Решение № 292 от 23.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330207442 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. А. Б., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 36-0000869/24.11.2022 г., издадено от Н.П.М. – ***, с което:

1) на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. ДВ, бр. 67 от 2007 г.) и

2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат подробни доводи в пет точки за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).

Оспорва се материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО), както и се твърдят дефицити при описанието на нарушението по т. 1 от НП, които да имат характер на съществено процесуално нарушение.

Моли се наказателното постановление да бъде отменено. В условието на евентуалност се претендира да бъде намален размерът на наложените наказания. С писмено становище с вх. № 17707/22.02.2023 г. се поддържат възраженията по жалбата. В съдебно заседание, редовно призван, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 106422/30.12.2022 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушенията и вината на жалбоподателя счита за установени по категоричен начин. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Б. А. Б., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 12.12.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез РД „АА“ – Пловдив на 23.12.2022 г. съгласно приложената по преписката товарителница, поради което 14дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 01.11.2022 г. в гр. Пловдив жалбоподателят Б. А. Б. управлявал товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № *** от категория N3, с четири оси, с две задвижващи и две управляеми оси, като извършвал обществен превоз на товари на територията на страната по маршрут от с. Белащица до гр. Стара Загора с пътен лист серия А № 137910 от 01.11.2022 г. и с товарителница № 192564 от 01.11.2022 г. Товарът, който превозвал жалбоподателят, бил чакъл с тегло от 24 040 кг. Общата маса на превозното средство заедно с товара била 40 060 кг. След натоварването си автомобилът „МАН“ с рег. № *** бил претеглен, за което била издадена кантарна бележка с № 3700052318/01.11.2022 г., екземпляр от която бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

След като жалбоподателят Б. потеглил по маршрута, на същата дата – 01.11.2022 г., той бил спрян за проверка от свид. Г. Д. Д. – ***, докато управлявал процесния товарен автомобил „МАН“ с рег. № *** с обща маса от 46 тона и 60 килограма. Жалбоподателят спрял за извършването на проверката, когато се намирал в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. „Цар Симеон“ срещу бл. 333. Свидетелят Д., след като се легитимирал, поискал от жалбоподателя да му представи документите във връзка с извършвания превоз на товари, както и документите на водача на превозното средство. От представената кантарна бележка свид. Д. установил, че общата маса на превозното средство била 46060 килограма. Жалбоподателят не възразил и не оспорил обстоятелствата, удостоверени в кантарната бележка. До края на проверката жалб. Б. не представил на проверяващите инспектори контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство 2

(СУМПС).

На място свид. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 324898 срещу жалбоподателя Б., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Г. Д. Д.. От тях се разкриват мястото на извършената проверка, както и начина, по който е установена общата маса на превозното средство и неговия товар. За изясняване на последното обстоятелство свидетелят посочва, че е ползвал данни, удостоверени в кантарната бележка, която е представил самият водач и в която са били вписани теглото на автомобила и на товара. От свидетелските показания съдът установява още, че водачът не е възразявал или оспорил констатациите относно теглото на товара. Изяснява се и че до края на проверката жалбоподателят не е представил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС при неговото поискване за проверка от страна на контролния орган. Показанията на свид. Д. изцяло се ползват с доверие от съда. Те намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, поради което се ценят за проверени с оглед своята достоверност. Също така свидетелят е очевидец, който е участвал в извършването на проверката, поради което в показанията си възпроизвежда свои непосредствени възприятия.

От пътен лист серия А с № 137910 се изяснява, че на дата 01.11.2022 г. жалбоподателят Б. като водач е извършвал обществен превоз на товари с автомобил „МАН“ с рег. № *** по маршрут от с. Белащица до гр. Стара Загора.

От товарителница с № 192564 се установява, че на дата 01.11.2022 г. жалбоподателят Б. е извършил превоз на товар с тегло 24 040 кг, с товарен автомобил „МАН“ с рег. № *** и с издаден пътен лист серия А № 137910 от 01.11.2022 г.

От кантарна бележка с № 3700052318/01.11.2022 г. се изяснява, че нето теглото на товара е 24 тона и 40 кг, а общото тегло заедно с превозното средство с рег. № *** е 40 тона и 60 кг (40 060 кг). Изяснява се и че измерването е извършено на 01.11.2022 г., а кантарната бележка е получена от жалбоподателя.

От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се установява, че наказателното 3 постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Възражението по жалбата срещу материалната компетентност на административнонаказващия орган е неоснователно. Съгласно чл. 189, ал. 12 във вр. с чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП компетентен да издаде наказателното постановление за нарушения от вида на процесните е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или определено от него длъжностно лице. В случая обжалваното НП е издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, който е надлежно оправомощен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с т. I.6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.

Според чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

Настоящият съдебен състав приема, че извършеното от жалбоподателя Б. деяние по т. 1 от НП попада в така очертаната предметна компетентност на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, поради което като е издадено от изрично оправомощено от него лице, то наказателното постановление има за издател компетентен орган. По делото е събрано писмено доказателство и за обстоятелството, че конкретното длъжностно лице, подписало НП, е изпълнявало длъжността директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, установено от Заповед № 346/02.09.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (лист 11 от делото). Накрая, възражение с идентично съдържание вече е било предмет на разглеждане в съдебната практика, в която последователно се приема неговата неоснователност - така Решение № 1033 от 08.06.2022 г. по к.а.н.д. № 666/2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1476 от 09.07.2018 г. по к.а.н.д. № 807/2018 г. на Административен съд – Варна.

По т. 1 от НП отговорността на жалбоподателя Б. е ангажирана за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано извършването на това административно нарушение от страна на жалбоподателя, а наказателното постановление приема за законосъобразно в посочената част.

4

В тази връзка неоснователно е възражението по жалбата, с което се твърдят непълноти при описанието на извършеното деяние с характер на съществено процесуално нарушение. Взема се становище да е било необходимо в АУАН и в наказателното постановление да бъдат описани допълнителни данни относно вида и разположението на осите на МПС, а именно разстояние между тях или дали се касае за ос на централния болт за свързване със седлото или задната част на полуремаркето. Отговорността на жалбоподателя, както ясно е посочено в НП, е ангажирана за управление на МПС с маса, която надвишава определените норми. Както санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, така и материалноправното правило за поведение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП разграничават три отделни хипотези, въведени като самостоятелни предложения (предл. 1, 2 или 3 от цитираните разпоредби), при които водачът ще извърши нарушение. В този смисъл той би могъл да бъде санкциониран за управление на МПС, което надвишава определените норми за своите размери (предл. 1-во), за своята маса (предл. 2-ро) или за натоварване на ос (предл. 3-то). В случая ясно е посочено, че жалбоподателят Б. е санкциониран за това, че управляваното от него МПС е надвишавало допустимата маса, определена според правилата на Наредба № 11/03.07.2001 г. Следователно при описанието на нарушението следва да фигурират единствено тези факти, които определят каква е била допустимата максимална маса за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. В тази връзка следва да се направи разграничение, че правилата за допустимата максимална маса на пътните превозни средства се съдържат в разпоредбите на чл. 6 от Наредба №11/03.07.2001 г.; правилата за допустимите максимални размери на ППС са регламентирани с разпоредбите на чл. 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г., докато правилата за допустимото максимално натоварване на ос за ППС имат своята уредба с разпоредбите на чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. В жалбата, тъй като са цитирани всевъзможни съдебни решения, при които е отменено наказателно постановление за нарушение по някоя от трите разгледани хипотези, но при различни факти спрямо процесния казус, се е стигнало и до привнасянето на неотносими доводи. Така например твърди се непълнота на описанието поради непосочване на обстоятелства по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., въпреки че тези норми регламентират допустимите максимални размери на ППС, а обвинение за тяхното нарушаване не е предявено на жалбоподателя. Категорично несподелим е доводът да е било необходимо в наказателното постановление да се посочва дали някоя от осите била свързана със седлото и задната част на полуремарке или била ос между товарната площ на кабината и ремарке. Пределно ясно и последователно навсякъде е описано, че управляваното МПС е единствено товарен автомобил, а не композиция с прикачено ремарке или полуремарке.