване на тяхната прозрачност. Първото нарушение се изразява в това, че на едно или и на трите стъкла са поставени надписи, изображения или козирки, които ограничават видимостта, а при второто нарушение е намалена светлопропускливостта или прозрачността на тези стъкла чрез тяхното затъмняване/залепване на специално фолио, тониране или друга обработка на стъклата/, което намалява тяхната прозрачност. Така, както е формулирано обвинението за това нарушение не е ясно дали има ограничаване на видимостта или намаляване на прозрачността, която намалява видимостта на водача. В случая, може да се предполага, че се касае за намаляване на прозрачността на процесните стъкла, а не за ограничаване на видимостта, но административнонаказателната отговорност не се предполага, а тя винаги е точно определена от фактическа и правна страна, поради което съдът приема доводите на представителя на жалбоподателя, че НП като незаконосъобразно от процесуална страна следва да бъде отменено.
Посоченото административно нарушение в т.1 в НП и в АУАН по чл.137а, ал.1 от ЗДвП не бе категорично установено от събраните по делото гласни доказателства. По изложени вече фактически и правни съображения съдът не приема твърденията на полицаите, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС без предпазен колан, поради което в тази част НП като 4 незаконосъобразно от процесуалноправна и материалноправна страна трябва да бъде отменено, включително в частта, с която по чл.6, ал.1, т.9 от Нар№ Із2539/2012г. на МВР са отнети и 6 контролни точки на жалбоподателя за управление на МПС без предпазен колан.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят умишлено е извършил, описаното по т.2 в НП и АУАН административно нарушение. Това се установява категорично от показанията на свидетелите-полицаи и от извадката от техническото средство, включително от показанията на свид. Р.Х. Според чл.105, ал.3 от ЗДвП и т.6.3.1.1.1 от Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, светлопропускливостта или прозрачността през челното, задното и страничните стъкла на автомобила не може да бъде по-малка от 70%, а при стъклата на л.а. на жалбоподателя тя е много по-малка/45%, 54% и 66%/.
И контролният и наказващият органи правилно са посочили материалната и административнонаказателната разпоредба от ЗДвП, по които следва да бьде ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. В случая по т.2 от НП има извършено административно нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП, което е безспорно установено с техническото средство, но поради неточно и неясно формулиране на административното наказание от фактическа и правна страна НП следва да бъде отменено в тази част като незаконосъобразно от процесуална страна.
При така установените факти и правен анализ на същите, съдът споделя аргументацията на процесуалния представител на наказващия орган, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а на жалбоподателят се дължат разноски за адвокат по смисъла на чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, като ОД на МВР-Ямбол трябва да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 300 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, сьдьт
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0813-000547/26.03.2021 г. на Началника на Сектор 5
„Пътна полиция“ към ОД на МВР-Ямбол, с което на Р. АЙД. АХМ. от гр.Ямбол, ЕГН: **********, за нарушаване на чл.137а, ал.1 и чл.105, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.185 от ЗДвП, и чл.53 от ЗАНН са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50/петдесет/лв., 20/двадесет/лв., и на основание чл.6, ал.1, т.9 от Нар.№Із2539/2012 г. на МВР са отнети 6/шест/ контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол да заплати на Р. АЙД. АХМ. от гр.Ямбол, ЕГН: ********** разноските по делото в размер на 300/триста/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6