Решение № 260181 от 29.12.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ№ гр. Пазарджик, 29.12.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.К. при секретаря Огняна Фурнаджиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 808 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Д.“ ООД, ЕИК: ***, с управител Д.В.Д., подадена от адв. Н.Б. със съдебен адрес:***, против Наказателно постановление № 13-002016, издадено на 24.03.2020 г. от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена ГЛОБА в размер на 1 500 лв.

Жалбоподателят в жалбата атакува наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна.

Излага доводи, че в случая не се касае за трудово правоотношение, а за многострА.договореност за изпълнение на изкопни работи. Алтернативно счита, че случаят е маловажен и моли за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. Н. Б., оспорва вмененото на дружеството нарушение. Ангажира доказателства и излага доводи за отмяна на НП в представено писмено становище.

Въззиваемата страна, чрез юрк. Ш. моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Депозира и писмено становище, в което излага подробни съображения за законосъобразност на издаденото НП, чието потвърждаване се иска. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа:

Жалбоподателят е санкциониран, за това че в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на 08.11.2019 г., около 14, 00 часа на обект: "Подмяна на кабелна линия

20kV от ТП „Оцетна фабрика“ до ТП „Младост“ по плана на гр. Пазарджик“, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Цар Симеон“, не е уредил като трудови отношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А.Е.Б. с ЕГН: **********.

Последният бил установен при извършената проверка на обекта стопанисван от работодателя, да престира труд като общ работник, като извършвал обратен насип на пръст с лопата на кабелен изкоп, облечен с работни дрехи. Проверката била извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик /ДИТ – Пазарджик/ – свид. Р.М., Р.Т., Т.З.Д.а и Л.И.С.. А.Б. собственоръчно подписал Декларация на осн. чл. 399, във вр. с чл.

402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, която била попълнена под негова диктовка и в която било записано, че работи при юридическото лице като общ работник с работно време от

08.00 до 17.00 часа с два почивни дни и почивка в работния ден от 1 час с трудово възнаграждение в размер на 30 лв. В декларацията било отбелязано също, че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор.

Нарушението било извършено на 08.11.2019 г, когато лицето било заварено да работи като „общ работник“ на горепосочения обект.

При проверката освен това лице били установени още 6 лица, които полагали труд на горепосочения обект като общи работници, като същите попълнили декларации по чл. 402 от КТ и впоследствие бил съставен констативен протокол от проверяващите.

На място при проверката присъствал управителят на санкционираното дружество – Д.В.Д., като на същия била връчена призовка, с указания да предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с наети от него лица, предоставящи му работната си сила за извършваната дейност на обекта.

Нарушението било констатирано на 13.11.2019 г. в ДИТ Пазарджик, когато при извършения преглед на фирмената документация на дружеството – жалбоподател било установено, че не е бил представен писмен трудов договор, сключен между горепосоченото лице и „Д.“ ООД, нито еднодневен договор. Представен е граждански договор № 001 от 04.11.2019 г., сключен между дружеството и А.Е.Б., като до приключване на проверката не е представен сключен трудов договор в писмена форма.

От извършената справка в Информационната система на ИА "ГИТ"- Регистър трудови договори, е видно, че към 28.01.2020 г. са установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор между „Д.“

ООД и А.Е.Б..

Всичко това съставлявало нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Резултатите от проверката били удостоверени в изготвен Протокол за извършена проверка с № 1936237 от 06.02.2020 г. На осн. чл.

404, ал.1 от КТ били дадени и съответни задължителни предписания. На същата дата бил съставен и АУАН № 13-002016 за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ от служителя в ДИТ – Пазарджик Р. Н.Т. в присъствието на извършилия на място проверка служител Р.И.М.. Препис от АУАН бил връчен на А.Й.- П., упълномощена от името на наказаното юридическо лице "Д." ООД /нотариално заверено пълномощно от 28.12.2016 г. с рег. № 9934/2016 г. по описа на нотариус В.Г.Г.с район на действие РС – Пазарджик, рег. № 071 на НК на РБ/ срещу подпис, надлежно удостоверено с разписка на датата на съставяне на АУАН.

Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, което било изпратено по пощата и връчено на дружеството на 18.05.2020 г., видно от приложената по делото обратна разписка (л. 8). Жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган на 26.05.2020 г., видно от приложената куриерска разписка (л. 6). Седемдневният срок за подаване на жалба е бил до 25.05.2020 г. /понеделник/, но доколкото този ден е бил неприсъствен и по арг. от чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 183, ал. 4 от НПК, срокът е изтекъл в първия присъствен ден, т.е. на 26.05.2020 г. От изложеното следва, че жалбата е подадена в срока по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите: Р.И.М., Р.Н.Т., А.Е.Б. и Н.Н.А., както и от писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и представени в съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. В по-голямата си част свидетелските показания безпротиворечиво установяват възприетата по-горе фактология.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

При съставянето на АУАН не са налице процесуални нарушения, както и посочената в него фактическа обстановка, не се опровергава от събраните доказателства. Актът е съставен от старши юрисконсулт Р.Т., която с оглед заеманата длъжност и разпоредбата на чл.

416, ал.1 от КТ във вр. с чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на трудовото законодателство. Актосъставителят при изпълнение на служебните си задължения е установил нарушението на разпоредбите на КТ от страна на дружеството жалбоподател и е съставил АУАН съгласно изискванията за това. Атакуваното НП е издадено Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в изпълнение правомощията му произтичащи от разпоредбата на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ. С оглед изложеното съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия произтичащи от КТ.

Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател – А.Й.-

П., която се е запознала с неговото съдържание, не е направила вписвания в предвиденото място в АУАН за вписване на обяснения и възражения.

Актът е подписан от всички лица посочени в него, като е връчен и препис от него на представляващия дружеството, веднага след съставянето му. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на дружеството

- жалбоподател. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.

По същество на извършеното нарушение, съдът констатира следното:

Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а според чл. 1, ал.2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че към 08.11.2019 г. А.Е.Б. е полагал труд като общ работник, без с него да е сключен трудов договор. Горното е в пълна корелация с писмените и гласни доказателства, приобщени по делото, вкл. и последващо представения съществуващ към датата на съставяне на АУАН граждански договор. В случая отношенията между дружеството и А.Е. се явяват трудови правоотношения съгласно чл. 1, ал.

2 от КТ, които следва да бъдат уредени със сключване на трудов договор. По своето естество трудовия договор предпоставя престирането на работна сила при упражняването на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези признаци, определящи трудовото правоотношение са установени от контролния орган, както и от показанията на самия работник – А.Б. и на свид. Н.А.. Свид. Б. потвърди, че е работил на обекта като общ работник за около три месеца без да е подписвал договор за това, като работата му се е изразявала в прекарване на ток, за което е получавал надница, изплащана му всеки петък. Надницата е получавал от бригадира на обекта – свид. Н.А. с прякор „Н.“, който му е казвал какво да прави на обекта и е следял за качеството на извършваната работа. Свид. Б. отрече да е сключвал граждански договор с дружеството-жалбоподател, както и да му е плащана сумата от 450 лв., за да извърши определена работа. Свид. А. от своя страна потвърди пред съда, че му е било възложено от управителя на „Д.“ ООД – Д.Д. да намери работници за обекта, сред които бил и свид. Б.. Работниците работили пет дни в седмицата, от 08.00-08.30 ч. до 17.30-18.00 ч. с почивни дни – събота и неделя, като получавали възнаграждение всеки петък, което А. им изплащал за сметка на „Д.“ ООД. Материалите, с които работили работниците били предоставени от дружеството-жалбоподател.

Съдът не намира за обективни и достоверни показанията на свид. Б. в частта, в която същият твърди, че никога не е работил за дружеството-жалбоподател – „Д.“ ООД, доколкото по делото са налице категорични данни, че на 09.12.2019 г. дружеството-жалбоподател е сключило безсрочен трудов договор с Б.. Индиция в насока за наличието на правоотношения между дружеството и свидетелят са и приобщените по делото Книга за начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и потивопожарна охрана и Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на „Д.“ ООД, на които Б. се е подписал съответно на 04.11.2019 г. и на 08.11.2019 г., че е бил инструктиран. И в двете книги срещу името на работника е отбелязано, че работи като „работник строителство“. В тази насока неоснователно се явява възражението на пълномощника на жалбоподателя, че тъй като работникът не е знаел за коя фирма полага труд, няма как между тях да е възникнало валидно трудово правоотношение.

Свид. Б. или недобросъвестно в показанията си пред съда отрече обстоятелството да има отношения с дружеството-жалбоподател или поради това, че е неграмотен – не знае да чете и пише и е полагал подписа си под документи, с чието съдържание не е бил запознат, не е разбрал или не е запомнил наименованието на фирмата, в която работи. Последното обаче не променя характера на правоотношението, което е възникнало между него и „Д.“ ООД, представляващо по естеството си трудово. В тази връзка и обстоятелството, че не лично управителят на санкционираното дружество, а служител на дружеството /свид. Н.А./, на който управителят е възложил това, е организирал работата на групата работници, сред които и свид. Б., плащал им е възнаграждението за сметка на дружеството и е следял за спазването на работното време и качеството на извършваната работа, също не променя характера на възникналото правоотношение между Б. и дружеството-жалбоподател. Установи се по делото, че свид. Н.А. е организирал работниците не за своя собствена сметка - да извършват работа в негова полза, нито им е заплащал възнагражденията от собствения си джоб, а е изпълнявал функцията на „бригадир“ на обекта, която функция му е била възложена лично от управителя на „Д.“ ООД, в чиято полза и с чиито материали А.Б. е престирал работна сила.