Решение № 51 от 28.05.2021, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. гр.Мадан , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Зоя С. Шопова при участието на секретаря Елка С. Алендарова като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Гражданско дело № 20215430100042 по описа за 2021 година

Ищецът В. Д. Л. е предявил искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на „*********“ ООД-гр.Хасково да и заплати сумата от 1 300 лв., представляваща недължимо платени лихва и неустойка по чл.8 от договора за паричен заем № ****** към искане №*******/******* г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и плащане.

Направено е също така искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на нейния пълномощник – адвокат М.О. възнаграждение по чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 т.2 ЗАдв.

Твърди се в исковата молба, че на ******** г. между страните е сключен Договор за паричен заем № ********, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 2 000 лева, като параметрите на заема са описани в чл. 3 от договора. Въпреки посочената в чл. 3 т. 12 от договора за заем обща сума за плащане в размер на 2 691, 13 лева, при направена справка ищцата установила, че сумата, която трябва да заплати по този договор, е в размер на 4 734 лева, защото на основание чл.8 от договора е начислена неустойка за неизпълнение на задължението по чл.6 в 3дневен срок да представи обезпечение в съответствие с чл. 6 от договора.

Размерът на неустойката е бил фиксиран още при сключване на договора – 2 1

042, 87 лева и представлява повече от 100 % от чистата стойност на кредита, като размерът на неустойката е включен във всяка погасителна вноска от погасителния план – 17 вноски по 113, 50 лева и 18-та вноска в размер на 113, 37 лева.

Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл.146, ал.1, във вр. с чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като чл.8 от договора е неравноправна клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В чл. 8 от договора формално е уговорена неустойка, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора, тъй като, за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. И двете опции по чл. 6 ал. 2 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними, поради което във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора; тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска. Сочи се, че при тези трудно изпълними условия, както и предвид размера от 2 042, 87 лева при главница от 2 000 лева, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора, поради което е и нищожна. Поради изложеното следва да се приложи чл.21, ал.1 от ЗПК.

Сочи се, че в договора трябва да се посочи размерът на лихвения процент, като в случая в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Поради това месечният лихвен процент няма да е 3, 330 %, а следва да е по-голямо число, ако в него участва и вземането от 2 042, 87 лева, поради което е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Твърди се и нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като лихвата е част от ГПР и в неговия размер е 2 следвало да се включи и сумата от 2 042, 87 лева; не става ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва с оглед изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Поради тези нарушения договорът е недействителен на осн. чл.

22 от ЗПК и с оглед чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Поддържа се от ищцата и че неустойката е нищожна и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД-излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване – уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът, по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия 3-дневен срок не осигури обезпечение, дори и когато е изправна страна по отношение основното си задължение – да върне на падежа главницата и възнаградителната лихва.

Ищцата изтъква, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, чийто размер да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Клаузата на чл. 6 от договора е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, поради което и нищожна на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Счита, че е налице и неравноправност по чл.

143 т. 5 от ЗЗП. Неустойката е уговорена с цел заобикаляне повелителната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, поради което на основание чл. 21 от ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи.

Ищцата твърди, че в изпълнение на договора за заем е заплатила по сметка на ответника сумата от 3 300, 01 лева; поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него – 2 000 лева, а не на лихви и други разходи. Според ищцата, разликата между заплатената сума от 3 300, 01 лева до дължимата от 2 000 лева – в размер на 1 300, 01 лева, е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД.

С отговор по чл.130 ГПК ответникът „********“

3

ООД-гр. Х., чрез пълномощника си адв. Н. Ш., оспорва иска по основание и размер. Твърди се в отговора, че изложената в исковата молба фактическа обстановка е непълна, като в тази връзка се сочи, че на ****** г. на ищцата е предоставена преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр, в който подробно са описани всички условия за отпускане на кредит, в това число и изискването за обезпечаване, както и дължимостта на неустойка в случай, че такова обезпечение не бъде предоставено или то не отговаря на условията на дружеството. Към договора за заем е сключен и договор за поръчителство с предложеното като поръчител лице К. Л., за която след проверка е установено, че не отговаря на изискванията на чл. 10 ал. 2 т. 1 от ОУ, поради което е изискано предоставянето на поръчителство от още едно лице, за което ищцата е била уведомена.

Според ответника, не е нарушена чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, защото лихвеният процент конкретно е посочен в чл. 3, т. 7 от договора, същият е фиксиран и не подлежи на промяна за целия срок на договора; според чл. 9 ал. 2 от ОУ, заемателят не дължи никакви допълнителни лихви, такси, комисионни, премии и др., освен посочените в самия договор.

Възразява се срещу твърденията на ищцата, че неустойката по чл. 8 следва да се счита за договорна лихва, като се излагат съждение за правната същност на договорната лихва и на неустойката. Сочи се, че както в СЕФ, така и в договора и в ОУ, изрично и предварително са посочени условията за обезпечаване на договорите за заем, както и че при непредоставянето им ще бъде начислена неустойка, поради което заемателят може да се запознае с тези условия и последици и да вземе информирано решение. Твърди се, че няма нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като в чл. 3 т. 5 от договора е посочен конкретен размер на ГПР, а в чл. 3.3 начинът на изчисляването му; с оглед чл. 19 ал. 3 т. 1 от ЗПК, при изчисление на ГРП не следва да се включва неустойката по чл. 8, която съставлява разход, който потребителят заплаща поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение; неустойката по чл. 8 от договора не се дължи към момента на подписване на договора.

Излагат се доводи, че условията за предоставяне на

4 обезпечение са посочени още в СЕФ и ищцата се е запознала с тях още преди подписване на договора, както и с последиците от неизпълнение на това задължение. Ответникът счита, че условията, които дружеството е поставило като изисквания за поръчителите, са изцяло изпълними и възможни за изпълнение: изисква се нетен размер на осигурителен доход от 1 000 лева, а не в размер на 4 минимални работни заплати. Също така, страните са постигнали споразумение за дължимост на неустойка в чл. 8 от договора, това споразумение е израз на доброволно формирана воля и в съответствие с принципите на свободата на договаряне; размерът на неустойката е изначално определен. Сочи се, че към момента на сключване на договора заемателят е бил съгласен с тази неустойка и тя отговаря на присъщата й съгласно чл. 92 от ЗЗД обезпечителна функция.

Твърди се, че клаузата по чл. 8 от договора е индивидуално уговорена с оглед конкретизиране от страна на заемателя на параметрите, които са по неговите възможности – вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на погасителните вноски.

Неустойката, макар и договорена конкретно, не е дължима от потребителя в момента на сключване на договора, а е клауза под отлагателно условие, поради което ищцата чрез собственото си поведение е можела да влияе на действието на тази разпоредба. Излагат се доводи, че заемът се предоставя от небанкова институция, вземането не е гарантирано и с ипотечно или заложно обезпечение, поради което заемът се явява по-рисков и именно с цел да се обезпечи, кредитодателят изисква от кредитополучателя да предостави едно достатъчно надеждно лично обезпечение; едно евентуално неизпълнение на договора поставя кредитора в голям риск, като неустойката е предвидена да обезщети заемодателя за поетия от него риск. В заключение се сочи, че договорът за заем е действителен и не противоречи на закона и на добрите нрави и практики; клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договора са валидни, индивидуално договорени и не противоречат на закона и добрите нрави.

Ответникът намира, че плащането на 6 погасителни вноски и предсрочното погасяване на вземането са конклудентни действия, с които ищцата изразява своето желание договорът за заем да породи точно описаните в него правни последици между страните.

5

В отговора се изтъква, че, поради предсрочно погасяване на заема, не е събрана сумата на цялата договорена лихва; не става ясно каква част от тази сума е платена от ищцата договорна лихва и каква част съставлява платена неустойка; предвид предсрочното погасяване на заема заемателката не е платила пълния размер на неустойката, поради което не може да бъде споделено твърдението за прекомерност на платената по договора неустойка. Възразява се срещу твърдението за недействителност на договора за заем – дори съдът да приеме, че клаузата на чл. 8 от договора е нищожна, то това не влече нищожност на договора за заем в цялост, тъй като от установената по договора фактическа обстановка може да се стигне до извода, че договорът за заем би бил сключен между страните и без наличието на конкретната клауза, а разпоредбата на чл. 8 от договора би могла да се замести с повелителни правила на закона. С отговора се претендират разноски, като се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцата и се иска той да бъде определен съобразно Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява.За нея пълномощникът и адв.М.О. поддържа иска.

За ответното дружество, редовно призовано, пълномощникът и адв.Н. Ш.продължава да оспорва претенциите.

Съдът установява следното:

Ищцата В.Л. сключва с ответника „******“ ООД-гр.Х. договор за паричен заем № *******/****** г., по силата който получава в заем от дружеството сумата от 2 000 лв., които трябва да върне в срок от 18 месеца, заедно с възнаградителна лихва, чийто размер по договора е 3,330 % месечно, размерът на всяка една от 18-те погасителни вноски е 149,50 лв. и ГПР възлиза на 47,993 %. Посочено е, че общата сума за плащане по договора е 2 691,13 лв.