Решение № 435 от 01.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Благоевград, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200500565 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. Г. К. против Решение № 83/28.02.2025 г. постановено по гр.д. № 965/2024 г. по описа на РС – Петрич , в частта, с която е отхвърлен предявения иск за признаване за установено, че М. М. дължи на „Банка ДСК“ АД, суми попадащи в предметния обсег на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 292/11.04.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 444/23 г. на Районен съд – гр. Петрич, и касаят цитирания по-горе договор за кредит, а именно: за сумата от 910,19 лв. – договорно обезщетение за забава, имащо характера на мораторна неустойка, начислено за периодите от 20.04.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 15.05.2020 г. до 28.05.2021 г.; и за сумата от 1 507,05 лв. – договорно обезщетение за забава, имащо характера на мораторна неустойка, начислено за периода от крайния падеж на кредита – 29.05.2021 г., до 21.03.2023 г.

Жалбоподателят счита решението в атакуваната част за незаконосъобразно.

Сочи, че в т. 18.1 от Общите условия към договора за кредит е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ 1 падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер 10 процентни пункта, като ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.

Жалбоподателят сочи, че визираната уговорка за неустойка, въз основа на която претендира заплащане на сумите, съответства на визираните в ТР 1/15.6.2010 г. по тълк.д. на оСТК на ВКС за присъщите й функции обезпечителна, обезщетителна и санкционна, поради което след като тя не излиза извън тях, неправилно е счетена от РС за нищожна.

А дори да се приеме, че е нищожна, то следва да се приложи чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и да се присъди в полза на ищеца законната лихва върху присъдените главници за процесния период. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПКр. предвижда, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Като не го е сторил в определените срокове, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетения в размер на законната лихва върху непогасената главница. Моли да се отмени решението в атакуваната част и се уважи претенцията им.

Претендира разноски за настоящото производство.

Особеният представител на въззиваемият оспорва жалбата. Посочва, че РС правилно е отхвърлил иска за заплащане на договорна неустойка, приемайки уговорката за нищожна, поради противоречието й с чл. 33 ,ал. 1 и 2 от ЗПКр.

БлОС счита, постановеното решение за валидно и допустимо.

В атакуваната част на решението, РС е отхвърлил предявения иск от „Банка ДСК“, АД за признаване за установено наличие на вземане от М. М., въз основа на Договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2017 г., за сумите от 910,19 лв. – договорно обезщетение за забава, имащо характера на мораторна неустойка, начислено за периодите от 20.04.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 15.05.2020 г. до 28.05.2021 г.; и 1 507,05 лв. – договорно обезщетение за забава, имащо характера на мораторна неустойка, начислено за периода от крайния падеж на кредита – 29.05.2021 г., до 21.03.2023 г., както и 120 лв. – 2 разходи по кредита, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 292/11.04.2023 г. по ч. гр. д. № 444/23 г. на Районен съд – гр.

Петрич

Подадената въззивна жалба срещу отхвърлителната част на съдебното решение, също е допустима –подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За произнасяне по доводите в жалбата относно правилността на решението, БлОС, въз основа на събраните доказателства по делото, тезите на страните и закона, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят по приетите от РС в решението за установени факти, които се доказват от представените по делото доказателства.

Прието е, че страните са сключили Договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2017 г., с който Банка ДСК, АД е предоставила на М.

М. сумата от 10 000 лв., която е преведена в деня на сключването му по негова разплащателна сметка; за срок на действие на договора - 48 месеца т.е. до 29.05.2021 г.; като издължаването му е уговорено да се извършва с 48 бр. месечни вноски, считано от датата на усвояването му, всяка от която в размер на 250,93 лв., дължима на 20-то число на съответния месец, като последната погасителна вноска е в размер на 220,76 лв. Към договора има и погасителен план.

Прието е от РС, въз основа на заключението на изслушаната Съдебно счетоводна експертиза, че за времето от 20.06.2017 г. до 25.04.2018 г. кредитополучателят е изплатил общо 2 621,50 лв. по кредита, които са били отнесени от кредитодателя за погасяването на част от главницата – 1 914,98 лв., на част от възнаградителната лихва – 702,16 лв., както и на част от „наказателната лихва“ – 4,36 лв.

След 25.04.2018 г. сочи експертът не са постъпвали плащания.

Първоинстанционният съд е счел, че съдържанието на кредитната сделка кореспондира с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК.

С решението, в частта с която не се атакува, е признато за установено съществуването на задължения на ответника за заплащане на главница 8 085,02 лв. по Договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2017 г. и на договорна лихва от 1 247,72 лв. – възнаградителна лихва по кредита, дължима 3 за периода от 28.03.2020 г. до 28.05.2021 г.

Не се атакува решението в частта с която е отхвърлена претендираната договорна лихва за разликата над уважения до претендирания размер от 3 198,05 лв., която разлика се отнася за периода от 20.04.2018 г. до 27.03.2020 г .

Видно е, че от т. 18, 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 проценти пункта. Ако кредитополучателят погаси дъжимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.

По отношение на тази уговорка РС е посочил, че представлява Задължение за „наказателна лихва“ , носеща спецификите на мораторната неустойка .

Счел е уговорката, предвиждаща мораторната неустойка, наречена в договора „обезщетение за забава“, з а нищожна, поради противоречието й с императива на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според който при забава, допусната от длъжника по потребителски кредит, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението в тази насока не може да надвишава законната лихва.

Нормата от ЗПК е императивна, установена е в публичен интерес, тъй цели да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити, както и за насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити - чл. 2 ЗПК.

БлОС споделя становището на РС.

Доводите в жалбата счита за несъстоятелни, тъй като те не държат сметка за приложимостта в случая на ЗПК, в който съществува забрана, обективирана в нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗК обезщетението за забава да надвишава законната лихва.

След като уговорката противоречи на закона, то е без значение дали тя, с оглед че в нея по същество е уговорена неустойка, съответства на визираните в ТР 1/15.6.2010 г. по тълк.д. на ОСТК на ВКС за присъщите на неустойката 4 функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, с който довод за съответствието й с ТР в жалбата се оспорва законосъобразността на решението в атакуваната част.

БлОС не споделя извода на РС, че от нищожността на клаузата поради противоречието й със закона следва иска за обезщетение за забавено плащане, да се отхвърли изцяло.

При констатираното противоречие на уговорката с чл. 33 от ЗПК, РС е следвало да приложи разписаното в същата - при забава на плащанията потребителят да дължи обезщетение, което да не надвишава законната лихва.

И тъй като уговореното надвишава този размер, то следва да се приложи чл.

26, ал. 4 от ЗЗД като уговорената неустоечна клауза като размер се замести с законовото императивно правило на чл.33, ал. 2 от ЗПК т.е. се замести с размера на законната лихва.

С оглед изложеното и предвид заключението на експерта от което се установява, че размерът на главницата от просрочените вноски дължими за периода от 28.3.2020 г./от когато вноските за главница не са погасени с 5 годишна давност, считано назад от датата 28.3.2023 г. – когато е образувано заповедното производство/ до 29.5.2021 г./ до когато е уговорено издължаване на договора/ възлиза на 8 085.02 лв.

Върху нея размера на обезщетението за законната лихва за претендирания период от 29.7.2021 г. до 27.3.2023 г. /до когато е подадено заявление за образуване на заповедното производство / , сочи вещото лице, че възлиза на 1527,64 лв.

Следователно за присъждането й иска е основателен.

Претендирано е обезщетение за забава върху главницата, начислено и за периодите 20.4.2018-12.3.2020 г. и от 15.5.2020 г. до 28.5.2021 г.

За присъждане за претендирания период от 20.4.2018 г. –12.3.2020 г., за размера уточнен в заповедното производство с нарочна молба от Банката, че възлиза на 364,95 лв. искът е неоснователен, поради основателността на направеното възражение за погасяване на вземането за лихви по давност.

Касае се за размер на вземане за законна лихва, което съгл. чл. 111б.“б“ ЗЗД се погасява с 3 годишна давност, предвид че три години назад, считано от образуване на заповедното производство на 28.3.2023 г., означава че вземането за размера за обезщетение преди 28.3.2020 г. е погасено по давност, 5 с изтичане на тригодишната давност.

За останалия период 15.5.2020-28.5.2021 г. не се доказа че размерът възлиза на посочения за доказан от банката - 545,24 лв. Видно от заключението на вещото лице, това е размерът изчислен съобразно уговорката за санкциониращата лихва за забава, т.е. съобразно нищожната клауза. След като банката не е установила размера на иска, с допустимите за това доказателства, искът като недоказан за тази част от претенцията следва да се отхвърли.

С оглед изложеното решението в атакуваната част следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска за признаване за установен , че ответникът М.

М. дължи на Банката сумата от 1 507,05 лв. представляваща обезщетение за забава, начислено върху главница в размер на 8085 лв. за периода от крайния падеж на кредита – 29.05.2021 г., до 21.03.2023 г. И се постанови уважаването му.

В останалата атакувана част досежно отхвърлянето на иска за признаване за установено, че ответникът дължи на банката сумата 910,19 лв. – договорно обезщетение за забава, имащо характера на мораторна неустойка, начислено за периодите от 20.04.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 15.05.2020 г. до 28.05.2021 г., решението следва да се потвърди.

Относно разноските:

С оглед решението на БлОС, то на Банката следва към присъдената й от РС сума от 1917,17 лв. за направени разноски в исковото производство да се присъди допълнително още 309,58 лв. За заповедното производство разноските възлизат на 256.02 лв., поради което след приспадане на присъдената й сума от РС за разноски от РС - 220,42 лв. допълнително следва да й се присъдят още 35.06 лв.

За въззивната инстанция с оглед частичната основателност на жалбата за размера от 1507, 05 лв., на жалбоподателят се дължат разноски, които възлизат на 439,63 лв., като се отчете разноските направени пред настоящата инстанция, чийто общ размер възлиза на 705, 14 лв. /150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя съгл. чл. 25 от Наредбата за правната помощ 500 лв. - платени за възнаграждение за особения представител и 55,14 лв. за държавна такса/.