Решение № 28 от 28.01.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. гр. Хасково, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20245640200841 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. С. С., от гр.Хасково, срещу Наказателно постановление № 241253-002442 от 22.07.2024 г. на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания съответно "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат конкретни съображения. Твърди се, че нарушението не било описано точно и ясно и жалбоподателят не можел да разбере в какво е обвинен. Освен това се твърди, че той не е извършил описаното нарушение. В жалбата се изнасят твърдения, че при завоя на ляво от бул.“Илинден“, наляво по бул.Освобождение“ в гр.Хасково, управляваният от жалбоподателя автомобил, действително леко поднесъл на завоя, но не излезнал от лентата за движение и автомобила веднага бил овладян и продължил движението си. Това поднасяне не било целенасочено, както и нямало въртене на гуми. Жалбоподателят твърди, че горните действия от негова страна и поднасянето на автомобила не са били целенасочени и умишлени.

Освен липсвало на индивидуализация на деянието, включително от гледна точка, твърденията за място на неговото извършване, санкционният акт бил и необоснован, поради 1 което не можело да се приеме, че нарушението било безспорно установено, а пороците в наказателното постановление не можело да бъдат отстранени. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното наказание, тоест атакуваното наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Н..П последния заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа на искането си за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган – Началник – група в ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде приета за основателна, възразява за прекомерност на направените разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 30.06.2024г., свидетелите И. И. Ч. и Ц. Б. Б., двамата на длъжността младши полицейски служители в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Хасково били на работа. Около 23:

03 часа се движели със служебния автомобил по бул. "Освобождение" в посока от гр.Кърджали, като били в близост до кръстовището на горния булевард с бул.“Илинден“ в гр.Хасково. При приближаване на кръстовището, според твърденията им, забелязали движение на лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с рег.№*****, за който по – късно установили, че е собственост на жалбоподателя Д. С. С.. Направило им впечатление, че при маневрата ляв завой и навлизане в кръстовището за включване наляво в движението по "Освобождение" водачът подал рязко газ, като чули повишаване оборотите на двигателя на превозното средство, вследствие на което имало превъртане на задвижващите колела и автомобил поднесъл, и направил резки движения в наляво и надясно в траекторията на движение на превозното средство. Поради това, решили да го спрат за проверка на водача, като със служебния автомобил, подали звуков и светлинен сигнал. Извършването на маневрата на автомобила при завиването наляво и поемането по бул. "Освобождение" било възприето и от свидетелите Ж.И.И. и Д.Ж.Х.. След спирането на превозното средство управлявано от жалбоподателя, в хода на проверката, свидетелите И. И. Ч. и Ц. Б. Б. установили самоличността на водача – Д. С. С.. Водими от видяното свидетелите достигнали до извод, че жалбоподателят не използва пътя, отворен за обществен превоз по предназначение за превоз на хора и товари и с тези действия застрашава останалите участници в движението. На същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, е съставен от свид. И. И. Ч., Акт за установяване на административно нарушение, за 2 нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, като не е посочил възражения и на същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП наложил процесните административни наказания съответно "глоба" в размер на 3000 лева, както кумулативно предвиденото наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира отчасти показанията на свидетелите И. И. Ч. и Ц. Б. Б. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка и с поведението на водача преди и след спирането му. Така също, показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на "водач" на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление.

По отношение на твърденията за преднамереност, тази категория с правно значение съставлява извод относно поведението на лицето, който се гради въз основа на анализ на определени факти в тяхната взаимовръзка. Този извод, подлежи сам по себе си на контрол за законосъобразност и в тази част твърденията в акта за установяване на административно нарушение не обвързват съда.

Не се възприемат показанията на разпитаните свидетели И. И. Ч. и Ц. Б. Б. и относно преценката за създадена опасност, като по този въпрос, съдът ще изложи тезата си по същество. Съдът дава вяра на показанията и на свидетелите Ж.И.И. и Д.Ж.Х. за фактите, за които имат преки и непосредствени впечатления, тъй като не е налице основание да се приеме, че те са дискредитирани откъм достоверност, въпреки това, че св. Д.Ж.Х. има роднинска връзка с жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка в АУАН и НП се потвърждава и от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 104б от Закона за движението по пътищата, на водача на моторно превозно средство е забранено да: т. 1. Организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване; т. 2. Използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По силата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП към датата на нарушението – Чл. 175а. (Нов – ДВ, бр.

3

101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл.

42 от ЗАНН, като в случая са вложени твърдения в достатъчен обем, от които да се извлече надлежно описание на деянието – кога и къде е извършено и начина, по който е станало това, като съвсем отделен е въпросът дали те се установяват от събраните доказателства.

Фактите, намерили обективно проявление са от значение и при определяне на целта на дееца и преценка наличието на деяние от субективна страна именно по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Твърденията за подаване рязко на газ и повишаване оборотите на двигателя, водещо до превъртане на задвижващите колела на МПС, рисковите маневри в ляво и дясно и преднамереното извеждане на автомобила извън, сочи и цели да опише преднамереност в поведението на жалбоподателя да извежда извън контрол моторното превозно средство, а не до несъобразено с условията на пътя извършване на маневрата. Нещо повече при описанието на нарушението дори не е посочено, че става въпрос за извършвана маневра, при която именно е станало това поднасяне на автомобила. Тоест посочено е движение само по бул. "Освобождение" в гр.Хасково при което движение жалбоподателят е извършил описаните в НП действия с управляваното от него МПС.

Макар да не е използван изразът "дрифт", който действително не е легален термин, но е добил широка употреба, очевидно актоъставителят е целял да опише поведение на водача по използване на пътя, отворен за обществено ползване не в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари, а за забавление напрример, което не е нужно да се сочи изрично, тъй като за целта на дееца се съди от установените факти, свързани с неговото поведение.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за описаната в съставения акт за установяване на административно нарушение, с който жалбоподателят е 4 привлечен към административнонаказателна отговорност.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, не се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Установяват се само отчасти - относно факта на движение на процесното моторно превозно средство и датата, на която това е осъществено, както и че водач на същото в този момент е бил жалбоподателят Д. С..

Изводите на контролните органи от състава на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Хасково в тази част намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници, както и не се отречат от жалбоподателя.