Решение № 469 от 22.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Видин, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320101877 по описа за 2025 година

Делото е образувано по исковата молба на Л. Д. С. от гр.*********,ЕГН ********** ,с която против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5,са предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 пред.1 от ЗЗД вр.чл.22 ЗПК и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Сочи се, че на 11.11.2019г. ищцата сключила с ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД Договор за паричен заем № 370713 към искане № 0426681 при общи условия, по силата на който й е предоставена в заем сумата от 900 лв. с уговорени фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.04 % и годишен процент на разходите в размер на 41.11 %,

Твърди се, че ищцата се задължила да върне заема заедно с възнаградителна лихва в размер на 201.08 лв., в срок до 12.10.2020 г. на 11 месечни погасителни вноски, от които 3 вноски в размер на по 26.28 лв. и 8 вноски - по 127,79 лв.

Поддържа, че в разпоредбата на чл. 6 от договора е предвидено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение: банкова гаранция или поръчител, отговарящ па условията па чл. 9, ал. 2 от Общите условия. В разпоредбата на чл. 8 от договора е предвидено, че за неизпълнение задължението по т. 6 в тридневен срок от сключването му, заемателят дължи 1 на заемодателя неустойка, която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора, заемателят се счита уведомен за нейното начисляване и същата се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.

Поради непредставянето на горепосоченото обезпечение в кратките предвидени срокове, на ищцата й е била начислена неустойка по чл.8 от договора в размер па 724.92 лв., включена изначално в погасителния план. По договора за кредит Л. Д. С. заплатила общо сумата от 1 843.36 лв.

Твърди се, че към момента на сключване на процесния договор за заем е действал Законът за потребителския кредит, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Законът за защита на потребитЕ.те, който урежда защита на особена категория длъжници потребитЕ. по смисъла на § 13. т. 1 ЗЗП. Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.

Счита, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона - с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.

10 3ПК.

Твърди, че съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 11. ал, 1, т, 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това изискване е пряко свързано с възможността на потребителя да съобрази дали е икономическо изгодно сключването на сделката. Според чл. 19. ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи но кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР 2 съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

Посочва, че съгласно § 1. т. 1 от ДР на ЗПК под „общ разход по кредита за потребителя“ следва да се разбират „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането па търговски клаузи и условия“.

Твърди че, съобразно правилото на чл. 19. ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като клаузи в договор, надвишаващи определените размери но ал. 4, са нищожни на основание чл. 19. ал. 5 ЗПК.

Счита, че при сключване на Договор за паричен заем № 370713 от 11.11.2019 г. не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба в договорите за потребителски кредит следва изрично да бъде посочен годишният процент на разходите, както и на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, което го прави недействителен. Необходимо в ГПР да бъдат описали всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, като от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

3

Сочи, че в конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Следвало да се посочи, че ГПР е вЕ.чина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите но кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материал поправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.

Всичко зова поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Поддържа, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 8 ще се заплаща разсрочено, заедно е всяка вноска по договора, като общият й размер е 724.92 лева (при отпусната заемна с\ ма от 900 лева), като според тази клауза към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за цЕ.я срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчител) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че го изцяло да се възпрепятства. Отбелязва, че изискване за обезпечение на задължение с поемане па поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и цЕ. да създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл. 8 от договора. Отделно, непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора.

Поддържа, че в случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

4

Предвид това и с оглед установения в договора начин за погасяване на задължението за „неустойка“ - разсрочено, чрез вноски с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по главницата, следва да се приеме, че уговорката за „неустойка“ по същество представлява разход по кредита, който е предварително известен на кредитора и следва да бъде взет предвид при изчисляване на ГПР.

Сочи, че след като кредиторът не е включил размера на неустойката в размера на посочения ГПР по договора за заем, то същият се явява неточно определен. Нарушението на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК води на основание чл. 22 ЗПК до недействителността на Договор за паричен заем № 370713, сключен между „Сити Кеш“ ООД и Л. Д. С.. Съгласно чл. 23 ЗПК, ако договорът за кредит е недействителен, потребителят дължи да върне единствено чистата стойност на отпуснатия кредит, като не се дължат никакви разходи (такси, лихви и други), уговорени по недействителния договор.

Твърди се, че в договора ГПР от 41,11 % не е действителен, тъй като в него не е отчетена неустойката, която е само по наименование неустойка, а по естеството си представлява още едно възнаграждение за кредитодателя. Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 ЗПК, поради което реалният по договора ГПР значително надхвърля предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗНК праг на ГПР, при което намира приложение разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК.

Излага, че клаузата за неустойка е нищожна на самостоятелно основание и поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 5 от Закона за защита на потребитЕ.те, защото с необосновано висока надвишава дори размера на възнаградителната лихва. Начинът, по който е установена конструкцията за обезпечаване на заема, реално съставлява механизъм за заобикаляне на нормите за защита на потребитЕ.те и допълнително натоварване на заемателя е допълнителни плащания.

Твърди се , че неустойката цЕ. единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън присъщите й функции. Неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила, при положение, че е свързана с вторично задължение на потребителя, като същевременно тя прехвърля върху него риска от неизвършването от кредитора на оценка на кредитоспособността му и цЕ. единствено неоснователно обогатяване.

5

Поддържа, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което и сумата, съставляваща разликата между заплатените по договора суми и размера на предоставената главница, е платена без основание и подлежи на връщане.

Иска се от съда, да постановите решение, с което:

1.

Да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор за паричен заем № 370713 от 11.11.2019 г. сключен между Л. Д. С., с ЕГН: ********** и „Сити кеш” ООД, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

2.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния ни иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 370713 от 11.11.2019 г., сключен между Л. Д. С., с ЕГН: ********** и „Сити кеш” ООД, като противоречаща на Закона за защита на потребитЕ.те и Закона за потребителския кредит.

3.

Да осъди, на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784. р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е. ет. 5, представлявано от Н. П. П. - управител да заплати на Л. Д. С., с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. ******** сумата в размер на 943.36 лв., платена без основание по Договор за паричен заем № 370713 от 11.11.2019г.