Решение № 2448 от 29.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2448 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330112447 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу С.

С. Я., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 200 леваглавница, дължима по Договор за паричен заем № .............., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С. С. Я., вземанията по който са изплатени от „Файненшъл България“ ЕООД като поръчител по силата на Договор за предоставяне на гаранция № .............., сключен със С. С. Я., като впоследствие „Файненшъл България“ ЕООД е цедирало вземанията си към длъжника на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от .............. и Анекс към Приложение № 1 към него от ..............; сумата от 16, 92 лева – договорна лихва за периода от 04.10.2021 г. до 02.01.2022 г.; сумата от 7, 38 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.10.2021 г. до .............., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.01.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1717/ 14.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 723/ 2023 г., по описа на Районен съд- Пловдив, II- ри бр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за паричен заем № .............. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 200 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва до дата 02.01.2022г. За обезпечение на вземанията по договора, между ответникът С. С.

Я. и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № .............. Длъжникът не е осъществявал плащания по договора за кредит, поради което на .............. поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД погасил всички задължения на длъжника по процесния договор за кредит към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

1

С плащането на задълженията, поръчителят встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Впоследствие, „Файненшъл България“ ЕООД е цедирало вземанията си към длъжника на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от .............. и Анекс към него. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил точно задълженията си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер.

Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Възразява се, че ответникът не е усвоил твърдяната в исковата молба сума за главница. Изтъква се и че не е налице плащане от страна на поръчителя към първоначалния кредитор. Предвид се поддържа, че липсва материална легитимация на ищеца да претендира връщане на суми от страна на ответника. Възразява се, че договорът за кредит и сключеният договор за предоставяне на гаранция не отговарят на императивните изисквания на чл. 11 от ЗПК. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Изи Асет Мениджмътн“ АД като заемодател и С. С. Я. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № .............. / л. 7- 9 /, в който е отразено, че на ответника е предоставена сума в размер 200 лв. (съобразно изрично отразеното в чл. 3 от договора, същият служи като разписка за получената от ответника – заемател сума). Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 40,00 %, годишният процент на разходите е 46, 66 %, а задължението следва да се погаси на 4 месечни вноски до 02.01.2022г.

Съобразно чл. 4 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря кумулативно на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; да получава месечен трудов доход в нетен размер от 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако такива са налице, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от „редовен”; 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателя, за сумата в размер от 1619, 40 лв. (посочена в чл. 2, т. 7 от Договора), със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит; 3 ) одобрено от заемодателя дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки.

На дата 01.09.2021г. между ответникът С. С. Я. и „Файненшъл България“ ЕООД, в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4250806.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно задълженията си по кредитното 2 правоотношение, първоначалният кредитор „Изи Асет Мениджмътн“ АД е отправил искане към гаранта (поръчител) „Файненшъл България“ ЕООД да изпълни задължението на главния длъжник (ответникът Я.). С платежно нареждане от ..............

(л.74 от делото), дружеството гарант е заплатило на първоначалния кредитор сума в размер от 284, 30 лв. В сумата се включва главницата в размер от 200 лв. и договорената възнаградителна лихва по договора за кредит в размер от 16, 92 лв., 60 лв.- такса за събиране на вземането и лихва за забава в размер от 7, 38 лв. (включените пера в общата сума от 284, 30 лв. се установяват от уточнение на ищеца- кредитор с вх.

№ ..............- 118 от заповедното производство).

След изпълнение на задължението на длъжника, поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД е встъпил в правата на първоначалния кредитор. Вземанията на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД са прехвърлени на ищеца на 31.03.2022 г. по силата Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от .............. и Приложение № 1 към него (всички документи, касаещи осъществената цесия фигурират в кориците на заповедното производство, като в Приложение № 1 към договора за цесия изрично е отразено вземането по процесния договор за кредит- л.

24 от заповедното производство, позиция № .... от списъка). Цедентът е делегирал съответно право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането (пълномощно- л. 47 гръб от заповедното производство и потвърждение за цесията- л. 48 гръб от заповедното производство).

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза /л. 78- 79/ и защитата му в ОСЗ, проведено на 30.04.2024г. се изяснява, че чистата стойност на усвоената от длъжника сума (предадена със сключване на договора- чл. 3 от същия) възлиза на 200 лв. В своето заключение експертът е посочил, че при формиране на ГПР по договора, кредиторът е взел предвид единствено вземането за възнаградителна лихва. Отразено е, че възнаграждението за гаранта по свързания с договора за кредит договор за предоставяне на гаранция не е включено при формиране на ГПР. С включването му, ГПР се равнява на 972, 84%.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми: съобразно представените и фигуриращи в заповедното производство Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от .............., потвърждение за извършената цесия, Приложение № 1 към договора за цесия, уведомление до ответника за извършената цесия и пълномощно, делегиращо право на цесионера да уведоми длъжника се установява, че именно ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е титуляр на процесните вземания. В тази насока е налице явна връзка при прехвърлянето на вземанията по процесния договор за кредит- поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД е изпълнил задължението на потребителя към първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което е встъпил в неговите права. Впоследствие „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлил вземанията по процесния договор именно на „АПС Бета България“ ЕООД. Съдът счита за нужно да посочи и че не е налице пречка от процесуално или материалноправно естество, длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия в хода на процеса с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея (изрично в тази връзка- Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д.

№ 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., I I - ро отделение). В процесния случай, ищецът (цесионер) е 3 представил всички съпровождащи цесията документи (включително пълномощно и потвърждение за осъществената цесия), поради което съдът счита, че ответникътдлъжник следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД (първоначален кредитор) като заемодател и С. С. Я. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 200 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция № .............., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ответникапотребител. Следва да се посочи, че доколкото ищецът базира своята претенция на договора за паричен заем от 01.09.2021г. и е налице изрично възражение за недействителност на кредитното правоотношение, то неговата валидност следва да бъде разгледана в настоящото изложение. Валидността на договора за кредит следва да бъде разгледана и в контекста на сключения договор за предоставяне на гаранция от 01.09.2021г., особено предвид обстоятелството, че първоначалният кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, което дружество от своя страна е праводател на ищеца в настоящия процес.