Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 20.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 39/2024
Вид
Решение № 66
Подписан
20.05.2024
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Велико Търново, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА П.А при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА П.А Въззивно търговско дело № 20244001000039 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от Б. П. Х. и Р. П. Х. срещу Решение № 72/ 04.12.2023 г. по т.д. № 8/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от тях искове за осъждане на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД да им заплати застрахователно обезщетение за разликата над 60 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им П. Р. Х. в резултат от ПТП на 12.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2019 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателите считат решението в тази му част за неправилно и необосновано. Съдът им присъдил занижено обезщетение, несъответстващо на принципа за справедливост, като не посочил значението на обсъдените от него обстоятелства за определяне размера на обезщетенията, не отчел в достатъчна степен характера и тежестта на причинените им вреди, не се съобразил лимитите на застрахователно покритие и инфлационните процеси в страната от над 30 % през последните две години, както и съдебната практика при компенсиране на вреди при сходни казуси. Неправилен бил изводът на съда, че при определяне на глобалния размер на обезщетенията следва да се имат предвид заявените в петитума на исковата молба размери, като не следва да се обсъжда направеното уточнение в писмената защита, че това е считаният от тях справедлив окончателен размер. Този извод противоречал на разясненията, дадени в ТР № 1/ 1

01.08.2022 г. по т.д. № 1/ 2021 г. на ОСГТК на ВКС. Изразяват несъгласие с приетия от първоинстанционния съд размер на съпричиняване на вредите от наследодателя им, като считат същия за завишен. Съдът не съобразил всички събрани по делото доказателства, установяващи, че деликвентът управлявал автомобила с превишена за пътния участък скорост, несъобразена с осветеността и състоянието на пътя /заледено и заснежено/ и с движението на пешеходеца, който нямал възможност да се движи извън платното поради липса на тротоар и банкет. Жалбоподателите правят оплакване и срещу приетото от съда по отношение началния момент на дължимост на лихва върху обезщетенията – поддържат, че такава е дължима от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, в случая 29.01.2019 г., а не от изтичане на 3-месечния срок от уведомяването, както е приел ОС – Ловеч. Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и да им бъде присъдено допълнително обезщетение от по 40 000 лв., ведно със законната лихва от 29.01.2019 г. до окончателното изплащане. Процесуалният им представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е подала отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Счита, че правилно съдът се е съобразил със заявените от ищците размери на обезщетенията, защото в противен случай би се произнесъл свръх петитум. Направеното едва с писмената защита уточнение, че претендираните размери съобразяват и приноса на пострадалия, било недопустимо изменение на исковете. Съдът преценил всички релевантни към определянето на размера обстоятелства, определил адекватно обезщетение, съобразил обема на съпричиняване на вредите, който наказателния съд отчел като значителен при определяне наказанието на деликвента. Относно началния момент, от който дължи лихва за забава, поддържа, че ищците не са били посочили банкови сметки за изплащане на обезщетенията, което съгласно чл.380 ал.3 КЗ представлявало забава на кредитора и освобождавало застрахователя от отговорност за забава. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за производството.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства и не се спори от страните, при което ВТАС не следва детайлно да я преповтаря, а само следва да я маркира с оглед необходимостта тя да бъде анализирана при правните изводи на съда по въпросите за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и характера и интензитета на причинените на ищците неимуществени вреди. Пешеходецът П. Р. Х. – баща на ищците Б. П. Х. и Р. П. Х. – е загинал на 12.01.2019 г. при ПТП, реализирано от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „ДЗИ – Общо застраховане“ АД водач. Водачът И. е признат за виновен с влязла в сила присъда за причиняване по непредпазливост на смъртта на Х. вследствие на допуснато при управление на автомобила му нарушение на ЗДвП – чл.20, ал.2 ЗДвП – при избиране на скоростта на движение не се съобразил с конкретните условия на видимост. Механизмът на ПТП е изяснен от заключението на приетата авто-техническа експертиза: В тъмната част на денонощието, облечен с тъмни дрехи пешеходецът се е движил в посока Ловеч – Троян първоначално правилно – вляво на пътното платно срещу движещите се в лявата пътна лента в посока гр. Ловеч коли, но е предприел пресичане на платното отляво надясно, диагонално под ъгъл около 45 градуса спрямо направлението на пътя и косо, при което при преминаването му по дясната пътна лента е бил в гръб и попътно на движещите се по нея в посока към гр. Троян автомобили и е ударен от управляваното от И. МПС. И. излизал от тунел и управлявал автомобила със скорост 57,9 км/ч. на къси светлини и според експерта е имал възможност да възприеме пешеходеца в зоната на осветеност на фаровете, която на къси светлини е 65-70 м от дясно и 50-55 м от ляво, както и да спре до мястото на удара, тъй като при тази скорост опасната зона на спиране е 49 м. От своя страна пешеходецът е имал възможност да види автомобила поне от разстояние 150 м при обръщане поглед към тунела. Тъй като е било установено, че пострадалият е имал фенерче, вещото лице е обяснило, че липсват данни какъв е капацитетът му, дали то е било използвано, ако е било включено – накъде е било насочено, къде е носено, но при движение на пешеходеца с гръб към автомобилите осветеността от включено фенерче може да влезе в колизия със светлината от фаровете на МПС и да не бъде възприета от водача на попътно движещия се автомобил. Експертът е посочил, че по време на инцидента пътната настилка е била хлъзгава и на места заледена, но състоянието на пътя няма отношение към настъпилото ПТП, а то се дължи на това, че пешеходецът е бил забелязан късно от водача И.. Ищците са предявили претенция пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение на 29.01.2019 г. По образуваната преписка по щета застрахователят е изисквал документи, каквито са представени от 3 пълномощника на правоимащите лица, но застрахователно обезщетение не е определено и изплатено.

ВТАС споделя формирания въз основа на така изяснената фактическа обстановка правен извод на първоинстанционния съд за основателност на предявените субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Налице е виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, като на основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на деликвента; вследствие на това поведение е настъпила смъртта на бащата на двамата ищци и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т.4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение за причинените им вреди. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос, а пред настоящата инстанция спорът е сведен само до справедливия размер на дължимите обезщетения и обема на съпричиняване на вредите от пострадалия наследодател на ищците.

За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните обстоятелства:

Към датата на трагичния инцидент бащата на ищците е бил на 70-годишна възраст, а те съответно на 37 г. и 40 г. със свои семейства и личен живот. Не са живели в едно домакинство, но в едно населено място и от показанията на разпитаните свидетели М.П.а – съжител на Б. Х. от 20 години и Д. Д.а – бивша съпруга на Р. Х. са установени поддържаните между тях близки отношения и разбирателство. Те се търсели, виждали се и се събирали по празници. Свидетелките обясняват, че майката на ищците е починала и баща им ги е отгледал, но доколкото не са събрани доказателства на каква възраст са били, когато е починала майка им, като липсва и позоваване на това обстоятелство в исковата молба като обуславящо по-голяма привързаност и съответно търпени по-значителни неимуществени вреди, съдът единствено отчита, че смъртта на бащата им ги е лишила от единствения им жив родител. След като е доказана обичайната връзка между синове и баща, не е необходимо да бъде доказвано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които са нормално присъщи на трагична загуба на любим човек, какъвто загиналият е бил за своите деца. Нормална е реакцията им на шок от нелепата, 4 внезапна и настъпила по-трагичен начин смърт на родителя им и скръб от загубата му.

На доказване подлежат само специфичните вреди, каквито в настоящия казус не се твърди да са настъпили в резултат на ПТП.

При съвкупния анализ на всички изложени обстоятелства ВТАС приема, че справедливото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди е по 120 000 лв. за всеки, при което определеният от първоинстанционния съд размер се явява занижен. За определяне на този размер съдът съобрази и икономическата конюнктура в Р България към датата на ПТП – края на 2018 г. – началото на 2019 г., ориентир за която са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2019 г. – 560 лв. и средната работна заплата в страната по данни на НСИ – около 1 170 лв. Безспорно е, че към настоящия момент социално-икономическата обстановка е силно променена, което се индикира от значителното нарастване и на минималната, и на средната работна заплата /съответно 933 лв. и 2 123 лв./, но релевантният момент за определяне на обезщетението е датата на настъпване на ПТП и съдът следва да вземе предвид обстановката към началото на 2019 г. Съдът анализира и съдебната практика по сходни казуси със смърт на възрастен родител на пълнолетни лица при ПТП през 2019 г. и констатира, че присъжданите обезщетения гравитират около този размер при отчитане спецификата на всеки казус. При определяне на този размер съдът не е повлиян от личната преценка на ищците какво обезщетение според тях следва да им бъде присъдено. Затова е и ирелевантно дали в претендираните размери е отчетен някакъв принос на пострадалия или не. При доказан по основание иск и установен принос на пострадалия съдът ще намали с приетия процент съпричиняване определеното от него, а не претендираното от ищеца обезщетение, и ако претендираният от ищеца размер е по-малък от получения след намалението, съдът, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, е обвързан от претендирания. В този смисъл са и разясненията в ТР № № 1/2021 г. от 01.08.2022 г. на ВКС.