Решение № 119 от 07.07.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Бяла, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Д. Т. Т. като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20264510200181 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „В. А. 0...“ ЕООД с ЕИК ......, с адрес на управление гр. Д. м., обл.Р., бул. „Б.“ №...., представлявано от управителя П.

И. Л., чрез адв.Н. М.-АК-Р. против Наказателно постановление № 883875F868788/08.04.2026 г., издадено от Началник на отдел „О. д.“-В., Дирекция „О. д.“ в ГД „Ф. к.“ при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на осн.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 512 евро.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в акта.Твърди, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Молят НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Претендират се направените разноски в производството.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-гр.Б., редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.01.2026г., св.М. П.-на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП извършила проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – автомивка, находящ се в гр.Д. м., бул.“Б.“ №...., стопанисван от „В. А.

...“ ЕООД, с оглед спазване разпоредбите на ЗДДС, както и на чл.55а, ал.1 вр.

1 чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ. При извършена контролна покупка на 1бр. вътрешно почистване на автомобил на стойност 7 евро и 1бр.външно измиване на стойност 7 евро, всичко на обща стойност 14евро, била издадена фискална касова бележка №0002610/17.01.2026г. от наличното ФУ, в която не се съдържали реквизити, а именно наименование на стоката/услугата била отразена общо като „автомивка“, липсвали количество и единична цена по вид закупена стока/услуга. С оглед на тези констатации на дружеството бил съставен АУАН на 28.01.2026г. за нарушение на съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.При връчване на акта били представени от дружеството жалбоподател фискални бонове от 20.01.2026г. за извършената корекция, с отразени поотделно услугите „вътрешно почистване“ и външно измиване.

В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта. На 08.04.2026г., наказващият орган, въз основа на АУАН, издал оспореното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.П., АУАН, НП, протокол, ПИП, ценова листа за предлаганите услуги, писмена кореспонденция с дружеството, фискални бонове за отстраняване на нарушението, оправомощителна заповед, както и останалите материали по административно-наказателната преписка.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентни орани и съдържат изискуемите реквизити. АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.

193, ал. 2 ЗДДС. Съгласно последната – актовете за нарушение се съставят от органите по приходите. Именно такъв орган е актосъставителя М. П.-на длъжност инспектор по приходите, чиято компетентност е изрично уредена и в Заповед № 3-ЦУ – 30-575/02.04.2026г. на ИД на НАП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 193, ал. 2 ЗДДС – Началник на отдел „О. д.“-В., дирекция „О. д.“ в ГД „Ф. к., упълномощен със Заповед № 3-ЦУ – 30-575/02.04.2026 г. на ИД на НАП.

На жалбоподателя е вменено нарушение на нормата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно текста на която Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:т.7.наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност;

Формално нарушение е налице доколкото в издадения касов бон не били отразени поотделно вида и количеството на закупените услуги „вътрешно почистване“ и „външно измиване“, а тяхната стойност била посочена общо.

По тези обстоятелства не се спори и от страна на жалбоподателя.

В случая, обаче, съдът намира, че са налице всички предпоставки по чл.

2

28 от ЗАНН и като не ги е приложил АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон. Отделно от това в НП липсват и изложени мотиви за отказа му да приложи чл.28 от ЗАНН, което води до необоснованост на НП.

Според настоящия състав случая следва да се квалифицира като маловажен, тъй като са налице обстоятелства, които характеризират деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Това е така, тъй като се касае за първо нарушение от този вид. Липсват данни в хода на проверката или в предходни такива дружеството да е санкционирано за други такива нарушения по ЗДДС. Нарушението е отстранено непосредствено след проверката, за което са представени писмени доказателства-фискални бонове. От нарушението няма настъпили вредни последици, още повече, че се касае за обща стойност от 14евро. Друг момент при преценката на критериите по чл.

28 от ЗАНН е обстоятелството, че стойността на покупката изцяло съответства на стойността на двата закупени артикула. Отделно от това нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. съдържа 17 различни изисквания към фискалната касова ( реквизитите, посочени в т. 1 – т.

17 ), а в процесната такава липсва описание на вида услуга и количество, което по преценка на съда по никакъв начин не накърнява интересите на фиска. При наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че търговецът е следвало единствено да бъде предупреден, че при повторно извършване на административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, а не веднага да се пристъпва към налагане на наказание. При това положение съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, а нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за производството. Претендирани са такива в размер на 246 евро, заплатени изцяло и в брой. Възражението за прекомерност е неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа минималното възнаграждение според материалния интерес от 1000лв. е 204 евро. Доколкото съгласно представените доказателства сумата от 246 евро е с ДДС, последното в размер на 41евро, то възнаграждението е в размер на 205евро, т.е. в рамките на минималния по наредбата размер, който според съда не се явява прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото и явяването в с.з. на адвокат, преупълномощен от първоначалния процесуален представител на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчната основа, върху която се начислява ДДС. Те не са с включен ДДС, поради което при окончателното им определяне се дължи начисляване на ДДС в размер на 20 %, тогава, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е заплатила сумата за дължимия ДДС – хипотеза, в която попада и разглеждания казус. /В този смисъл е практиката на АС-Р.-напр.Решение по КАНД 637/2025г. по описа на АС-Р..

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 883875-F868788/08.04.2026 г., издадено от Началник на отдел „О. д.“-В., Дирекция „О. д.“ в ГД „Ф. к.“ при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, на осн.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, на „В. А. 0...“ ЕООД с ЕИК ....., с адрес на управление гр. Д. м., обл.Р., бул. „Б..“ №...., представлявано от управителя П. И. Л., е наложена имуществена санкция в размер на 512 евро.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „В. А. 0...“ ЕООД с ЕИК ....., с адрес на управление гр. Д. м., обл.Р., бул. „Б.“ №..., представлявано от управителя П. И.

Л., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „В.

А. 0...“ ЕООД с ЕИК ...., с адрес на управление гр. Д. м., обл.Р., бул. „Б.“ №...., представлявано от управителя П.И. Л. сумата от 246 евро за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Р..

Съдия при Районен съд – Бяла: /п/_______________________ 4