Решение № 8378 от 10.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8378 гр. София, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20211110173873 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от „О..........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.......“ 1А срещу „Е..........

В.............“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „...........“, пл. „...........“ № 8, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД за признаване на вземане по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3812,46 лева с ДДС, от които:

-Сумата в размер на 3700 лева с ДДС незаплатена цена по фактура № 0000053792/08.09.2016 г. за покупка на машиа Briot Weco Visionix – авто-керато рефрактомеретър и

-Сумата от 112,46 лева с ДДС незаплатена цена по фактура № 2000012530/10.11.2017 г., за доставка на инструменти и консумативи, подробно описани в нея, ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадената на 08.11.2021 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51875/2021 г. по описа на СРС, 142 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между страните съществуват търговски взаимоотношения, изразяващи се в продажба от страна на ищеца на ответника машина Briot Weco Visionix – авто – керато рефрактометър, като общата стойност на процесната машина била на стойност 5800,00 лева с ДДС, за което е била издадена фактура № 0000053792 от 08.09.2016 г. Поддържа, че ответникът заплатил частично фактурата, като към датата на подаване на заявлението незаплатеният остатък от цената на машината, възлизал в размер на 3700,00 лева с ДДС. Заявява, че ответното дружество е закупило от ищеца и инструменти и консумативи на стойност 112,46 лева с ДДС, за което е била издадена фактура № 2000012530 от 10.11.2017 г., като цената за закупените инструменти и консумативи не била заплатена към настоящия момент. С оглед гореизложеното, счита, че е налице правен интерес от предявяването на исковете в настоящото производство.

1

Ответникът „Е.......... В.............“ ЕООД, ЕИК ........ оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че в действителност се е намирал в търговски отношения с ищеца, но няма незаплатени задължения към него. Посочва, че всички суми били заплатени, включително и за консумативите и инструментите, като плащанията не били извършени по банков път, а били извършени на място при издаване на съответния касов бон. Счита, че е ирелевантно за настоящия спор е дали фактурите са били осчетоводени и дали са били включени в дневниците по ДДС.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

От приложената по делото на Фактура № 0000053792/08.09.2016 г., се установява, че в същата е индивидуализирана доставената процесна машина, посочена е общата стойност, данъчната основа, размера на начисления ДДС и сумата за плащане, получена от ответника на 08.09.2016 г.

Представена е и Фактура с № 2000012530/10.11.2017 г., от която се установява, че в същата са индивидуализирани доставените инструменти, посочено е количеството, единичната цена, общата стойност на същите, данъчната основа, размера на начисления ДДС и сумата за плащане, със срок на плащане – 10.12.2017 г.

От представеното Съобщение на НАП, Териториална дирекция на НАП София, офис „Изток“ с изх. № 1494-05-224, се установява, че след извършена проверка в информационната система на НАП по отношение на ответното дружество, се установява, че последното не е било регистрирано по ЗДДС и към настоящия момент няма регистрация по ЗДДС.

Приети са представени от ответника и издадени от ищеца фискални бонове, както следва: на 28.02.2017 г. за 200,00 лева; на 11.10.2016 г. за 200 лева; на 09.11.2016 г. за 200 лева; на 18.04.2017 г. за 200 лева; на 29.12.2016 г. за 200,00 лева; на 29.12.2016 г. за 300 лева; на 26.01.2017 г. за 200,00 лева; на 09.11.2016 г. за 300,00 лева; на 07.06.2017 г. за 300,00 лева; на 28.02.2017 г. за 300,00 лева; на 18.04.2017 г. за 300,00 лева; на 11.10.2016 г. за 300,00 лева; на … за 197,14 лева на 14.03.2017 г. за 166,02 лева и на 04.05.2017 г. за 319,98 лева.

Прието е и Съобщение на НАП, Териториална дирекция на НАП София, Офис „център“ с изх. № 10-94-05-250/22.08.2024 г., от което се установява, че ищцовото дружество е декларирало в дневника за продажби към СД по ЗДДС за м. 09/2016 г., фактура № 0000053792/08.09.2016 г., издадена към ответното дружество, както и фактура № 2000012530/10.11.2017 г., издадена към последното.

Заключението на ССчЕ по делото, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че след извършена проверка в счетоводството на ищеца и представените документи, се установява, че фактура № 0000053792/08.09.2016 г. на стойност 5800,00 лева е осчетоводена на 08.09.2016 г., а фактура № 2000012530/10.11.2017 г. на стойност 112,46 лева е осчетоводена в счетоводството на ищеца „О..........“ ЕООД на дата 10.11.2017 г.

Вещото лице посочва в своята експертиза, че след многото извършени опити за връзка с ответника, не е успял да осъществи контакт, поради което не може да отговори на поставената задача, осчетоводени ли са процесните фактури от ответното дружество.

Установява се още, че от извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставения Хронологичен регистър на ответното дружество, се установява, че по фактура № 0000053792/08.09.2016 г. са постъпили плащания от ответното дружество в размер на 2100,00 лева, а именно: на всяка една от посочените дати 08.09.2016 г.; 09.09.2016 г.; 11.10.2016 г.; 09.11.2016 г.; 29.12.2016 г.; 28.02.2017 г.; 18.04.2017 г. и 07.06.2017 г. са заплатени суми в размер на по 300,00 лева, като от справката се установява, че неизплатения остатък по фактура № 0000053792/08.09.2016 г. е в размер на 3700 лева. Вещото лице сочи, 2 че не е успял да осъществи контакт с ответника, поради което не може да даде отговор на поставената задача, има ли извършени плащания от ответното дружество по процесните фактури.

Констатира се още, че от предоставената информация от ищцовото дружество се установява, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и подадени със справка декларация в ТД на НАП за съответните периоди, както следва – фактура № 0000053792 – на дата 12.10.2016 г., а фактура № 2000012530 – на дата 14.12.2017 г.

Установява се, че след неуспешни опити да осъществи контакт с ответното дружество, с писмо – искане от 21.11.2024 г. направил запитване до ТД на НАП София, ползван ли е данъчен кредит от ответника по процесните фактури, като от предоставената информация от ТД на НАП София, офис „Изток“ следва, че ответника не е ползвал данъчен кредит по процесните фактури.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно възникването на облигационно отношение между него и ответника, предаването на стоките и настъпилата изискуемост на задължението за заплащане на тяхната цена, както и че същата възлиза именно на сума в претендирания размер.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга за закупеното оборудване.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, по договора за търговска продажба ищецът - продавач е длъжен да прехвърли собствеността и да предаде на ответника - купувач стоките, уговорени по количество и качество и описани в издадените фактури, при договорената при сключването на договора според чл. 326, ал. 1 от ТЗ цена, дължима при реда и условията на чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 84, ал. 1, предл. първо на ЗЗД.

Купувачът е длъжен да плати цената при издаване на фактурата, на датата, посочена в нея.

Договорът за търговска продажба е двустранен, консенсуален и неформален, с вещнооблигационно действие, като основните му елементи са предметът и цената.

Съдържанието на приетите, като писмени доказателства по делото фактури № 0000053792/08.09.2016 г. и №2000012530/10.11.2017. е достатъчно да бъдат определени всички съществени елементи на твърдените от ищеца облигационни правоотношения по договор за продажба - страни, предмет и цена.

Сами по себе си цитираните фактури не доказват възникването на облигационни правоотношения между страните, тъй като не са подписани от страните по делото.

В настоящия случай извършеното частично погасяване на задължението по фактурата от страна на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. При изложената аргументация следва извода, че с извършеното частично плащане (с погасяване на сумата в размер на 2100,00 лева) ответното дружество прави извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав на материалноправната разпоредба на чл. 327, ал. 1 ТЗ.

Гореизложеното обуславя извода за наличие на търговски отношения между страните, породени от договор за търговска продажба на процесните стоки, индивидуализирани в издадените фактури.

3

Съдът намира за необходимо да отбележи, че погасяването на парични задължения се установява с надлежни писмени документи – вносни бележки, преводни нареждания и други подобни, като в тази връзка следва да се посочи, че ответникът действително е представил фискални бонове, но те не касаят нито една от двете фактури, а други отношения между страните. Отделно от това касовите бонове са издадени за закупуване на стоки „оптични продукти“, които стоки са различни от описаните в процесните фактури стоки. Също така съдът обръща внимание на и факта, че фактура № 2000012530/10.11.2017 г. е издадена няколко месеца след датата на касовите бонове. Те обаче не са предмет на делото и не следва да се обсъждат, нито пък могат са служат като основание за изграждане на извод на решаващия съд за това, че ответникът е бил коректен към ищеца, доколкото става въпрос за съвсем различни техни правоотношения, които не е ясно дали и как касаят процесните такива.

Включването на фактурите в счетоводството на ответника има правната характеристика на извънсъдебно признание, както на приемането на фактурата, така и на задължението за плащане сумата, посочени в тях /Решение № 109/07.09.2011 г. на ВКС, II ТО/. В настоящия случай, съдът взема впредвид и заявеното от вещото лице, че с непредоставянето на счетоводни справки и извлечения от счетоводството на ответното дружество, експертизата не би могла да даде отговор на въпросите дали са осчетоводени процесните фактури, дали има извършени плащания от страна на ответното дружество, както и дали процесните фактури са били включени в дневниците по ДДС и ползван ли е данъчен кредит по тях, както и обстоятелството, че в открито съдебно заседание на страната й беше указано, че съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, ако същата препятства изготвянето на ССчЕ. Ответникът чрез непредоставяне достъп до счетоводството си за изготвяне на ССчЕ (уточнено в молба – л. 76 от делото) е възпрепятствал доказването на тези факти /дали са осчетоводени процесните фактури, както и дали има извършени плащания от ответното дружество/, като експертът отбелязва в своето заключение, че именно ответникът е този, който не е предоставил за нуждите на заключението данни или информация от своето счетоводство за това какви суми дължи по процесните фактури, поради което в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, като се приеме за доказани неблагоприятните за ответника факти, които е следвало да бъдат установени със ССчЕ, а именно, че задълженията на ответника за плащане на произтичащи от процесните фактури задължения, са останали непогасени.