Присъда № 138 от 02.08.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 138/02.08.2024г., постановена по НОХД № 283/2024г. по описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. *, с който против Р. И. И., ЕГН: **********, род. на 27.09.1997 г. в гр. Х., с адрес ****, български гражданин, неосъждана, работи като крупие, неомъжена е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. „Б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 02.08.2024г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РП – *, по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подсъдимата да се наложи наказание, при приложение разпоредбите на чл. 58а НК, а именно лишаване от свобода, за срок от три години, който да се намали с 1/3 до краен резултат от лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за изпитателен срок от 4 години.

Разноските, да се възложат в тежест на подсъдимата.

Защитникът на подсъдимата, не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по обвинителния акт. Относно определяне вида и размера на наказанието, защитникът пледира на подсъдимата да бъде наложено минимално наказание.

Подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения заявява, че се присъединява към казаното от защитника си, съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.

373, ал. 3 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Р. И. И., ЕГН: ********** работела като длъжностно лице „касиер“ в „*“ ЕООД. Управител на търговското дружество била св. Г.Х..

Свидетелите Й. Й. В., *., В. Й. В., * г. Е. Н. П., *. , С. М. К., род. на *, Л.

М. В., род. на * г., Н. С. Б., род. на * г., М. Н. Д., род. на 14.03.1993 г.и Н. М. Б., род. на *, живеели към инкриминирания период в гр. *, кв. „*“. В същия квартал, на ул. „*“ *, се намирало търговското помещение на „*“ ЕООД.

1

Горепосочените свидетели били клиенти на *** и в тази връзка познавали Р. И.

И., която работела там като касиер, както и собственичката Г.Х.. При комуникацията между гореупоменатите клиенти и касиера И. възникнали отношения на доверие. Още преди процесния период, те се възползвали от услугите предлагани в заложната къща - причина, поради която познавали работещата в офиса на ул. „*“ ** подсъдима. Следователно, във връзка с длъжността, която заемала в дружеството, в процесния период, подс. Р. И. е имала качеството на длъжностно лице, съгласно чл. 93, т.1 бук. „Б“ НК, защото практически, като касиер в **** на нея било поверено чуждо имущество - от една страна вещите, които са залагали клиентите или са откупували, както и паричните средства, които са били собственост на дружеството, с които тя работела, а от друга страна, клиентите се доверили на касиерката И. да и дават вещите си /златни предмети и парични средства/, именно защото е работела в заложната къща, считайки че дружеството, в което работи, ще гарантира, че ще им бъдат върнати вещите в уговорения срок.

През 2019 година, подс. Р. И. И. взела решение да въвежда в заблуждение клиенти на заложната къща, където работела, за да си набави парични средства. Тя използвала обстоятелството, че те я познавали, като служител на заложната къща и имали изградени отношения на доверие помежду си. В изпълнение на планираната престъпна цел, за времето от неустановена дата през месец февруари 2019 г. до неустановена дата през месец април 2019 г., в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ *, в търговско помещение на „*“ ЕООД, подс. Р. И. възбудила и поддържала заблуждение, като използвала различен повод пред пострадалите - Й. Й. В., *., В. Й. В., * г. Е. Н. П., *. , С. М. К., род. на *, Л. М.

В., род. на * г., Н. С. Б., род. на * г. , М. Н. Д., род. на 14.03.1993 г. и Н. М. Б., род. на *, относно основанието за какво иска собствените им парични средства или златните им бижута. По този начин, тя постигала уговорка с горепосочените лица, които познавала, като клиенти на заложната къща, те да и предоставят пари или златни накити, които тя да ползва временно, по някакъв посочен от нея предлог - за лечение на болната и майка, за собственото и лечение или че има технически причини при дейността и като касиер /развален компютър или неналични в касата златни бижута/, за да не може да върне вещите на пострадалите, които е получила под неистински предлог и с обещание за връщането им след определен период от време. В действителност обаче, подс. Р. И. нямала намерение да върне предоставените и от пострадалите вещи. При извършване на инкриминираната дейност, подс.

Р. И., използвала търговско помещение на „*“ ЕООД, където се срещала с пострадалите и получавала техните вещи. С цел неузнаване от страна на управителя Г.Х. на „*“ ЕООД за измамната й дейност, в някои от случаите, подс. Р. И., бидейки касиер и имайки достъп до документите водени в заложната къща, съставяла и подписвала касови бележки, в които фигурирали имена на пострадалите.

Пострадалият Й. Й. В., *., бил клиент на „*“ ЕООД и познавал подс. Р. И., която работела в офиса в квартал „*“, като касиер. На 08.02.2019 година, той 2 закупил от ***, в гр. *, 1 бр. дамски златен синджир с висулка и 2 бр. златни мъжки пръстени, за което имал издадени платежни документи. Същия ден, св.

Й. В. отишъл в **** , където работела подс. Р. И. и от там закупил 7 бр. златни дамски пръстена и един чифт златни обеци. Всички бижута били 14 каратово злато. Св. Й. В. платил парите за пръстените и ги взел, но подс. Р. И. не му издала касова бележка за платените пръстени. Виждайки, че клиентът Й. В. имал пари, с които заплатил бижутата, подс. Р. И. взела решение да го въведе в заблуждение, за да набави за себе си парични средства - причина, поради която му казала да се върне по - късно, отново в заложната къща, за да говорят нещо. На 08.02.2019 г., в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ *, в неустановен с точност час, св. Й. В. се върнал в търговското помещение на *** . При проведения разговор между подс. И. и св. Й. В., тя му казала, че майка и е болна и и трябвали пари за операция и че след като той и предостави собствените си златни бижута, тя възнамерявала да ги заложи в заложната къща от негово име, да вземе парите за тях, като ще плаща лихвите за заема към заложната къща, а впоследствие до двадесетина дни ще му върне златните бижута, които той и е дал. Така, в хода на проведения разговор, подс. И. формирала у В. неверни представи, че майка и е болна и и трябвали пари за операцията и и че златните бижута, които той и даде, тя възнамерявала да заложи в заложната къща от негово име, да вземе цената в пари за заложените бижута, но пък да плаща лихвите за заема им, към заложната къща, а впоследствие до двадесетина дни, да му върне собствените му златни бижута. Чувайки това, св. Й. В. повярвал. Подс.

Р. И., възползвайки се от създаденото доверие между тях, като касиер в *“ ЕООД, мотивирала Й. В. да и предостави вещите си. Св. Й. В. решил да и даде златните си бижута, тъй като повярвал, че след като работи като касиер в заложната къща, тя ще изпълни обещанието си към него и той ще си получи обратно златните накити, в срока посочен от нея. Така на 08.02.2019 година, пострадалият И. В. имайки субективната увереност, че помага за събиране на пари за лечение на майката на подс. И., че тя ще плаща лихвата за златните му бижута, въпреки, че са заложени от негово име към Заложната къща и че ще му върне вещите, след двадесетина дни, се разпоредил в нейна полза със златните си бижута, на обща стойност 1 944,8 лева, с общо тегло 38,20 грама от по 14 карата, а именно: 1 бр. дамски златен синджир с висулка, с тегло 10.57 грама на стойност 528, 50 лева, 1 бр. златен мъжки пръстени , с тегло 2,32 грама, на стойност 116 лева , 1 бр. златен мъжки пръстени, с тегло 2,32 грама, на стойност 150, 80 лева, 7 бр. златни дамски пръстена и един чифт златни обеци с общо тегло 22,99 грама, на стойност 1149,50 лева. По този начин на горепосочената дата, подс. Р. И. причинила имотна вреда на Й. Й. В., на стойност 1 944,80 лева. Тя не му върнала златните накити в срока, посочен от нея.

Пострадалият В. Й. В., * г., бил редовен клиент на „*“ ЕООД и познавал подс. Р. И., която работела в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ *, в търговско помещение на „*“ ЕООД, като касиер. Св. В. В. и св. Е. П. живеели на семейни начала, но нямали сключен граждански брак. На 12.02.2019 г., двамата отишли в ****, 3 където работела подс. Р. И. и от там, св. В. В. закупил златно бижу и си тръгнал. Виждайки, че клиентът В. В. имал пари, с които заплатил златното изделие, подс. Р. И. взела решение да го въведе в заблуждение, за да набави за себе си парични средства. В изпълнение на намисленото, тя разговаряла с В.

В., като му казала да се върне, заедно с Е. П., отново в заложната къща, за да говорят нещо. На 12.02.2019г., в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ *, св. В. В. и св. Е. П. отишли в търговското помещение на *** . При проведения разговор между подс. Р. И. и св. В. В., тя му казала, че майка и е болна и и трябвали пари за операцията и, за което му поискала в заем сумата от 5000 лева, като обещала, че ще му върне парите до два месеца. Така, в хода на проведения разговор, подс. И. формирала у В. В. неверни представи, че майка и е болна и и трябвали пари за операцията и, за което му поискала в заем сумата от 5000 лева, като обещала, че ще му върне парите до два месеца. Чувайки това, св. В.

В., повярвал. Подс. Р. И., възползвайки се от създаденото доверие между тях, като касиер в „*“ ЕООД, го мотивирала да и предостави парите си, които нямала намерение да върне. Така на 12.02.2019 година, пострадалият В. В. имайки субективната увереност, че помага за събиране на пари за лечение на майката и и че ще му върне парите до два месеца, се разпоредил в нейна полза, като и дал, в присъствието на св. Е. П., сумата в размер 5000 лева. По този начин на горепосочената дата, подс. Р. И. причинила имотна вреда на В.

В. със сумата от 5000 лева. Р. И. не върнала парите на пострадалия в срока, посочен от нея.

На 12.03.2019 година, пострадалите Е. Н. П., *. и В. Й. В., * г., отишли до ****, в офиса, в к-л „*“, ул. „*“ *, на която били редовни клиенти. Там отново на работа била подс. Р. И., която изпълнявала служебните си задължения, като касиер. В. и П. отишли, за да оставят в залог златни накити. Подс. Р. И. взела решение да въведе в заблуждение двамата свидетели В. В. и Е. П., за да набави за себе си парични средства - причина, поради която им казала, че и трябвали още пари за лечението на майка и. На 12.03.2019 г., в гр. *, кв. „*“, ул. „*“ *, при проведения разговор между подс. И. и св. В. В. и Е. П., тя им казала, че майка и е болна и трябвало да и дадат златото на заем, за да го ползва за два месеца. Тя им обяснила, че ще заложи златото за пари, в същата заложна къща на името на Е. П.. Ще вземе парите от цената му, за да ги ползва за лечение на майка си, а после ще плаща заема към заложната къща, и когато го изплати, ще им върне златото, които са и дали. Обяснила им също така, че парите - 5000 лева, които В. В. и е дал не са стигнали и заради това им искала в заем и златни бижута. Така, в хода на проведения разговор, подс. И. формирала у В. В. и Е. П. неверни представи, че майка и е болна и и трябват пари, заради което да й дадат злато на заем, за да го ползва за два месеца, че ще го заложи за пари в същата заложна къща на името на Е. П. и ще му плаща заема и като го изплати, като им върне даденото от тях злато. Чувайки това, св. В. В. и св. Е. П. повярвали. Подс. Р. И., възползвайки се от създаденото доверие между тях, като касиер в **** ги мотивирала да и предоставят вещите си. Св. В. В. и св. Е. П. решили да и дадат златните си бижута, тъй като и 4 повярвали, че след като работи като касиер в заложната къща, тя ще изпълни обещанието си към тях и те ще си получат обратно златните накити, в срока посочен от нея. Така на 12.03.2019 година, пострадалият В. В. и пострадалата Е. П. имайки субективната увереност, че помагат за събиране на пари за лечение на майката на подс. И., че тя ще плаща лихвата за златните им бижута въпреки, че са заложени на името на Е. П. към Заложната къща и че ще им върне вещите до два месеца, се разпоредили в нейна полза със златни бижута, втора употреба; проба 14 карата, с общо тегло 56 грама на стойност 2800 лева, както следва: 1 чифт дамски обеци - с тегло 10 грама, на стойност 500 лева, 1 чифт дамски обеци - тип малък „макарон“, с тегло 4 грама, на стойност 200 лева, 1 чифт дамски обеци - тип „кошничка“, с тегло 6 грама, на стойност 300 лева, 1 бр. дамски пръстен с формата на пиано, с тегло 6 грама, на стойност 300 лева, 1 бр. мъжки пръстен с емблемата на „Мерцедес“, с тегло 6 грама, на стойност 300,00 лева, 1 бр. мъжки пръстен с гравирана черта по диагонал и детелина, с тегло 7 грама, на стойност 350лева, 1 бр. детски пръстен за момче с емблемата на „Мерцедес“, с тегло 4 грама, на стойност 200 лева, 1 бр. детски пръстен за момче с емблемата на „БМВ“, с тегло 5 грама , на стойност 250 лева, 1 бр. дамска гривна с отделни звена и гравирани листа, с тегло 8 грама, на стойност 400 лева. По този начин на горепосочената дата, подс. Р. И. причинила имотна вреда на Е. Н. П., *. и В. Й. В., * г., в общ размер на 2800 лева. След изтичане на двумесечния срок посочен от самата подсъдима, тя не им върнала златните накити.

Разпечатката съдържа 26 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a20d5fb-ffe8-4115-99cb-094c86177a5a