Определение № 345 от 31.03.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. ХАСКОВО, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20245600500790 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК

Постъпила е молба, с вх. 670/22.01.2025 г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрк. В.Ц., съдържаща искане за изменение на постановеното по делото Решение № 513/23.12.2024 г., с което е потвърдено Решение № 515/27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 325/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково и е осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, да заплати на адв. А.З.Д., член на САК, с личен № *** сумата в размер на 1 289.87 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38 ЗАдв пред въззивната инстанция, като намали така присъдените разноски като прекомерни. Твърди, че при постановяване на решението съдът е определил прекомерно висок размер на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна по реда на чл. 38 ЗАдв. Счита, че присъденото възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и съобразно практиката на СЕС в конкретния случай следвало да се присъди адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това моли съда да измени решението си и да намали като прекомерни присъдените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от постъпване на молбата е депозиран писмен отговор от адв. А.З., в качеството му на процесуален представител на ищцата Е. Л. К., с който се оспорва молбата и се излагат доводи за нейната неоснователност. Прави се искане молбата с правно основание чл. 248 от ГПК да бъде оставена без уважение.

Хасковският окръжен съд, за да се произнесе по направеното от 1 страната искане, въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното:

Искането за изменение в частта за разноските на решението по в. гр. д.

№ 790/2024 г. е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество е неоснователна.

Препис от молбата по чл. 248 ГПК не е изпратен на насрещната страна, но същата е подала отговор в едноседмичен срок от постъпване на молбата в съда. Поради това съдът приема, че насрещната страна се е запознала с подадената молба по чл. 248 ГПК и не е необходимо да й бъде съобщено за това, а подаденият отговор е в срок.

Производството по в. гр. д. № 790/2024г. е образувано по въззивна жалба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което се обжалва Решение № 515/27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 325/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което съдът е прогласил за нищожен договор за потребителски кредит №*** г., сключен между Е. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и "Ти Би Ай Банк" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ЕИК 13134023, на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, във вр. с чл.

22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С Решение № 513/23.12.2024 г. постановено по в. гр. д. № 790/2024 г. по описа на ОС Хасково, съдът е потвърдил Решение № 515/27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 325/2024 г. по описа на Районен съд Хасково и е осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, да заплати на адв. А.З.Д., член на САК, с личен № *** сумата в размер на 1 289.87 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38 ЗАдв пред въззивната инстанция.

По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.

Предвид неоснователността подадената въззивна жалба съдът e приел, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ще трябва да заплати на Е. Л. К. деловодни разноски за въззивното производство. В конкретния случай се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв, за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адв. А.Д. – за което е представен договор за адвокатска помощ и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатското възнаграждение се определя от съда. В Решение № 513/23.12.2024 г. по делото съдът подробно е изложил мотиви, защо присъденото възнаграждение не е прекомерно с оглед предмета на спора и действията извършени от пълномощника.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Същата е приложима в настоящия случай, доколкото производството е образувано по два съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.10, ал. 1 ЗПК. Съответно 2 съгласно наредбата минималното адвокатско възнаграждение по конкретното дело се явява в размер на 1 074.88 лева по главния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и 421.19 лева по евентуално съединения иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.10, ал. 1 ЗПК или общо 1 496.06 лева.

Така съединените искове обаче се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на клаузи от договор за потребителски кредит. С главния иск се иска прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № *** г., сключен между страните, а с евентуалният за прогласяване недействителността на клаузите на чл. 7, т. 2.3, във вр. с чл. 7.1 от Договора за потребителски кредит. Тоест и по двата иска се цели доказването на недействителност на клаузи от договора, като единствено резултатът от това е различен – недействителност на целия договор или само на конкретната клауза, което предполага и еднаква защита по двата иска.

Поради това съдът е приел, че има основание адвокатското възнаграждение да се формира в по-нисък размер от определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Вземайки предвид, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото съдът е определил като справедлив и разумен размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. с § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 1 289.87 лева с включен ДДС.

В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост. В тази връзка имайки предвид конкретният казус и практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22/, която е и източник на правото на ЕС и вземайки предвид това, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото съдът е определил като справедлив и разумен размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. с § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 1 289.87 лева с включен ДДС. Така определеното адвокатско възнаграждение не е прекомерено, тъй като същото съответства с предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен от пълномощника на страната за защитата на съответното право.

От постановяване на решението до сега не са настъпили промени, които да изискват съдът отново да определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение по други критерии. В молбата по чл. 248 ГПК не са въведени нови аргументи, които да обосноват промяна на обстоятелствата, които съдът следва да съобрази определяйки адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

За пълнота следва да се посочи, че възражението в молбата по чл. 248 ГПК е, че така определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Адвокатското възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв не 3 може да бъде прекомерно. Прекомерността на едно адвокатско възнаграждение предполага същото да е определено предварително от страната и нейният процесуален представител, като същото следва да не съответства на предмета на спора и обхвата на предоставената адвокатска помощ и съдействие. При предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатското възнаграждение се определя от съда по справедливост. Настоящият състав вече е определил размера на дължимото възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие, отчитайки принципа за справедливост, правната сложност на конкретното дело и степента на предоставената защита. Така определеният размер не би могъл да бъде прекомерен, а евентуално съдът би могло да не е съобразил дадено обстоятелство или да е допуснал грешка в своите изчисления. В настоящата молба по чл. 248 ГПК не са въведени такива твърдения, а и съдът не открива наличието им в конкретното дело, поради което не счита, че така определения по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде изменен.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира искането по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 670/22.01.2025 г., подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрк. В.Ц., с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на постановено по в. гр. д. № 790/2024 г. Решение № 513/23.12.2024 г., в частта му за разноските, като се намали присъдената сума за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв в размер на 1 289.87 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4