Решение № 244 от 07.07.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Русе, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20214500100510 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. М. М., чрез адв. Н.М., иск против „Гаранционен фонд“ за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на П.А.М. – син на ищцата, починал на 13.10.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило на 09.10.2019 г. около 22.02 часа в гр. Русе на кръстовището между ул. „Шипка“ и ул. „Чипровци“, причинено от неизвестно МПС. Твърди се, че след като водачът на автомобила блъснал пресичащия пешеходната пътека П.М., без да спре напуснал мястото на произшествието. Свидетели са сигнализирали на тел. 112, пристигнал е екип на ЦСМП, който отвел пострадалия в тежко състояние в УМБАЛ „Канев“, където е диагностициран с тежка черепно-мозъчна травма и въпреки проведеното лечение починал. Причината за смъртта са множеството несъвместими с живота телесни увреждания, получени при пътния инцидент, които са в пряка причинно-следствена връзка със същия. Ищцата, като майка на починалия, предявява претенция срещу „Гаранционен фонд“ за обезщетение на неимуществените вреди вследствие смъртта на сина си, като излага обстоятелства, че приживе са поддържали много близки отношения, основаващи се на привързаност, разбирателство, обич и подкрепа, имали са изградена силна емоционална връзка, цял живот са живели в един дом, в едно домакинство, заедно са споделяли добри и лоши моменти, ежедневно са контактували и той е бил морална и финансова опора за майка си. Последната преживяла много тежко загубата му, тъй като той бил на 41 г., в разцвета на живота си. Изпаднала в тежка депресия, затворила се, станала неконтактна, постоянно плачела. Въпреки, че от трагичния инцидент са изминали повече от две години, тя не може да преодолее мъката и болката от загубата.

По случая с настъпилото ПТП има образувано ДП № 1868/2020 г. по 1 описа на ОП - Русе. Твърди се, че заподозряно лице по него е К.А.С., собственик на л.а. „Форд Фиеста“, червен на цвят.

За факта, че е настъпило ПТП с МПС, което е неустановено, бил сигнализиран по съответния ред „Гаранционен фонд“, била заведена претенция за изплащане на обезщетение с вх. № 24-01-129 от 04.03.2021 г.

Ответникът отказал да удовлетвори искането на ищцата.

С оглед обстоятелството, че не е установен виновният водач на ПТП, на мястото на произшествието не е намерен автомобил, счита, че е налице хипотезата на чл. 558, ал. 5 от КЗ да предяви иск срещу „Гаранционен фонд“ за обезщетение на търпените от смъртта на сина си – пострадал при ПТП, неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ, а именно 05.06.2021 г.

В законния срок по чл. 263 от ГПК, ответникът „Гаранционен фонд“ – София, чрез юрк. Й.Ш., е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на иска. Счита, че е недоказано, че претендираните неимуществени вреди се търпят като настъпили именно при ПТП и констативният протокол за ПТП не може да обоснове такъв еднозначен извод.

Излагат се доводи за прекомерност на претенцията, като несъобразена с критериите за справедливост, съществуващите в страната икономически условия и трайната съдебна практика. Според ответника, ако се касае за ПТП, вина за същото има единствено починалият, а алтернативно прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, тъй като е предприел неправилно пресичане на пътното платно.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. 5-6), съставен на 10.10.2019 г. от дежурен мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – Русе във връзка с настъпило на 09.10.2019 г. ПТП с участници - неизвестно МПС и пострадал пешеходец П.А.М., с фрактура на череп и кръвоизлив на главата, с опасност за живота. Като обстоятелства и причини за ПТП, в констативния протокол е посочено, че същите се изясняват. В константната съдебна практика се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление, както и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено изявление. Видно от съдържанието на констативния протокол, същият е съставен след посещение на мястото на произшествието от дежурен полицейски служител при сектор „Пътна полиция“ – Русе, макар същото да не е извършено непосредствено след инцидента. От протокола се установява, че неизвестен участник в движението е блъснал с лек автомобил пешеходеца М.. Констатирано е още, че вследствие на сблъсъка пострадалият е получил фрактура на черепа и кръвоизлив на главата, с опасност за живота. В посочената част констативният протокол има 2 характер на официален удостоверителен документ, поради което се ползва с материална доказателства сила, а твърденията на ответника в противна насока се явяват неоснователни.

От Протокол № 380/10.06.2021 г. на ОД на МВР – Русе (л. 131), се установява, че на 09.10.2019 г. в 21:59 ч. на единния номер за спешни повиквания 112 е постъпил сигнал за блъснат пешеходец в средата на платното на процесното кръгово кръстовище.

В Протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от 09.10.2019 г. (л. 65) е посочено, че е извършен оглед в 23.30 часа, на посочената дата, в кръговото кръстовище на ул. „Шипка“, ул. „Чипровци“ и ул. „Кадин мост“, като е отразена пътната обстановка и маркировка, както и предметите и веществените доказателства, намерени на местопроизшествието.

Във връзка с процесното произшествие е образувано досъдебно производство ДП № 336-ДП-525/2019 г. по описа на ОД на МВР Русе (пр.пр.

№ 1868/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе. Видно от писмо изх.

№ 1868/20 от 07.03.2022 г. на РОП (л.170), с Постановление от 30.07.2021 г., потвърдено с Определение от 29.09.2021 г. по ч.н.д № 695/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, образуваното наказателно производство по ДП № 1868/2019 г. по описа на РОП е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК до установяване на извършителя на престъплението. По делото няма привлечено към наказателна отговорност обвиняемо лице и наложени мерки за процесуална принуда.

Непосредствено след инцидента П.М. бил откаран по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД Русе, където видно от приложената към исковата молба медицинска документация, е докаран в тежко общо състояние с данни за фрактура на черепа, контузионни огнища, малък субдурален хематом.

Настанен е в Интензивно отделение и е започнала терапия, бил опериран, но не показал подобрение, а се влошавал прогресивно. Въпреки проведеното лечение, пострадалият починал на 13.10.2021 г.

По делото не е спорно, че П.А.М. е наследодател на ищцата – неин син.

Не се спори, че М.М. е подала на 04.03.2021 г. пред „Гаранционен фонд“ претенция за неимуществени вреди, за което е образувана щета № 2121036/04.03.2021 г., по която ответникът не е извършил плащане поради непредставяне на достатъчно доказателства, че е налице хипотезата на чл.

557, ал. 1, т. 1 от КЗ.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели – очевидци на процесното ПТП: КР. Й. М., Г. ИВ. Б. и Й. ЗЛ. Г., които изнасят данни, че инцидентът се случил в тъмната част на денонощието. Тримата били до тротоара на детска площадка в близост до процесното кръгово кръстовище и разговаряли, когато видели лек автомобил, червен на цвят, с малки габарити, с висока скорост да идва от посока на кв.

„Чародейка“. Без да намали, навлязъл в кръговото и блъснал с предната си лява част движещия се по пешеходната пътека мъж, който идвал от посока на пазара. След удара, пешеходецът паднал на уличното платно близо до 3 тротоара, на който били свидетелите. След това автомобилът се ударил в колчетата на тротоара и продължил движението си без да намали или да спре в посока към Кооперативния пазар. Свидетелите отишли при падналия пешеходец, на мястото дошли други минувачи и таксиметрови шофьори.

Блъснатият лежал в несвяст, имал рани по лицето и кръв. Някой от присъстващите се обадил на единния номер за спешни повиквания 112, дошла линейка, след което тримата свидетели си тръгнали.

В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди по делото са разпитани О.С. Г. – внук на ищцата, и А.А. М.а – нейна дъщеря. Свидетелите изнасят данни, че докато П.М. бил в болницата след инцидента, състоянието му било много тежко. Лекарите казали, че няма надежда и той починал след два дни. Ищцата М.М. преживяла тежко загубата му, съжалявала, че е починал толкова млад. Тя и П. били близки, цял живот живяла с него в едно домакинство, заедно със съпругата и децата му. Грижели се един за друг, разбирали се добре, тя отгледала и децата му, защото жена му имала заболяване – припадала, и не можела сама да се грижи за тях. Сега съпругата му живеела с децата в чужбина и не разрешавала контакти с баба им, което още повече я натъжава и разстройва. Докато бил жив П.М. помагал на майка си във всяко начинание, включително и финансово – плащал сметките за ток, за вода. Най-силна връзка имала с него, тъй като другите двама сина живеели отдавна в чужбина. След смъртта на сина си М.М. много страдала за него, затворила се в себе си, не желаела да разговаря с близките си, искала всеки ден да я водят на гроба му, постоянно повтаряла, че няма смисъл да живее. В момента ищцата била в лошо финансово положение, доскоро работела в болницата, но се пенсионирала и пенсията не стигала, за да покрива нуждите си. Внуците и децата помагали, когато имат възможност, но те имали собствени семейства.

Свидетелите сочат, че М.М. живее в кв. „Чародейка“ под наем в апартамент – общинска собственост, с двете си дъщери. Те се опитвали да я успокояват, но това не се получавало - тя продължавала да тъгува за сина си, казвала, че иска да отиде при него. Въпреки, че са минали повече от две години от инцидента, все още плачела всеки ден и гледала снимките му. Влошило се и здравословното състояние, започнала да вдига кръвно, да пие лекарства и успокоителни. По едно време спряла да се храни и се наложило да я водят на лекар. Преди случилото се обичала да обгрижва децата и внуците си, водела ги по разходки, била весела, а понастоящем не се грижи за тях, не иска да говори и не обръща внимание на близките си както преди. Цялата стая била облепена със снимки на починалия.

Свидетелят О. Г. твърди, че от своите приятели – свидетелите К.М., Й.Г. и Г.Б., разбрал, че инцидентът с вуйчо му е причинен от малък червен лек автомобил, който идвал от кв. „Чародейка“ в посока пазара. Тези приятели са чули и видели как колата блъска пострадалия и продължава без да спре. Освен това разбрал, че има и свидетелка на катастрофата – възрастна жена, която живее в къща в съседство с кръстовището. От нея разбрал, че е видяла как кола с голяма скорост блъснала вуйчо му, но отказала да даде показания, защото била уплашена.

4

От заключението на приетата комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, се установява, че при процесното ПТП П.М. е получил множество увреждания предимно в областта на главата и шията, в т.ч. тежка черепно-мозъчна травма, наложила декомпресивна краниотомия: счупвания на черепния покрив и черепната основа; пневмоцефалия; колекции от кръв в субдуралното и в субархноидалното пространство; контузии на мозъка, мозъчно размекчение и мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили; компресия и дислокация на вентрикулна система;

Мас ефект; хематом в лява теменна област, оток на ларингса, кръвоизливи в ствола. Получил кръвонасядания в различни области - в мека черепна покривка, на лявото око и лява слепоочна област, на медиалния ъгъл на дясно око, на шията, в лява гръдна област, на ляво бедро; разкъсно-контузна рана и кръвонасядане в лява тилна слепоочна област; охлузвания на лява подбедрица и дясна колянна става.