Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 366 от 19.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 342/2022
Вид
Решение № 366
Подписан
19.07.2022
В сила
28.05.2025
Състав
Георги Великов Чамбов, Антония Кирова Роглева, Емил Любомиров Митев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 228, 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 228, 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20225001000342 по описа за 2022 година

С решение № 260440/18.11.2020 г., постановено по т.д. № 655/20 г.,Пловдивски окръжен съд:

ОСЪЖДА „ИРС“ ЕООД ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: с. П. Е., о. А., П. о., и М. Н. М. ЕГН ********** от гр.

ПV, ул. Б., № **, ет. *, ап. **, да заплатят солидарно на „НАПС“ ЕООД ЕИК *********** със седалище и адрес на управление с. П., П. о., о. Р., ул. С., № **, сумите:

- 41 760 лв.– дължимо възнаграждение с включен ДДС по договор за наем № ******** г. за предоставяне под наем на кулокран ******* ***** със зав. № ********, за периода 22.08.2019 г.- 22.08.2020 г.- по 2900 лв. с ДДС за всеки месец, за която е издадена фактура № ************ г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 614.80 лв. за периода 21.08.2020 до 12.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 12.10.2020 г. до окончателното плащане;

1

-6 840 лв. – разходи по демонтаж на наетата вещ съгласно чл.11.1 от договор за наем № ******** г. за предоставяне под наем на кулокран ******* ***** със зав. № ********, за които е издадена фактура № *********** г., от която: 1200 лв. без ДДС за демонтаж без механизация на кулокран; 3500 лв. без ДДС – за услуга с автокран и 1000 лв. без ДДС – за извозване от обекта, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 76 лв. за периода 03.09.2020 – 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от предявяване на исковата молба – 12.10.2020 г. до окончателното плащане, както и

- 5716,63 лв. деловодни разноски.

Въззивни жалби против горното решение са подадени от „ИРС“ ЕООД и М. Н. М., които го обжалват с оплаквания за постановяване при съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и неправилност. Молят решението да бъде отменено.

Въззиваемата страна „НАПС“ ЕООД оспорва жалбите като неоснователни и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл. 79 вр. чл. 228, 138 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „НАПС“ ЕООД за солидарното осъждане на „ИРС“ ЕООД и М. Н. М. за заплащане на сумите:

41 760 лв.– дължимо възнаграждение с включен ДДС по договор за наем № ******** г. за предоставяне под наем на кулокран ******* ***** със зав. № ********, по ф. № ************ г. /за периода 22.08.19 – 22.08.20 г./, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 614.80 лв. за 2 периода 21.08.20 до 12.10.20 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 12.10.20 г. до окончателното плащане;

6 840 лв. – главница по ф. 1000005423/24.08.20 г., издадена въз основа на договор за наем № ******** г. за предоставяне под наем на кулокран ******* ***** със зав. № ********, от които 1200 лв. без ДДС за демонтаж без механизация на кулокран, 3500 лв. без ДДС – за услуга с автокран, 1000 лв. без ДДС – за извозване от обекта; ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 76 лв. за периода 03.09.2020 – 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от предявяване на исковата молба – 12.10.20 г. до окончателното плащане.

В решението е прието като безспорно и доказано по делото, че между ищеца и ответното „ИРС“ ЕООД е бил сключен договор на 22.08.2019 г. № ******** г. за предоставяне под наем на кулокран ******* ***** със зав.

№ ******** и радиодистанционно управление при наемна цена от 2900 лв. без ДДС месечно, по силата на който между страните е възникнало облигационно правоотношение, разкриващо белезите на договор за наем по смисъла на чл.228 и сл.ЗЗД. Прието е, че ищецът, като наемодател, е изпълнил основното си задължение да предостави вещите за ползването им от ответното дружество- наемател, което се е осъществило на 02.09.2019 г., което се потвърждава и от представения приемо-предавателен протокол , подписан от лица, действали от името и за сметка на наемателя / според изричното признание на ответника/, при което за последния е възникнало насрещното задължение за заплащане на уговорения с договора наем. Прието е за установено, вкл.и от заключението на ССЕ, че ответният търговец не е извършил плащания на наемната цена за процесния период по издадената фактура № ************ г. на стойност 41760 лв. ДДС, което обуславя основателността на претенцията за тази сума, респ. същата е уважена в размера, в който е предявена.

Прието е, че в съответствие с чл.11.1 от договора, уговарящ право на наемодателя да демонтира вещта от обекта, ако наемателят е в забава или не плаща поредния наем, като направените разходи от 3 наемодателя са за сметка на наемателя, и с оглед установеното неизпълнение на задължението на наемателя , за ищеца е възникнало коментираното право на демонтаж, което е реализирано на 23.08.2020 г. съгласно представения Протокол за демонтаж. Посочено е, че тези обстоятелства също се явяват безспорни между страните с оглед изричното признание от ответниците, при което тази претенция също е преценена като основателна. Мотивиран е извод, че ответниците дължат възстановяване на направените от наемодателя разходи по демонтажа на съобръжението, за които е издадена процесната фактура № *********** г. на стойност 6840 лв. с ДДС, които разходи са установени по размер с представените от ищеца и неоспорени от ответниците писмени доказателства за заплатените разходи – фактура № 1535/26.08.2020 г., фактура № 1536/26.08.2020 г., фактура № 0100008298/31.08.2020 г. , 2 бр.товарителници и 2 бр. двустранни актове.

Уважени като основателни са и акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД за периода от датата на падежа по всяка от фактурите.

Тъй като ответникът М. е подписал договора, поемайки поръчителство по задълженията на наемателя, същият е осъден солидарно с „ИРС“ ЕООД да заплати процесните суми.

На първо място, в двете въззивни жалби се поддържат оплаквания, че по делото не са събрани доказателства за стойността на извършения превоз и необходимите разноски по демонтаж на кулокрана, като в тази връзка не е поискана, съответно не е изслушана експертиза,, нито е налице признание на ответника, при което претенцията за сумите по ф.

*********** г. е останала недоказана по размер.

Тези оплаквания не се оправдават при преглед на материалите по делото. В обжалваното решение изрично са посочени приетите по делото доказателства във връзка с установяване стойността на разходите по демонтажа и превоза на съоръжението – ф. №№ 1535/26.08.20 г., 1536/26.08.2020 г., 0100008298/31.08.2020 г., 2 бр.товарителници и 2 бр.двустранни актове. Писмените доказателства са представени от пълномощника на ищцовото дружество в открито съдебно заседание на 10.06.2021 г., в което е присъствал и процесуален представител на ответното 4 дружество – юрисК. Ш., който е заявил становище, че доказателствата следва да бъдат приети. Така представените писмени доказателства не са оспорени от ответниците и установяват по размер ищцовата претенция в тази й част.

Съдебно-счетоводна експертиза не е назначавана в тази връзка, но такава нито е била поискана, нито е била необходима с оглед обстоятелството, че са представени писмени доказателства за установяване размера на исковата претенция, които не са били оспорени от ответниците.

На следващо място, се поддържа оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че се дължи плащане по процесния договор за наем от 22.08.2019 г., след като е установил, че договорното изпълнение е осъществено на 02.09.2019 г.

В тази връзка въззиваемата страна поддържа становище, че кранът е предаден на наемателя на 22.08.19 г., на която дата е било извършено и транспортирането му до строителния обект на ответното дружество в гр. Т., който от своя страна е преотдал кулокрана под наем на изпълнителя „И.П.Ж.К.“; на дата 02.09.2019 г. кулокранът е бил пуснат в експлоатация, за което обстоятелство се позовава на акт за първоначален технически преглед от 2.9.19, приемо-предавателен протокол от същата дата, както и на ф. № 538/10.7.20 г., издадена от „ИРС“ ЕООД като доставчик на „И.П.Ж.К.“ ЕООД като получател във връзка с преотдаването под наем на вещта.

Съгласно чл. 3 от процесния договор за наем наемодателят предава вещта на наемателя с подписването на приемо-предавателен протокол, удостоверяващ датата на предаването и комплектността на вещта.

Още с исковата молба ищцовото дружество е представило три броя приемопредавателни протоколи – два от които с дата 22.08.2019 г., третият – от 02.09.19 г.

С нарочно заявление от 17.06.21 г. ищцовото дружество е уточнило, че протоколите от 22.08.19 г. са подписани от лица – шофьори на „С. Т.“ ЕООД, които са осъществили транспорт на наетата вещ от база на ищцовото дружество в с. П. до строителния обект на ответното дружество в гр. Т., а протоколът от 2.9.19 г. е подписан от служител на „И.П.Ж. К.“ ЕООД, на което дружество процесният кулокран е бил преотдаден под наем от „ИРС“ ЕООД. На същата дата били съставени протокол за монтаж и акт за 5 първоначален технически преглед, от служители на ищцовото дружество /л.

162 и 163 от първоинстанционното дело/.

Заявлението и представените към него писмени доказателства са докладвани в о.з. на 15.07.2021 г., в което процесуалният представител на ответното дружество изрично е заявил, че не се оспорва обстоятелството, че кранът е предаден на 22.08.19, както се твърди и в исковата молба, като предаването е осъществено на фирма „И.П.Ж. К.“ ЕООД, с която ответното дружество е имало договорни отношения да работи на обекта в гр. Т..

Впоследствие от страна на ответниците са подадени заявления вх. №№ 279418 и 279419, и двете от 16.07.21 г., в които от една страна, се признава, че кранът е монтиран на 02.09.19 г., от друга страна се признава, че предаването на крана е осъществено на датите, посочени от ищцовата страна.

По конкретно:

В становище вх. № 279418/16.07.21 г., подадено от името на М.М. като физическо лице, се казва: „Моля да се счита, че монтажът и предаването на крана са били извършени на датите, които се твърди от пълномощника на ищеца.. Моля да приемете, че всички наведени от него или неговия пълномощник относно факта, че кранът е бил използван от „ИРС“ ЕООД за процесния период са доказани от ищеца..“

В становище вх. № 279419/16.07.19 г., подадено от името на ответното дружество „ИРС“ ЕООД, се чете: „Моля да приеме, че твърденията на ищеца .. че кранът е бил използван от дружеството „ИРС“ ЕООД по силата на приложения по делото договор за периода, претендиран от ищеца с исковата молба и допълнителните уточнения, извършени впоследствие по делото, за доказани от ищеца.. Ще моля да приемете, че лицата, подписали приемо-предавателните протоколи са действали от името и за сметка на „ИРС“ ЕООД …“

Т.е. твърдението на ищцовата страна за предаване на крана на дата 22.08.19 г., от една страна, е било подкрепено с представените към исковата молба приемо-предавателни протоколи, а от друга, е изрично признато както от процесуалния представител на ответното дружество в о.з. на 15.07.2021 г., така и в цитираните писмени становища №№ 279418 и 279419, в които изрично се признава и обстоятелството, че лицата, подписали представените приемо-предавателни протоколи са действали от името на 6 ответното дружество.

Предвид посоченото съдът приема, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е уважил претенцията за заплащане на наемна цена с начална дата 22.08.19 г., като това кореспондира с ангажираните писмени доказателства от ищеца, както и направените признания от ответниците.