Решение № 5920 от 14.08.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 14.08.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тринадесети април, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Алина Тодорова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13608 по описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД Ищецът Г.Н.А. поддържа твърдение, че на 13.02.2008г. сключил с ответниците Н.Г.А. и С.Д.С. Договор за покупко -продажба на недвижим имот - апартамент № 19, със застроена площ от 81, 17 кв.м. намиращ се на третия етаж от жилищна сграда, с административен адрес гр. София, ул. „********. Този договор бил сключен по време, в което двамата купувачи били в граждански брак и бил обективиран в Нотариален акт №104, том І, рег. № 2642, дело № 98/2006г. на нотариус В.И.с рег. № 271 при НК и район на действие СРС. Чрез споменатия договор, страните прикрили действителен договор за дарение, който бил сключен между ищеца Г.Н.А. и единия от купувачите – син на продавача и първи ответник Н.Г.А..

Намерението на ищеца, в качеството на дарител по прикритата сделка, било да осъществи дарение симулиращо договор за покупко- продажба, за да бъде осуетена възможността, да бъде атакувана сделката от други негови низходящи. Посочената в договора за продажба цена на имота, не била фактически заплатена от купувачите, именно доколкото продажбата била симулирана. По време на сключване на договора, двамата ответници били съпрузи, но в последствие бракът помежду им бил прекратен и това породило правния интерес на ищеца да разкрие симулацията.

Ищецът твърди, че разполагал с обратно писмо, чието съдържание потвърждавало симулативния характер на сделката за покупко- продажба, както и действителната същност и съдържание на договора за дарение. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде прогласена нищожността на привидния Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 13.02.2008г. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответниците, да му заплатят направените съдебни разноски.

Ответникът Н.Г.А. изрично признава иска и фактическите твърдения, на които този иск се основава.

Моли искът да бъде уважен.

Ответницата С.Д.С. оспорва предявения иск и фактическите твърдения, на които искът се основава. В подадения писмен отговор, ответницата отрича съществуването на привидно съглашение за дарение на процесния имот и поддържа твърдението, че атакувания договор за покупко- продажба е действителен. Поддържа твърдение, че процесуалната позиция на ищеца и на другия ответник е мотивирана от правното положение на Н.Г.А. в друг съдебен процес, чиито предмет е делба на процесния недвижим имот, а този въпрос пък бил повдигнат след прекратяване на брака между двамата ответници. Чрез процесуалния си представител, ответницата поддържа твърдение, че представеното с исковата молба т.нар. „обратно писмо“ било издадено и подписано само от единия от купувачите - Н.Г.А. (първи ответник), но не и от нея самата. При това, документът бил издаден значително след сключването на договора за покупко-продажба на имота, антидатиран и създаден единствено с цел да послужи като доказателство в настоящия процес. Поддържа твърдения, че продажната цена на имота била заплатена и сочи косвени доказателства – договор за банков кредит.

Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Нотариален акт № 104, том І, рег. № 2642, дело № 98/2006г. на нотариус В.И.с рег. № 271 при НК и район на действие СРС установява обективирания в него договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.02.2008г. Договорът е сключен между продавача Г.Н.А. от една страна и от друга страна - двамата купувачи Н.Г.А. и С.Д. А.. В т.3 от Нотариалния акт е посочено, че страните по сделката заявяват пред нотариуса обстоятелството, че уговорената продажна цена е заплатена преди сключването на договора.

Като доказателство по делото е представен документ, озаглавен „Обратно писмо“ с посочена в него дата на съставяне - 15.09.2015г. В писмото се посочва, че издателят Н.Г.А. „дава настоящото обратно писмо на баща си Г.Н.А.… като потвърждение на това, че сделката.. всъщност представлява дарение от баща ми на мен..“

На поставения по реда на чл. 176 от ГПК въпрос – ищецът Г.Н.А. заяви лично пред настоящия състав на съда, че „не можел да си спомни на кое място и кога са съставени“ два конкретни документа – първият от които т.нар. „Обратно писмо“, както и друг документ, озаглавен „Декларация“ и подписан лично от него (ищеца), който документ съдът не обсъжда.

Като доказателство по делото са представени и приети Договор за кредит еспресо от 03.10.2006г. с погасителен план, сключен за кредитополучателите от С.Д. А. и Н.Г.А. и приходни квитанции за заплатена нотариална такса за процесната сделка и за данъчни задължения към Столична община по ЗМДТ, относно процесния недвижим имот.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Субективно съединените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени при спазване на общите и специфични процесуални предпоставки - предвидени в ГПК и имплицитно следващи от спецификата на правната сделка, чиято недействителност ищецът се домогва да докаже, вкл. процесуалното положение на страните по тези сделка.

След внимателен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът достигна до извода за неоснователност на претенцията ,с която е сезиран, по следните съображения:

Съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт № 104, том І, рег. № 2642, дело № 98/2006г. на нотариус В.И.с рег. № 271 при НК и район на действие СРС - установява обективирания в него договор за покупко- продажба на недвижим имот от 13.02.2008г. Фактът на ключването на договора не се оспорва от страните, нито пък се оспорва факта, че при сключването на този договор купувачите са имали качеството на съпрузи. Предмет на спора е действителната обща воля на страните при сключване на тези сделка.

За разрешаването на повдигнатия правен спор обаче, съществено материално и процесуално правно значение има един факт, който в рамките на цялостната си процесуална позиция, ищецът се домогва да ниглижира, а именно - фактът, че атакувания договор за покупко- продажба е бил сключен между продавача Г.Н.А. от една страна и на страната на купувача от двама правни субекти - Н.Г.А. и С.Д. А., акцентирайки на факта, че към онзи момент, купувачите са били съпрузи.

Същевременно, процесуалната позиция на всеки от ответниците е напълно различна – докато ответникът А. признава иска, то ответницата С. го оспорва, поради което, още в процеса на разглеждането на спора, съдът намери, че не са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска при условията на чл. 237 от ГПК.

Договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и транслативният ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците по нея, а в този контекст, настоящият състав на съда следва да обсъди правното значение на факта, че като страна в сделката, пряко са участвали и двамата бивши съпрузи и настоящи ответници. В свои Решение № 243 от 25.05.2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по гр. д. № 1300/2010 г. и Решение № 848 от 26.11.2010 г. на ВКС, І ГО, постановено по гр. д. № 153/2010 г., Върховният касационен съд на РБ приема тезата, че когато придобивното основание е договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи като страна по сделката и при това- за покупната цена е вписана сумата, платена напълно и в брой от купувачите, правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, а придобиването е съвместно, в хипотезата на чл. 21 от ЗЗД. Споменатата теза, която е твърде важна за настоящия спор е обоснована нормативно и логически от разпоредбата на чл. 183 и сл. ЗЗД - при липсата на други изрични уговорки в съдържанието на договора за покупко- продажба.

След като и двамата /вече бивши, но към онзи момент в брачно правоотношение/ съпрузи са били преки участници по договора - то правото на собственост върху процесния апартамент е придобито от двама купувачи съвместно т.е. не по силата на законовата презумпция за възникване на режим на съпружеска имуществена общност /чл.19, ал.1 от СК (отм)/, а в резултат от преките правни последици на сделката /чл.21 от ЗЗД/.

Законовата презумпция на чл.

30, ал. 2 ЗС за равенство на дяловете, при повече от един купувач е оборима, но само при налично споразумение, относно дяловете, каквото споразумение в случая не е налице (не се твърди, нито се установява). С други думи, дори самото съдържание на нотариалния акт поставя под сериозно съмнение тезата на ищеца, че той (продавачът по сделката за покупко- продажба) бил искал посредством прикритата сделка да дари само единия от правните субекти, който се намира в позиция на насрещна страна по уж привидния договор.

Тезата на ищеца за привидност на сделката, не може да бъде обоснована посредством т.нар. „обратно писмо“, което бе представено от ищеца и което има централно значение в процеса на доказването.

По отношение на този документ, становището на настоящия състав на съда е следното:

Според доктрината и съдебната практика, когато страните по сключен договор се съгласяват, че си дължат не уговорените в него престации, а други, различни от тях, този договор е привиден. За пълно доказване на привидността му и действителното прикрито съглашение, страните обичайно изготвят обратно писмо, което има важно доказателствено значение в процеса по иск за установяване на привидността.

Без значение за доказателствената сила на обратното писмо е фактът, дали обратното писмо е издадено преди и ли след сключването на привидната сделка, но стига то да е подписано от всички страни по оспорената сделка и да установява в цялост действителните им отношения (в т.см. виж Решение № 19 от 13.03.2014г. по гр.д. № 2159/2013 г., ІІІ Г. О. на ВКС). Именно това изискване в конкретния случай не е налице, защото - както вече беше споменато - на страната на купувача по сделката, още в момента на сключването й, са участвали пряко две лица /купувачите/, а само едното от тях е изготвило и подписало обратното писмо.

За такива случаи, ВКС на РБ приема, че подписаното само от единия съпруг обратно писмо, което няма достоверна дата, е непротивопоставимо като такова на другия съпруг - ако е насочено с оглед злепоставяне на правата и интересите на съпруга, който не го е подписал /Решение № 299 от 22.10.2014 г. по гр.д. № 7298/2013 г., ІV Г. О. на ВКС/.

На още по- силно основание, подобно „обратно писмо“ е непротивопоставимо на другия бивш съпруг, който е пряк участник в атакуваната правна сделка, защото той е придобил права по нея в хипотезата на чл. 21 от ЗЗД, а не в хипотезата на чл. 19, ал.1 от СК /отм./. Изводът е мотивиран от факта, че страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот са и двамата бивши съпрузи – всеки на собствено основание, а не е само единият от тях.

Неподписалия обратното писмо съпруг /купувач/ не следва положението на подписалия обратното писмо купувач - нито материалноправно, нито процесуалноправно, включително при доказването на симулацията.

По същите съображения, подписаното само от единия от двамата купувачи т.нар. „обратно писмо“ не представлява т.нар. „начало на писмено доказателство“ и не позволява допускането на свидетелски показания за доказване на симулацията - при наличието на изрично противопоставяне на насрещната страна в процеса купувача, който не е подписал документа и който не е роднина на насрещната страна в процеса (онази, която желае разкриването на твърдяната симулация със свидетелски показания). В настоящия процес, ищецът се опита да аргументира противното становище, позовавайки се на извадени от контекста на съдебните актове постановки от задължителна практика на ВКС на РБ, които не могат да бъдат възприети, защото внимателния прочит на мотивите аргументира категорични изводи, че разгледаните хипотези не са идентични с процесната.