Решение № 40 от 23.04.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Търговище, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Ел. Ив. Д. като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20253530200012 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба н а Ш. И. М., ЕГН **********, с адрес:

************************* против Наказателно постановление № 24 - 1993 - 000272/18.06.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Търговище, РУ – Търговище, с което за извършени от него нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли съдът да постанови решение, с което да г о отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващия орган – ********** ОДМВР – Търговище, редовно призован, се представлява от процесуален представител – ******** Д. М., която счита наказателното постановление за правилно и 1 законосъобразно и като такова моли същото да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице, в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна.

След като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на закона, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.05.2024 г. в 11:10 часа, в общ.Търговище по път IV-49009 между ********** и ********** до помпена станция в посока ********** жалбоподателят управлявал колесен трактор "СLAAS AXOS 340" с рег.№ **********, собственост на "Файф Старс" ЕООД, гр.Разград, който бил спрян за проверка от служители на ОДМВР – гр.Търговище. Същите установили, че колесния трактор е с непоставени на определеното за това място регистрационни табели - рег. № **********, а водачът не носи СУМПС и свидетелство за регистрация част II. За извършеното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя Ш. М. бил съставен АУАН, подписан от него на 23.05.2024 г. и връчен му на същата дата, без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не са подадени допълнителни писмени възражения от жалбоподателя. Въз основа на АУАН е издадено НП № 24-1993-000272/18.06.2024 г., връчено на Ш. М. на 20.12.2024 г., след получена от него на 20.12.2024 г. призовка за явяване в сградата на РУ – гр.Търговище.

Установената по-горе фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита на свид. П. Н.

П., както и от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН № 406707/23.05.2025 г., НП № 24-1993-000272/18.06.20024 г., призовка (л.6 по делото) ведно с разписка за получаването й, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи и справка за нарушител – водач.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П . Н . П. кат о съответни на останалите събрани по делото доказателства, от които се установява, че е 2

********** в района на гр.Търговище и обслужва ***************. На 23.05.2024 г. с актосъставителя - В. Д. п р и извършване н а обход на горепосочените села, между ********** и ********** спрели за проверка три колесни трактора, т ъ й като забелязали, че на два от тракторите, нямало поставени регистрационни табели. Водачите не представили документи на тракторите – застраховки и талони. След проведен разговор с представителя на дружеството – собственик на колесните трактори, малко по-късно в РУ Търговище б и л и предоставени - табели, документи и застраховки. На трактора, управляван от жалбоподателя е нямало поставена регистрационна табела, както и е бил без СУМПС и свидетелство за регистрация част II.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението: "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места." Посочената разпоредба съдържа императивно изискване към МПС-та, само при изпълнение на което биха могли да бъдат участници в движението по пътища, отворени за обществено ползване. Редакцията би била бланкетна, ако посочваше единствено къде се поставят табели с регистрационни номера.

Също така, съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория” и по т.2 – „С видетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке”.

За нарушение на посочените по-горе разпоредби, на нарушителя Ш. И.

М. са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН и извършва цялостна проверка, в съответствие с която следва да провери законосъобразността, а именно правилно ли са приложени процесуалния и материалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

3

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, видно от писмените доказателства по делото - заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, че актосъставителя В. Д. на длъжност „****************” е разполагал с материална и териториална компетентност да състави АУАН за извършено нарушение на ЗДвП. От същата заповед се установява и, че началник на сектор в ОДМВР е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП в случая на територията на гр.Търговище, поради което и издалият обжалваното НП – С.

В. Ал. – *********** в ОДМВР – гр.Търговище, разполага с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, обаче, че в процедурата по ангажиране отговорността на жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, поради следното:

Съгласно нормата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа датата на съставяне на акта, а съгласно т.3 - датата и мястото на извършване на нарушението. Императивно изискване се съдържа и в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН , а именно, че наказателното постановление трябва да съдържа: „датата на акта, въз основа на който се издава…“, а съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – „описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават”. Както датата на акта, въз основа на който се издава НП, така и датата на извършване на нарушението са задължителни реквизити на съдържанието на НП. Отделно, датата на извършване на нарушението представлява индивидуализиращ деянието признак, който позволява отграничаването му от всяко друго деяние в обективната действителност. Тази индивидуализация е задължителна, за да може съдът да извърши преценка дали наказания е извършил вмененото му деяние, а и с оглед на защитата му. Посочването на датата на нарушението е от съществено значение за проверка и дали с а спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, и коя е приложимата законова разпоредба.

В настоящия случай за нарушения та, за които е наказан жалбоподателя, актосъставителят в АУАН, а впоследствие и наказващият орган в НП са допуснали противоречия, както следва: Така, според АУАН, датата на издаването на акта е 23.05.2025 г. (дата, която в случая касае бъдещ момент за издаване на АУАН и на НП, ненастъпила и към настоящия момент), а за дата 4 на извършване на нарушението е посочено - 23.05.2023 г. около 11.10 ч.

Същевременно видно от показанията на свид. П. П., че нарушението е извършено на 23.05.2024 г. На тази дата е връчен и на жалбоподателя АУАН.

Напротив, в обжалваното НП за дата на акта, въз основа на който се издава НП е посочена – 23.05.2024 г., а за дата на нарушението – 23.05.2024 г. в 11.10 ч.

Така посочената дата на нарушението, за което се санкционира едно лице, не може да бъде коригирана от наказващия орган, както и да бъде извеждана по тълкувателен път. Този пропуск не може да бъде саниран и в съдебното производство, дори и чрез показанията на разпитания в случая в хода на съдебното следствие – свид. П. П.. Безспорно следва да съществува единство между посоченото в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Констатираното съществено разминаване, касаещо датата на издаване на АУАН и датата на нарушението между акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, засяга съдържащите се в тях задължителни реквизити, които законодателят е посочил изчерпателно в разпоредбите на чл.42, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.3 и т.5 от ЗАНН. В конкретния случай разминаванията са толкова съществени, че водят до ограничаване правото на защита на санкционираният субект. Това е така, тъй като изискванията за реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление имат за цел ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения в двете фази на производството. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

С оглед на изложено то по-горе настоящият състав намира, че при така посочените процесуални нарушения, същите се явяват съществени и са достатъчно основание за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, без съдът да извършва проверка дали е спазен материалния закон.

Искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя не е направено, поради което и съдът не следва да се произнася.

Водим от горното и на основание чл.63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1993-000272/18.06.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Търговище, Р У – Търговище, с което на Ш. И. М., ЕГН **********, с адрес: ************* за извършени от него нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 лв., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен гр.Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. съд –