Определение № 1377 от 12.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1377 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.а

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500919 по описа за 2025 година

Обжалвано е определение № 1789/06.02.2025г. постановено по гр. д. № 14292/23г. по описа на Пловдивския районен съд, Х- т и гр. с., с което се отхвърля молбата на М. М. Т., ЕГН ********** за изменение на осн. чл. 248, ал.1 от ГПК на определение № 13179/23.10.2024г. в частта относно разноските.

Жалбоподателят М. М. Т., ЕГН ********** чрез адв. Е. А. счита определението за неправилно и моли съда да го отмени, като му присъди разноските, направени в производството пред районния съд по отношение на посочените в частната жалба лица.

Другите страни по частната жалба считат същата за неоснователна като В. С. Г. и Т. С.а Г. молят съда да я остави без уважение, защото от 2016г. не притежават обект в процесната сграда, а Р. и И. М.и, К. и А. К.и, Д. К., Г. и Н. Т.и и С. И., чрез адв. П. Д. считат, че съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и липсата на извършени процесуални действия за събиране и проверка на доказателства сочи на злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК. Ц. и Ц. К.и считат частната жалба за недопустима, тъй като е подадена извън предвидения в закона срок, а по същество е неоснователна.

Предвид доказателствата съдът намери следното: Жалба е допустима, защото жалбоподателят е уведомен за постановеното определение на 11.02.2025г., а частната жалба е подадена един ден преди тази дата – 10.02.2025г.

По същество:

С представяне на отговорите по исковата молба ответниците, тук насрещни страни по частната жалба, са заплатили претендираните с исковата молба суми, поради което ищецът е оттеглил исковете и е поискал производството по делото да се 1 прекрати като му се присъдят направените по делото разноски. С определение № 13179/23.10.2024г. районният съд е оставил без уважение искането за присъждане на деловодни разноски, като е приел, че отношенията между страните попадат в хипотезата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД и няма определен срок за изпълнение на задължението и затова счита, че задължението следва да се изпълни след покана, като представените покани на л. 26 и л.27 от делото на районния съд не индивидуализират по размер отделните вземания, а това е станало едва с исковата молба, поради което ответниците не са могли нито да признаят, нито да изпълнят задълженията си в предходен момент.

Според посочената от първоинстационния съд правна квалификация на иска, вземането на гестора, каквото качество е дадено от районния съд, става изискуемо от момента на извършване на съответния разход, в който смисъл е Реш. № 160/05.12.19г. по гр. д. № 948/19г. на ВС, І г.о., а в настоящия казус това са датите на плащанията, за които са издадени процесните три фактури през декември 2022г.

Отделно от това, от протокола за проведено Общо събрание на етажните собственици, проведено на 22.03.2023г. е посочена общата сума на разходите за ремонт на покрива на сградата, която следва да бъде възстановена от собствениците на отделните обекти на М. Т., като не е необходимо да се посочват отделни суми за всеки етажен собственик, тъй като квотата на отделния собственик е определена от закона, който всеки е длъжен да знае.

Ето защо, вземането на ищцовата страна към датата на подаване на исковата молба е изискуемо и ответниците като не са заплатили съответните суми са станали причина за завеждане на делото и затова тяхната отговорност за разноски следва да бъде ангажирана.

Изложеното налага извода, че искането за присъждане на разноски е основателно, но относно техния размер съдът съобрази постановеното решение СЕС по дело С-438/22г., където е посочено, че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

При така направения извод следва да се съпостави цената на иска с размера на претендираното възнаграждение. Превишението на претендираното възнаграждение, дори и да отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги не е основание да се приложи националната правна уредба, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 от ЗФЕС, във връзка с т.3 от диспозитива на решението на СЕС.

2

Ето защо, като съобрази и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а също така и това, че поради извършените плащания и признание на исковете не са проведени процесуални действия по събиране и проверка на доказателства, се налага извода, че адвокатското възнаграждение следва да се определи на 200лв. за обект, а В. и Т. Г.и не следва да заплащат разноски, тъй като от 2016г. те не притежават обект в процесната сграда.

Изложеното налага извода, че обжалваното определение следва да се потвърди по отношение на Г.и, а в останалата част ще се отмени като се присъдят разноски в размер на по 200лв. на собствениците на съответния обект.

Воден от горното и на основание чл. 278, ал.2, изр. първо от ГПК съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1789/06.02.2025г. постановено по гр. д. № 14292/23г. по описа на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с. в частта, с която се отхвърля молбата на М. М. Т., ЕГН ********** за изменение на осн. чл. 248, ал.1 от ГПК на определение № 13179/23.10.2024г. относно разноските по отношение на Р. С. М., ЕГН: ********** и И. Д. М., ЕГН: **********, и двамата с адрес: *****; К. Т. К., ЕГН: **********, c адрес: г*** и А. Н. К., ЕГН:**********, с адрес: ****; Л. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: *****; 6. Д. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: ****; Г. Т. Т., ЕГН: **********, с ****; 13. Н. С. Т., ЕГН:**********, с адрес: ****. С. Й. И., ЕГН: **********, с адрес:

****. Ц. К. К., ЕГН:**********, с адрес: ****; и Цаньо Б. К., ЕГН:**********, с адрес: г*****. до размерите от по 200лв. за собственик на обект и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Р. С. М., ЕГН: ********** и И. Д. М., ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***** да заплатят общо 200 (двеста) лева; К. Т. К., ЕГН: **********, c адрес: г*** и А. Н. К., ЕГН:**********, с адрес: **** да заплатят общо 200 (двеста) лева; Л. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: ***** да заплати 200 (двеста) лева; Ц. К. К., ЕГН:********** и Цаньо Б. К., ЕГН:********** и двамата с адрес: г***** да заплатят общо 200 (двеста) лева; Г. Т. Т., ЕГН: ********** и Н. С. Т., ЕГН:********** и двамата с **** да заплатят общо 200 (двеста) лева и С. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати 200 (двеста) лева на М. М. Т., ЕГН ********** от ***** представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

ПОТВРЪЖДАВА определение № 1789/06.02.2025г. постановено по гр. д. № 14292/23г. по описа на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с. в останалата му част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4