Решение № 189 от 26.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200521 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З. М. Н., с ЕГН **********, с адрес ***, против Електронен фиш Серия К № 9934225, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

В жалбата обобщено е релевирано оплакване за нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че не е налице квалифициращия признак повторност, тъй като предходно издаденият ЕФ не е надлежно връчен на жалбоподателката и не е влязъл в сила. С оглед на това твърдение се иска отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата, дава обяснения по случая и пледира за отмяна на ЕФ, като се мотивира, че ЕФ е издаден 2024 г., а й се връчва едва през 2026 г., както и че при констатираните други две нарушения не тя е управлявала МПС.

Въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призована, не 1 изпраща законов или процесуален представител. От последния по делото е представено писмено становище по същество, в което са изложени доводи за законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в същата, както и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ, за това че на 02.11.2024 г., в 15:43 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“ №107, е управлявала лек автомобил ***, като се е движила с 7164 км/час, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 № 120cd11, насочена към бул. „Ст. Стамболов“. Системата отчела движение със скорост от 64 км/час, т.е. превишение на скоростта от 14 км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателката. Така се формирало превишението от 11 км/час или движение със скорост от 61 км/час.

Установено било, че нарушението е извършено от водача в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 7714924 на 12.03.2024 г.

По този начин бил нарушен чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично на санкционираното лице на 07.03.2026 г., видно от разписка на л.22 от делото, както и в справка за нарушител/водач раздел Фишове, т.5 (л.27), а жалбата срещу ЕФ била подадена от санкционираното лице лично чрез ОДМВР- Пазарджик до съда на 23.03.2026 г. (първият работен ден), тъй като 14-дневният срок изтича на 21.03.2026 г. (събота- неработен ден), видно от входирането й (л.3), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като 2 подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

ЕФ се атакува основно от гледна точка на неговата материална изправност, а именно с твърдението че жалбоподателката не е извършила нарушението при условията на повторност, тъй като посоченият в ЕФ предходно издаден ЕФ, обуславящ повторността на нарушението не би връчен на жалбоподателката. В с.з. последната възразява за незаконосъобразност на ЕФ, като претендира изтекла погасителна давност.

В хода на административнонаказателното производство съдът счита, че по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателката по чл.182 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на З. Н. е ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че Н. е собственик на управлявания автомобил става ясно от справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (л.5). Това обстоятелство не е оспорено от жалбоподателката.

Освен това в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от връчването на ЕФ жалбоподателката Н. не е предприела, а тя директно е обжалвала фиша.

На следващо място от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ (л.610), имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението и са 3 напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж Ръководство за работа ПСКСМПС на л.14 и следващите).

Съдът намира, че визираните реквизити в долната част на фотосите и поконкретно на снимка № 0229985 (л.8), напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се по пътя на ул. „Пловдивска“ с посока на движение към АТСС, което е насочено към бул. „Ст. Стамболов“ (виж снимка на разположението на АТСС на л.12), а видно от фотосите от АТСС точно там се движи процесният автомобил (виж снимки от АТСС към ЕФ). От снимките се установява, че в момента на засичане в пътната лента, където се движи процесния автомобил не се движи друго МПС. Така, че е засечена именно скоростта на л.а. ***, като последния ясно се вижда и на снимките. Следва да се има предвид и това, че системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал.

Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетена скорост.

От приложената снимка към Протокол за използване на АТСС (л.12) пък е видно, че е заснето и разположението на АТСС по време на работния му режим (02.11.2024 г., 14:25 часа) и съответства на данните от протокола за използване на АТСС, съставен съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено е императивното изискване на посочената разпоредба. Съставен е и протокол за използване на АТСС като в същия са посочени всички изискуеми от закона реквизити (виж протокола на л.11).

Използваното в случая техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е 4 било технически изправно (виж приобщените писмени доказателства по делото- Протокол от проверка и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложението към същото на л.13-14).

От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която норма разписва забрана за движение със скорост над 50 км/час в населено място.

Нарушението се явява извършено при условията на повторност, доколкото същото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 7714924, влязъл в сила на 12.03.2024 г., видно от отразеното в справката за нарушител/водач в раздел Фишове позиция 4, от която става ясно, че цитираният ЕФ е влязъл в сила, както и че е връчен на 26.02.2024 г. и че наложената с него глоба е била заплатена. От приетата по делото разписка от 26.02.2024 г. се установява, че действително на тази дата на жалбоподателката лично е връчен ЕФ Серия К № 7714924. Това обстоятелство не се отрича и от самата нея в обясненията й в хода на съдебното дирене. Видно от цитирания ЕФ, приложен по АНП (л.23), е че Н. е била наказана с глоба за същото по вид нарушение. Този ЕФ е връчен на наказаното лице на 26.02.2024 г., не е бил обжалван и е влязъл в сила на 12.03.2024 г.

Следва да се посочи, че справките от АИС, каквато е тази за нарушител/водач, отразяват данни и не съставляват писмен документ, доказващ кога е съставен, връчен и влязъл в сила въпросния ЕФ. Данните обаче в тази АИС се базират именно на тези първични документи. Няма как системата да генерира и дата на връчване на ЕФ и неговото влизане в сила, ако тези действия не са обективно извършени, респ. настъпили, за да бъдат отразени в тази система. От друга страна тези данни, визирани в справката от АИС не се оборват с никакви доказателства от страна на въззивника, като напр. ангажиране на доказателства за това, че не е връчен ЕФ, че е обжалван и т.н. Напротив, за това че ЕФ е връчен и не е обжалван може да се съди от обясненията на жалбоподателката, в които потвърждава, че подписът положен за получил ЕФ в горецитираната разписка е изпълнен от нея. Освен това обстоятелството, че в справката за нарушител, глобата наложена на жалбоподателката с въпросния ЕФ, обуславящ признака повторност, е била заплатена от нея, както и самата тя заявява в с.з. Няма как в системата да се отрази това изпълнение на задължението, ако то не е било сторено от страна 5 на жалбоподателката.

Затова и предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че правилно е приложена и разпоредбата на чл.182 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от ЗДвПпредвиждаща санкция в двоен размер в случаите на повторност, какъвто е настоящия, като е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя чрез налагане на глоба в размер на 100 лева, за превишение на скоростта от 11 до 20 км/час, извършено в условията на повторност.

Съдът намира за необходимо да посочи, че от процесуална страна издаденият ЕФ е изправен. Съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

ЕФ е съставен след събиране и приобщаване на всички необходими доказателства по АНП и в изпълнение на горецитираната разпоредба.

Издаденият ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити- посочена е дата, час и място на нарушението и начина на неговото осъществяване. В ЕФ е посочена и разрешената стойност на скоростта за движение в населено място50 км/час. Посочена е установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта, като е отбелязано, че това е установено след отчетения толеранс от минус 3 км/час. В ЕФ е посочена и нарушената правна норма. По този начин достатъчно ясно и детайлно е описано извършеното нарушение, което прави възможна в гарантирания от закона обем защитата против него.