Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9934 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47038/2025
Вид
Решение № 9934
Подписан
26.05.2026
В сила
18.06.2026
Състав
ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 9934 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110147038 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди в подадената на 23.09.2025 г. искова молба, че на 28.06.2020 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „К.“ и ул. „****“, Г. И., като водач на л.а. „*******“ с рег. № ******, реализира виновно пътнотранспортно произшествие (ПТП) с л.а. „*******“ с рег. № ********, собственост и управлявано от И.Д.И.. За ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, според което виновна била водачката Г. И..

Ищецът бил сключил със собственика на увредения автомобил договор за застраховка „Каско“, полица № ************, с валидност към датата на ПТП. За настъпилото ПТП при ищеца била образувана щета № **********, по която размерът на имуществените вреди бил оценен и изплатено обезщетение в размер на 2380,95 лв. Ищецът поддържа, че с плащането се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който застраховал гражданската отговорност на виновния водач в ПТП-то, за посочената сума и 15 лв. ликвидационни разноски. Ответникът извънсъдебно бил канен да плати, което той не сторил, като поддържал, че платил сумата от 1143,73 лв. – директно на увредения собственик. Ето защо ищецът поддържа, че разликата от 1251,81 лв. остава дължима. За периода 23.09.2022 г.-22.09.2025 г. мораторната лихва, която се натрупала върху главницата, била в размер на 480 лв. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1251,81 лв. (640,04 евро), главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 23.09.2025 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 480 лв. (245,42 евро), мораторна лихва върху главницата за периода 23.09.2022 г.-22.09.2025. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва исковете. Твърди, че платеното извънсъдебно покривало отговорността му изцяло. Искът бил завищен по размер.

1

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните по реса на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. законово вземане срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.

Преди подаването на исковата молба ответникът е платил част от претенцията на ищеца. Налице е, следователно, извънсъдебно признание на юридическите факти, пораждащи главната претенция – ответникът е извършил частично плащане по суброгационната претенция. Действително, с отговора на исковата молба ответникът оттегля направеното извънсъдебно признание, но в ГПК липсва норма, която да лишава оттегленото признание от доказателственото му значение, а съдът свободно преценява съответствието както на признанието, така и на оттеглянето му в съвкупност с останалите обстоятелства по делото. В случая събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, установяват възникване на процесното суброгационно право по основание. И наистина, по делото е безспорно, че е налице валиден договор за застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, изплащането на обезщетение от страна на ищеца на увредения л.а.

„*******“ с рег. № ******** в размера на исковата молба, както и валиден договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилиста между ответника и собственика на л.а. „*******“ с рег. № ******, плащане на обезщетение от ответника на увредения собственик в размера, посочен в отговора на исковата молба.

По отношение на размера на правото на ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира следното:

Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна 2 сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.

Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.

В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о., по КЗ (отм.), но която практика не е загубила актуалността си) е прието, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в правилото на чл. 17, ал.

1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години. В конкретния случай автомобилът отговаря на това условие, тъй като е бил на 1 години и 10 месеца от пускане в експлоатация при ПТП-то (съгласно заключението на САТЕ). Видно от заключението на САТЕ стойността на ремонта по средни пазарни цени е 2961,31 лв., дори повече от платеното от ищеца.

Размерът на суброгационното право следователно се определя от платеното и обичайните ликвидационни разноски от 15 лв. Така вземането по чл. 411, ал. 1 КЗ е било в размер на 2395,54 лв.

Извънсъдебно ответникът е платил 1143,73 лв., като остатъкът от 1251,81 лв. (640,04 евро) е дължим.

Искът за главница следва да се уважи в предявения размер от 640,04 евро ведно със законната лихва от датата на исковата молба 23.09.2025 г. до окончателното изплащане).

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва предполага установяване от ищеца на съществуването на валидно главно парично задължение на ответника; на настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение – в случая при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД отправена покана от ищеца за заплащане на главницата, получена от ответника.

Регресната покана със срок за плащане от 30 дни е връчена на ответника на 29.10.2020 г. – л. 39 от настоящото дело и от 30.11.2020 г. ответникът е в забава. По реда на 3 чл.

162

ГПК с помощта на общодостъпен онлайн калкулатор https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html мораторната лихва за периода 23.09.2022 г.22.09.2025 г. се получава сума в размер на 481,37 лв. Съобразно диспозитивното начало на ищеца следва да се присъди мораторна лихва в размер на 245,4 2 евро. Акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът.

Ищецът е сторил разноски в размер на 35,42 евро за държавна такса, 220 евро за депозит за вещо лице и 200 евро юрисконсултско възнаграждение, общо сумата от 455,42 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,

„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049,

ЕИК 121265177, да заплати на на осн. чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 6 4 0 , 0 4 евро главница, представляваща суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № **********, за вреди, причинени на л.а. „*******“ с рег. № ********, застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско“, полица № ************, при ПТП от 28.06.2020 г. в гр.

София, причинени виновно при управление на л.а. „*******“ с рег. № ******, застраховано по договор за гражданска отговорност при ответника, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.09.2025 г. до изплащане на вземането, на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 245,42 евро мораторна лихва върху главницата за периода 23.09.2022 г.-22.09.2025 г., и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 455,42 евро разноски, сторени по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4