Решение № 6880 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6880 гр. С, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110112435 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основаниечл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу И. Г., с която по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 02.10.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55147/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, а именно: сумата 914,01 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот - апартамент № 9, находящ се в гр. С***** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.09.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 139,52 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до 09.09.2024 г.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответникът в качеството на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от ищеца, извършващ дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота, съгласно сключен договор. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника И. Г., чрез назначения особен представител адв. С., с който оспорва предявените искове като процесуално недопустими, поради липса на доказателства пасивна легитимация на ответника с оглед продажбата на имота на 13.07.2022 г., а по същество по основание и размер. Твърди, че приложените към исковата молба общи фактури не доказват какъв е разходът по месеци за топлинна енергия. Поради неоснователността на главния иск, поддържа неоснователност и на акцесорния такъв. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 02.10.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55147/2024г. по описа на СРС, 182 състав в полза на „Т С“ ЕАД срещу И. Г. за следните вземания: сумата 914,01 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдениея имот апартамент № 9, находящ се в гр. С***** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.09.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 139,52 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до 09.09.2024 г.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника И. Г. по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия за битови нужди, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване.

В случая от представения по делото препис от нотариален акт за собственост на недвижими имоти, построени върху държавно място от ЖСК „Ф“, гр. С № *******г. се установява, че ответникът Г. и К Г. са придобили собствеността върху процесния имот апартамент № 9, находящ се в гр. С, ж.к. С***** 2

С молба-декларация за откриване на партида от 17.11.2015 г. И. Г. отправя искане да бъде открита на негово име партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия на „Т С“ ЕАД за процесния топлоснабден имот, като към същата е приложена декларация от 16.11.2015 г. от другия съсобственик К Г., за съгласие титуляр на партидата да бъде ответникът Г..

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***** г. И. Г. прехвърля собствеността върху процесния имот на трето за спора лице – Д. М и В Ма, което в последствие подава молба-декларация за откриване на партида на негово име.

Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по делото молба – декларация, се установява, че И. Г. е отправил изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот апартамент № 9, находящ се в гр. С, ж.к. С*****, на негово име, което е прието от ищеца, видно от представените по делото изравнителни сметки и документ за годишен отчет, издадени на името на Г..

От гореизложеното следва изводът, че през периода от м.05.2021 г. до 30.04.2022 г. между страните е било налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно представената молба-декларация за откриване на индивидуална партида на името на ответника от 17.11.2015 г., по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и дължи заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ за исковия период. Следователно възраженията на ответника, че не е налице облигационна връзка между страните в производството е неоснователно.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че за периода 05.2021 г. – 30.04.2022 г. ответникът е бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия, поради което и дължи заплащането на възникналите задължения за това.

Не е формиран между страните спор относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот. Това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност и от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – договор за извършване на услугата дялово разпределение, сключен между ищеца и ЕС, находяща се ж.к. С*****, както и от представените отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение.

От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало индивидуален топломер, както и два водомера за топла вода. Вещото лице е установило, че дяловото разпределние през процесния период е извършвано от „Т С“ 3

ЕАД на база реален отчет на индивидуалния топломер, а топлата вода е изчислена също на база реален отчет по т.5.2 от Приложението по чл. 61, ал. 1 към Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 7.2 от Приложението към посочената Наредба. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Експертът е посочил, че за исковия период е изготвена една изравнителна сметка за потребена топлинна енергия в процесния апартамент, като цената на доставена топлинна енергия в имота възлиза общо на сумата 983,69 евро (1923,93 лв.).

Съдът кредитира заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза като компетентно и обективно изготвена, доколкото същото е взело предвид резултатът от изравнителните сметки и документите за извършен реален отчет, приложени по делото. Ето защо настоящият състав счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество топлоенергия. С оглед на което приема, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот и период 05.2021-30.04.2022 г. възлиза на 983,69 евро (1923,93 лв.).

Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по висока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид изслушаното и прието по делото заключение по съдебно техническата експертиза, достигнало до извод за доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия по отношение на компонент сградна инсталация, равняващо се на изчисленото от вещото лице.