Решение № 1261 от 27.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330202936 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 269 от 09.05.2025г. на Заместник-кмет "Обществен ред и сигурност" в община Пловдив, с което на „ВАЙ-ЛИ“ ООД, ЕИК 204375989, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. „Струма" № 12, представлявано от Е. Р. Ш.-Ю. в качеството на управител, за нарушение на чл. 11, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/.

Жалбоподателят „ВАЙ-ЛИ“ ООД, в жалбата и в депозирано до съда допълнение към жалбата чрез адв. К. оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи. Релевира доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител - адв. К., който поддържа направените с жалбата искания.

Претендира направени по делото разноски.

Въззиваемата страна - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В. П. в съдебно заседание, пледира наказателното постановление да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно.

Претендира разноските за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 10.04.2025 г., в гр. Пловдив, в 07:19 часа, е извършена проверка на търговски обект – павилион за закуски, находящ се на бул. „6-ти Септември“ № 216 и стопанисван от дружество „ВАЙ-ЛИ” ООД. Проверката е осъществена от Т. Н. Т. съвместно с М. К. П., и двамата на длъжност инспектори при Пловдивски общински инспекторат и на основание

Наредбата за осигуряване на обществения ред, във връзка със Заповед № 253П-32/07.04.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, и в присъствието на управителя на обекта – Е. Р. Ш. Ю..

При проверката е установено, че към момента на посещението в 07:19 часа павилионът е отворен и обслужва клиенти, което е удостоверено с издаден фискален бон за закупена закуска „баница“ на стойност 2,30 лв. На поставената информационна табела е посочено работно време от понеделник до събота, в часовия диапазон от 08:00 ч. до 14:30 ч.

Дружеството жалбоподател стопанисващо обекта, не притежава издадено писмено разрешение за удължено работно време от Кмета на района, в който се намира обектът, въпреки че търговска дейност се извършва извън разрешения времеви диапазон от 08:00 ч. до 23:00 ч.

Посочените обстоятелства са квалифицирани като административно нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за осигуряване на обществения ред. Констатираното нарушение е обективирано в Констативен протокол № 117561/10.04.2025 г. за което на 11.04.2025 г. срешу „ВАЙ-ЛИ” ООД бил съставен АУАН № 003386. в който били вписани обстоятелствата по констатираното нарушение. Актът бил съставен в присъствието на Е. Р. Ш. Ю. в качеството й на управител и подписан без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били подадени писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган на основание чл. 32, ал. 1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред наложил на „ВАЙ-ЛИ” ООД административно наказание - имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за осигуряване на обществения ред.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя Т. Н. Т..

Разпитан в съдебно заседание св. Т. поддържа авторството на АУАН и направените в него констатации като допълва, че при извършената на 10.04.2025 г. в 07:19 ч. проверка на павилиона за закуски находящ се на бул.

„6-ти Септември“ № 216 в гр. Пловдив и стопанисван от дружество „ВАЙЛИ” ООД, управителят е отказал съдействие при проверката, поради което е била извикана полиция. Проверяващият заявява, че преди това е предупреждавал управителя за изискванията на наредбата. Св. Т. обяснява, че АУАН е съставен на следващия ден – 11.04.2025 г., след проверка на управителните правомощия в Търговския регистър, и е подписан без 2 възражения. Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на св. Т., като намира, че същите се открояват с необходимата последователност и безпротиворечивост, поради което съдът ги намира за напълно достоверни и обективни, съответни на събраните по делото писмени доказателства.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема за безспорно и категорично установено, че на 10.04.2025 г. търговският обект – павилион за закуски, намиращ се на бул. „6ти Септември“ № 216 “ в гр. Пловдив и стопанисван от дружество „ВАЙ-ЛИ” ООД, управлявано от Е. Р. Ш. Ю. в качеството й на управител, е осъществявал търговска дейност в 07:19 часа, преди разрешеното по Наредбата за осигуряване на обществения ред работно време, което започва от 08:00 часа, с което е било допуснато нарушение на разпоредбите на Наредбата за осигуряване на обществения ред на Община Пловдив, а именно чл. 11, ал. 2, според която за удължено работно време на търговските обекти - заведения за хранене и развлечения, магазини, игрални зали, компютърни зали, бензиностанции и обектите към тях, автомивки и други обекти за търговия и услуги, се изисква писмено разрешение от Кмета на района, в който се намира обектът. Редът за издаване на разрешенията се определя със заповед на Кмета на Община Пловдив, след предварително писмено становище на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/, относно спазване на граничните стойности на показателите за шум, определени с наредбата по чл. 11, т. 5 от Закона за защита от шума в околната среда. Разрешение за удължено работно време на заведения, които се намират в жилищни сгради или сгради със смесено предназначение се издава след представяне на решение на общото събрание на собствениците, взето по реда на чл. 17, ал. 3 от Закона за управление на етажната собственост.

Това обстоятелство е установено при направената непосредствено от проверяващите длъжностни лица проверка, като е извършена контролна покупка на стока (закуска „баница“) на стойност 2,30 лева, за която е издаден фискален бон, представляващ доказателство за реализирана продажба в момента на проверката. Констатирано е още, че на информационната табела на обекта самото дружество е обявило работно време от 08:00 ч. до 14:30 ч., което е в противоречие с фактическото състояние към момента на проверката.

При извършената проверка не е било представено писмено разрешение за удължено работно време, издадено от Кмета на района, каквото се изисква съгласно Наредбата за осигуряване на обществения ред при работа на търговски обекти извън установените часове. От дадените в съдебно заседание показания от св. Т. се установява и липсата на съдействие по време на проверката от страна на управителката на дружеството жалбоподател, което е наложило съдействие от органите на МВР. От същите показания се установява също, че управителят на обекта е бил предварително устно предупреден за правилата и изискванията на наредбата, което сочи, че нарушението е извършено въпреки ясното знание за нормативните задължения.

Посочените фактически обстоятелства обуславят категоричния извод, че 3 дружеството „ВАЙ-ЛИ” ООД е осъществило административно нарушение на чл. 11, ал. 2 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, като е извършвало търговска дейност в часове, за които не притежава изискуемото по закон разрешение.

Следователно, правилно е квалифицирано нарушението по чл. 11, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, и правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател за така вмененото му нарушение за което съгласно чл. 32, ал. 1 същата наредба предвижда налагане на юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 5000 до 12 000 лева.

Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението на чл.

11, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в минималният размер 5 000 лева.

Предвид степента на обществена опасност на нарушението, както и липсата на данни за смекчаващи обстоятелства, не е налице основание за определяне на по-нисък размер от минималния, тъй като това би нарушило равнопоставеното третиране на нарушителите и целите на административнонаказателната отговорност - възпиране, въздействие и превенция. Отделно от това, определянето на минималния размер на санкцията не изисква допълнителна мотивировка, когато няма основания за смекчаващо индивидуализиране. Точно обратно - при липса на каквито и да било аргументи за намаляване, законодателят ясно посочва, че санкцията не може да бъде под минималния праг, а органът е длъжен да я наложи наймалко в предвидения минимум.

По изложените съображения, имуществената санкция в размер на 5 000 лева е точно съобразена с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, индивидуализирана правилно, определена в минимума на предвидения диапазон, и напълно законосъобразна.

Обстоятелствата по така извършеното деяние разкриват типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на нарушение от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Необходимо е да се отбележи, че за да се счете случаят за маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай липсват данни и твърдения за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид. Напротив, от свидетелските показания става ясно, че нарушението е извършено въпреки предварителното уведомяване на управителката за задължението да спазва работното време, с обслужване на клиенти извън разрешеното време и с явен отказ за съдействие при проверката.

4

Обектът е извършвал реална търговска дейност преди разрешеното работно време, което създава непосредствено въздействие върху обществения ред и нарушава законово установения регламент за работа на търговските обекти. Нарушението не е резултат от незнание или недоглеждане, тъй като управителката е била предварително устно уведомявана за изискванията на Наредбата и за необходимостта от писмено разрешение за работа преди 08:00 часа. Този факт показва, че нарушението не е резултат от незнание или недоглеждане, а е извършено при ясна представа за нормативните задължения, което изключва добросъвестността и случайния характер на деянието. По време на проверката тя е отказала съдействие, не е предоставила личната си карта и е възпрепятствала контролните органи, налагайки намесата на полиция. Такова поведение не само че утежнява нарушението, но и показва активно противопоставяне на контролните органи, което е характерно за повисока степен на обществена опасност.

Обстоятелствата, при които обектът е извършвал търговска дейност в забранен часови диапазон, предварително предупреждение макар и устно, обслужване на клиенти и отказ за съдействие, демонстрира, че деянието не е „маловажно“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажното нарушение по закона предполага деяние с минимална обществена опасност, извършено по непредпазливост или без реални последствия. В настоящия случай обаче нарушението е систематично, осъзнато и с реално влияние върху обществения ред, поради което не може да бъде приложен чл. 28 ЗАНН, а подлежи на санкция в пълен размер.