Определение № 93 от 19.04.2022, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. гр. Д., 19.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Калиптен Ибр. Алид

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно частно наказателно дело № 20223200600083 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК по протест на прокурора срещу определение № 36 от 07.02.2022г. по ч.н.д.№ 45/2022г. на съдебен състав при Районен съд - град Д..

С поднадзорния съдебен акт на основание чл.243, ал.4 от НПК, приемайки, че е не са били извършени всички възможни и необходими процесуално-следствени действия, първоинстанционният е отменил постановление на Районна прокуратура - град Д., ТО-Б. от 14.12.2021г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП № 25/2021г. по описа на ОСл.О при Окръжна прокуратура - Д., образувано за това, че на неустановена дата през 2012г. в град Д. и Федерална Република Г. набрал и транспортирал отделно лице – М.Д.В., като я превел през границите на страната от Република България във Федерална Република Г., с целта по чл.159а, ал.1 от НК, а именно с цел да бъде използвана за развратни действия- престъпление по чл.159б, ал.1 от НК.

В протеста прокурорът изтъква, че всички посочени от свидетелката В. лица са били разпитани и извършването на очни ставки, както е указано от РС - Д. между нея и тях, доколкото показанията им не си кореспондирали, е необосновано. В допълнение посочва, че законовата формулировка „може“ изключва задължителния характер на очната ставка като способ за събиране на доказателства - допуска се по преценка на съответния орган в случаите, когато би могло да се предположи, че е възможно да се преодолеят констатираните противоречия. Не на последно място представителят на прокуратурата изразява становище, че обследването на произхода на средствата, с които е правен ремонт на недвижим имот, собственост на свидетеля Б.К.Т. е безпредметно, тъй като у него е нямало формирана представа за неморалния им произход.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, становищата и доводите на страните, съдът намери за установено следното:

1

Не се спори по делото, че през периода 2012г. – 2019 г. свидетелката М.Д.В. и свидетелят Б.К.Т. са имали интимни отношения. През горевизирания период първата от тях е пребивавала в Г. и е престирала труд като проститутка. Част от средствата, които е получила е дала на втория от тях за извършване на подобрения в негов недвижим имот, където живеели, когато тя се завръщала в България.

Спорен по делото е основният факт – склонявал ли е свидетелят К. свидетелката В. да проституира и по някакъв начин „съдействал“ ли е тя да започне работа (В резюме, свидетелката В., твърди, че свидетелят К. я накарал тя да проституира, като през 2012г. те двамата заедно пътували до Г. с техни познати – „В. и „А.“, неустановени по делото. Там останали шест месеца, след което се върнали в България. През останалия период до 2019г. тя сама е пътувала и е пребивавала в Г. за определено време. Свидетелят К. изтъква, че действително по нейно настояване са отишли в Г., за да работят, но след като той не си е намерил работа, се завърнали в България. Споделя, че през цялото време не е знаел, че В. проституира, а едва в края на връзката им е разбрал от негови познати, че тя не работи като сервитьорка, а се занимава с проституция и именно тази лъжа е била в основата за разрива в техните отношения. Твърди, че ремонтът и преустройството на къщата, която е била негова собственост преди връзката им, е извършвал основно с негови средства, придобити от възнаграждения като строителен работник, от продажбата на други имоти, вкл. и от участие с личен труд на обекта).

В хода на разследването, освен свидетелите В. и К., са разпитани множество лица, като в прокурорския акт подробно са описани кой какви показания е дал с преповтарянето им в обстоятелствената част и с отчитането, че между тях има противоречия, но без обективиран анализ на същите (Прокурорът се е ограничил с формално възпроизвеждане на изявленията на разпитаните свидетели и в заключение лаконично е приел, че поведението на К. от обективна и субективна страна не е съставомерно). Това обстоятелство е довело до издаването на необоснован акт, от който не може да се разбере каква е действителната воля на представителя на прокуратурата – защо е кредитирал едни показания за сметка на други.

В тази връзка настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че са налице основания за връщане на делото на прокурора, но не споделя изтъкнатите съображения и дадените указания за извършване на конкретни процесуално-следствени действия - извършването на очни ставки и изготвянето на оценка на процесния недвижим имот в началото и в края на връзката на свидетелите В. и К., тъй като същите не са от категорията пропуски и/-или нарушения по прилагането на закона.

Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не е било обследвано по какъв начин В. е започнала в Г. да работи като проститутка, в частност чрез какви осъществени действия от страна на К. в тази насока. Според нея той я накарал да проституира, без да е било уточнено какво е участието му, но същевременно има нейни изявления, които изключват неговата намеса ( вж. л.6, том II-ри от ДП № 25/2021г. на ОСл.О – Д. – „ … към средата на м.септември 2012г. отидохме в град М., Г.. Там аз си наех квартира…, … аз реших да се върна сама в М., а Б. остана в Д.. Б. отказа да дойде с мен в Г.

2 и поради тази причина заминах сама.“)

Предвид така изложените констатации и съображения, настоящият съдебен състав намира, че проведеното разследване не е осъществено в изискуемите от закона пълнота и обем и атакуваният прокурорски акт като незаконосъобразен и необоснован, следва да бъде отменен изцяло. Именно неспазването на основните принципи, залегнали в разпоредбите на чл.13 от НПК и чл.14 от НПК са довели до съществено нарушение на процесуалните правила в процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствената съвкупност, респ. до неправилно приложение на закона.

Предвид горното, съдът на основание чл.243, ал.7 във вр. с ал.5, т.3 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 36/07.02.2022г. по ч.н.д.№ 45/2022г. на Районен съд-Д., като го ОТМЕНЯ в частта относно дадените задължителни указания за извършването на конкретни процесуално-следствени действия.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част, с която е отменено постановление от 14.12.2021г. на Районна прокуратура–Д., ТО-Б. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 25/2021г. по описа на ОСл.О при ДОП, образувано за престъпление по чл.159б, ал.1 във вр. с чл.159а, ал.1 от НК и делото е върнато на прокурора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3