Решение № 1983 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1983 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20261110200528 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на В. К. П. срещу наказателно постановление /НП/ № СОА-25-РД11-1026 от 11.11.2025 г., издадено от заместник-кмет на Столична община /СО/, направление «Транспорт и градска мобилност», с което е наложено административно наказание ,,глоба" в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл. 94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.178е от ЗДвП.

Постъпила е жалба от санкционираното лице, в която се посочва, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.

Моли то да бъде отменено.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят н е се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се о т процесуален представител. Жалбата се оспорва и се иска от съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, достигна до следните изводи

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 03.06.2025 г. около 12:09 ч. в гр. София на ул.»Позитано» № 146 жалбоподателят бил водач на лек автомобил «***» с рег. № **********. След извършена проверка органите на Столична община, ЦГМ ЕАД, направили извод за това, че същият паркирал неправилно върху тротоара на място, необозначено за паркиране на ППС, като пречи на пешеходците.

Във връзка с горното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 007057 от 29.07.2025 г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване, че лекият автомобил е негов.

В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не е постъпило писмено възражение срещу акта.

На база н а така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление №

СОА-25-РД11-1026 от 11.11.2025 г. от заместник-кмет на Столична община, направление «Транспорт и градска мобилност», с което на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба" в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява посредством показанията на свидетеля Ц. Г. К., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: АУАН, пиисма и справки, извеестие за доставяне, заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото.

Разпитана в съдебно заседание, свидетелят К. потвърждава, че тя е съставил акта за установяване на административно нарушение и поддържа констатациите по него. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля, тъй като същите са съответни на приобщените по делото писмени доказателства и по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. В хода на извършеното процесуално действие свидетелят потвърждава участието си в съставянето и изготвянето на процесния акп за установяване на административно нарушение, както и отразеното в него. Тези показания съдът намира за логични и достоверни, доколкото същите кореспондират с писмените доказателства по делото, като в съществена степен допринасят за изграждане на фактическата обстановка, така както е възприета от съда. Съдът дава вяра в цялост на приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие.

2

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт.

По съществото на спора:

В настоящото производство районният съд следва да упражни правомощието си да провери законността на обжалваното наказателно постановление: дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, по аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, изводимо от представени по делото заповеди за компетентност. Спазени са преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Съдът намира за необходимо да отбележи следното: допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаването на наказателното постановление.

Извънредно лаконично е описано твърдяното административно нарушение. И в двата акта не е налице пълно, ясно и точно описание на вмененото на жалбоподателя нарушение от фактическа страна; в тях не се съдържат необходимите елементи от обективната страна на административното нарушение, обуславящи неговата съставомерност. В този смисъл нарушено се явява правото на жалбоподателя да се запознае с фактическите рамки на административно-наказателното обвинение. На първо място, законовата разпоредба на чл.94, ал.3 от ЗДвП съдържа две изречения: 1) за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя; 2) допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От така формулираното в 3 процесното наказателно постановление не става ясно, кое от двете изречения се визира.

Ако административнонаказващият орган /АНО/ е имал предвид изречение първо, дали се поддържа престой или паркиране, както и къде се позиционира мястото на спиране съотнесено към законовото изискване то да е възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. В случай, че АНО е формулирал деяние по изречение второ, то липсва посочване на обстоятелството, каква е масата на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, дали същият е бил паркиран успоредно на оста на пътя и дали при това откъм страната на сградите остава разстояние наймалко два метра за преминаване на пешеходци, както и на това място принципно разрешено ли е паркирането на автомобили на тротоара. Само по себе си посочването, че жалбоподателят е паркирал върху тротоар /обстоятелство, залегнало и в акта, и в НП/ не може да доведе до извод за извършване на нарушение при липса на останалите признаци на административното деяние от обективна страна. Сочените пороци не могат да бъдат преодолени и посредством приложената санкционна норма по чл.178 е от ЗДвП, по смисъла на която се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство на тротоари в населените места извън разрешените за това места, доколкото не е налице отразяване на обстоятелството в процесните актове за това мястото, на което е бил паркиран лекият автомобил на жалбоподателя, попада л и в разрешените за това места или не попада в тях. В този ред на мисли нарушено е правото на защита на санкционираното лице, като съдът е поставен в невъзможност да извърши цялостна преценка касателно реализиране на нарушението от фактическа страна. По този начин от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин извършването на нарушението.

Не е спазено изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна правна квалификация. Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има само една последица, а именно: отмяна на обжалваното постановление без да е 4 необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.

По изложените съображения наказателното постановление следва да отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Поради горните мотиви и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА-25-РД11-1026 от 11.11.2025 г., издадено от заместник-кмет на Столична община /СО/, направление «Транспорт и градска мобилност», с което на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба" в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл. 94, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.178е от ЗДвП.

НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5