Решение № 90 от 04.07.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. А., 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20232110200172 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Р. А., ЕГН **********, чрез адв.Д.Д., с адрес: ***, против Наказателно постановление (НП) № 22-0237-000269/18.01.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-А., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.177, ал.5, пр.1 вр.чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер 1500 лв. Моли съдът да отмени атакуваното НП, развивайки подробни съображения в о.с.з.

АНО редовно призован, не изпраща представител в о.с.з. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.

От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното: На жалбоподателя е съставен АУАН на 19.12.22г. за това, че на 19.12.2022 г. около 11:02ч., в ***, с посока на движение от централна градска част към ***, управлявал л.а. ***, рег.№ ***, собственост на Н.И. от гр.А.. При извършената проверка от полиц.служители на МВР /свид.К. и свид.Ж./ жалбоподателят не представил СУМПС, като след справка с таблет, свид.

К. установил, че водачът управлява горепосоченото МПС със СУМПС, което било обявено за невалидно, намирайки, че е налице извършено нарушение от жалбоподателя по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за което съставил посочения АУАН, срещу който жалбоподателят не подал възражения. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, видно от съдържанието на което АНО възприел описаната от контролните органи фактическа обстановка, квалифицирайки нарушението по чл.150а, ал.1 ЗДвП, налагайки санкция на жалбоподателя на осн. чл.177, ал.5, пр.1 вр.чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП в предвидения максимален размер.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели 1

/полицейските служители на РУ-МВР/, както и от писмените доказателства.

При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.В случая в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Видно от текста на АУАН при фактическото описание на нарушението липсва посочване на съществен елемент от състава на административното нарушение, а именно наличието на „повторност“. Този съществен елемент е вменен на санкционираното лице едва с издаване на процесното НП, което съставлява съществено процесуално нарушение. Между АУАН и НП следва да съществува единство във възприетата фактическа обстановка и определената въз основа на нея правна квалификация. Следователно в АУАН е описана фактическа обстановка, различна от тази възприета от административнонаказващия орган, който едва в издаденото НП включва и обстоятелството, че административното нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП е осъществено в условията на „повторност“. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено такова, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, т.к. обстоятелството за „повторност“ не е било вменено в съставения АУАН, респ. против това обстоятелство лицето не е могло да реализира правата си, в т.ч. и правото на възражение. Дори и да се приеме, че в хода на извършваната на място проверка от полиц.служители е трудно или невъзможно установяване факта на “повторността“, то не би било процесуално нарушение, ако след установяване на соченото обстоятелство, първоначално съставения АУАН бъде анулиран и вместо него се състави нов с посочване на това основание, който нов АУАН да бъде редовно връчен на лицето и въз основа на него да се издаде НП, което в случая не е сторено. Казаното съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, т.к. обективният признак "повторност" не е бил отразен в съставения АУАН, а едва в НП, т.е. нарушителят е бил наказан за нарушение, което не е било установено по надлежния ред и по факти, срещу които не е имал възможност да се защити / Р.№ 1432 от 25.07.2017 г. по к. а. н. д. № 1500/2017 г., Р. № 2104 от 7.12.2017 г. по к. а. н. д. № 2297/2017 г. и Р. № 1565 от 11.10.2017 г. по к.а.н.д. № 1537/2017 г., всички на Административен съд-Бургас/. Съдът намира, че в случая не са налице основания за преквалифициране извършеното нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП и налагане на административно наказание на осн. чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП, т.к. като преквалифициране за различни факти е недопустимо /Р. № 522 от 21.03.2019 г. по к.а.н.д. № 105/2019 г. и Р. № 1889 от 06.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2322/2019 г., двете на Административен съд-Бургас/.

Дори да се приеме, че в случая вмененото нарушение може да се преквалифицира, то НП подлежи на отмяна на друго основание. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а НПК 2 и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Разпоредбата предвижда няколко хипотези на нарушение като в случая актосъставителят и АНО не са посочили коя конкретно хипотеза е нарушена /приемайки, че СУМПС на жалбоподателя е обявено за невалидно/, с което е засегнато още веднъж правото на жалбоподателя да разбере в какво конкретно е обвинен и да може да се защити. Не е посочено и как е определено наказанието като санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда различни хипотези. Без АНО да е посочил конкретното нарушение съгласно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН и без да е приложил правилно санкционната норма, е нарушил съществено правата на жалбоподателя, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото в случая липсва конкретизация по коя от хипотезите на чл.150а, ал. 1 ЗДвП лицето е наказано, което само по себе си е съществено процесуално нарушение и води до нарушено право на защита на наказаното лице. В санкционните производства /вкл. по реда на ЗАНН/ е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. НП са правораздавателни актове и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Предвид това, тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност при наличието на коя от посочените в чл.150а, ал.1 от ЗДвП хипотези е извършено нарушението. Допуснатото нарушение на процесуалните правила не позволява и на съда да упражни възложения му контрол за законосъобразност на НП /Р. № 1867 от 04.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2427/2019 г. на Административен съд – Бургас/. Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0237-000269/18.01.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-А., с което на жалбоподателя С. Р. А., ЕГН **********, за нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.177, ал.5, пр.1 вр.чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер 1500 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – А.: _______________________

3