Определение № 223 от 18.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Варна, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501159 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 28863/27.11.2023 г. от Д. И. Д., чрез адв. И. В., с искане за изменение в частта за разноските на решение № 1146/16.10.2023 г., постановено по в. гр. дело № 1159/2023 г. по описа на ВОС.

В молбата се излага, че на молителката погрешно са присъдени разноски, направени в качеството на въззивник. Претендират се извършените разноски за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ – 780 лева, за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ – 1 870 лева, за иска по чл. 128, т. 2 от КТ – 400 лева, за иска по чл. 262 от КТ – 700 лева, общо – 3 750 лева. В условията на евентуалност се иска поправка на очевидна фактическа грешка, която да бъде допусната чрез постановяване на диспозитив, с който да бъде осъдена насрещната страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати посочените разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна не изразява становище по молбата.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законовия срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано по две въззивни жалби против решение № 511 от 17.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 14276 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети състав:

1/ от Д. И. Д. против решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74 от КТ във вр. с чл. 26, ал. 2, предл.

4 вр. чл. 17 от ЗЗД.

2/ от „Пластхим-Т“ АД – Тервел против решението в частите, с които първоинстанционния съд се е произнесъл по исковете с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 262 от КТ.

1

С решение № 1146/16.10.2023 г. въззивният съд е потвърдил обжалвания акт изцяло.

Присъдени са разноски в полза на Д. И. Д. в размер на 1000 лева, за въззивна инстанция.

Отговорността на страните за разноски се разпределя в съответствие с правилата на чл. 78 ГПК, които се прилагат съответно в производството пред въззивния съд. Когато решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни, всяка от тях има право да бъде възмездена за разноските, които е направила по повод на собствената си въззивна жалба - в случай на уважаването й от въззивния съд, и/или по повод въззивната жалба на насрещната страна - в случай, че тази жалба бъде счетена за неоснователна от въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от двете страни части, всяка от страните има право на разноски само за защитата срещу жалбата на насрещната страна, не и на разноските, които е направила във връзка със собствената си жалба /платена държавна такса за въззивно обжалване, адвокатско възнаграждение и др./.

В конкретната хипотеза, с оглед изхода на спора, при който въззивният съд е потвърдил решението на ВРС, съответно намерил е за неоснователни и двете въззивни жалби, всяка от страните има право на разноски, които е направила в качеството си на въззиваем по жалбата на насрещната страна.

Данните по делото сочат, че Д. Д. е ангажирала адвокатска защита по въззивна жалба на насрещната страна.

На лист 94 от делото е приложен списък по чл. 80 от ГПК на въззиваемата, в който е посочена претенция за възстановяване на адвокатско възнаграждение в размер на 4750 лева.

Видно от приложения договор за правна защита и съдействие № 8/2023 г. (послужил и като разписка между страните), страната се е споразумяла и платила в брой възнаграждение в размер на 4 750 лева, от която сума: 3750 лева са уговорени за защита по въззивната жалба на „Пластхим-Т“ АД (за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ – 780 лева, за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ – 1870 лева, за иска по чл. 128, т. 2 от КТ – 400 лева, за иска по чл. 262 от КТ – 700 лева). Останалите 1000 лева, при тълкуване волята на съконтрахентите по договора става ясно, че са уговорени да възнаградят адвокатската защита по предявената от Д. Д. жалба.

Доказването на претендираните разноски, дава основание съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, на Д. Д., в качеството на въззивем по жалбата на „Пластхим-Т“ АД – Тервел, да бъдат възстановени същите в размер на 3 750 лева. Отговорна за тях е насрещната страна.

Разноските в размер на 1000 лева, направени за подадената от същата въззивна жалба не се дължат, тъй като ВОС е потвърдил решението на ВРС и в обжалваната от нея част. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на разноски в полза на ищеца, респективно въззивника се иска основателна част на иска/жалбата.

Този извод се различава от постановеното в решаващия акт на ВОС в частта му за разноските, поради което решението следва да бъде изменено по реда на чл. 248 от ГПК, като вместо присъдените 1000 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Пластхим-Т“ АД – Тервел бъде осъдено да заплати на Д. И. Д. сумата от 3750 лева – разноски по защита срещу въззивната жалба на дружеството.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 1146/16.10.2023 г., постановено по в. гр. дело № 1159/2023 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като вместо него 2 постановява:

ОСЪЖДА „Пластхим -Т“ АД ЕИК 124000839 със седалище и адрес на управление в град Тервел - ул. “Хан Аспарух“ № 97 да заплати на Д. И. Д. ЕГН ********** с адрес в град Варна – кв. Левски, ул. “Дружба“ бл.22 ап.17 за сумата от 3 750 /три хиляди седемстотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски по защита срещу въззивната жалба на „Пластхим -Т“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3