Решение № 247 от 28.05.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Търговище, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530102009 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците, действащи чрез пълномощник твърдят в молбата, че са наследници на М. Р., който до 1965 год. притежавал собствено лозе, с площ от около 1 декар, в землището на **********. В молбата се твърди, че наследодателят се установил да живее в ********** през 1965 год., в която година заменил притежавания от него имот в ********** с лозе, находящо се в землището на ***************, в близост до язовир „***********“, като замяната била отразена в емлячните регистри на **********. В молбата се твърди, че от 1965 год. до 1999 год., когато починал наследодателят на ищците е владял и ползвал явно и необезпокоявано лозето в м. **********, като през 1981 год. построил в имота стопанска постройка, а след смъртта му владението върху имота било продължено от ищците, като негови правоприемници, без някой да оспорва правата им върху същия, като осъществяваното от тях владение, към което се присъединява и това на техния праводател продължава повече от 60 години. При опит да се снабдят с документи за собственост ищците установили, че имота е отразен като земи 1 по чл. 19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Твърди се в молбата, че по КК на ********** имота е отразен като ПИ с идентификатор № ***, с площ от 1530 кв.м., както и, че същият винаги е бил частна собственост, никога не е бил одържавяван, или включван в ТКЗС, поради което и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и се твърди, че спрямо имота не са били на лице законови ограничения за придобиването му по давност. Ето защо ищците молят съда да постанови решение, с което да ги признае за собственици на процесния имот, на основание давностно владение.

В съдебно заседание подържат иска чрез процесуален представител, като молят съда да постанови решение при признание на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска е признат изцяло. Ответникът е признал и заявените в исковата молба факти, и обстоятелства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява, че признава предявения иск и моли съда да се постанови решение при признание на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото удостоверение за наследници ищците са законни наследници на М. С. Р., починал на 11.05.1999 год. От представените по делото писмени доказателства се установи, че наследодателят на ищците до 1965 год. притежавал собствено лозе, с площ от около 1 декар, в землището на **********, където и живеел, а след 1965 год. се установил да живее в ********** заменил притежавания от него имот в ********** с лозе от 1 дка, находящо се в землището на **********, м. ********** („**********“), в близост до язовир „**********“, като замяната била отразена в емлячните регистри на **********. Установи се от писмените доказателства, че наследодателят на ищците е изградил стопанска постройка (вилна сграда) в имота, за което от ********** са му издадени виза за проектиране и разрешение за строеж от 22.11.1981 год. Безспорно е по делото, че от 1965 год. и до смъртта си през 1999 год. наследодателят на ищците е владял и ползвал имота, явно и необезпокоявано, без някой да оспорва правата му. Безспорно е по делото, че след смъртта на М. Р. ищците, като негови наследници са продължили да упражняват явно и необезпокоявано владението върху имота, без някой да оспорва правата им, като ползването на имота продължава и към момента.

Предвид представените доказателства, съдът приема за безспорно и

2 обстоятелството, че процесния имот не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, или друга сродна организация, не е бил предмет на отчуждителни процедури и тъй като винаги е бил частна собственост не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, или други реституционни закони, но в КК били отразени като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Видно е, че по КК и КР процесният имот е отразен като Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1530 кв.м., като няма спор относно идентичността на имотите - отразения в КК Поземлен имот и този, описан в документите за замяна от 1965 год. Ответникът признава, че процесния имот по разписен лист е бил отразен, като имот на праводателя на ищците, като за същия няма съставен акт за общинска собственост.

В съдебно заседание ответникът призна, както фактите и обстоятелствата изложени от ищците, така и основанието на предявения иск.

Признава, че ищците са носители на правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Ищците са направили искане да се постанови решение при признание на иска и съдът прекрати съдебното дирене.

С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск, с оглед направеното признание и събраните по делото доказателства е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Ищците не са направили искане за присъждане на разноски, поради което същите следва да останат за тях, така както са ги направили.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от ********** Д. Д., че Т. М. Д., ЕГН ********** от ********** и Б. М. К., ЕГН ********** от ****************, действащи чрез пълномощник адв. А. М. от ТАК, със съдебен адрес : гр. Търговище, ул.

“Лилия“ № 4, вх. А, ет. 2, кантора 6, са собственици по давност на Поземлен 3 имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед № РД-18-18 / 17.06.2005 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в землището на **********, местност „**********“, с площ от 1530 кв.м., Трайно предназначение на територията : Земеделска, Категория на земята : 5, Начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих, ведно с изградената в имота вилна сграда, при граници : Поземлени имоти с идентификатори : № ***, № *** и № ***, на осн. чл. 124, ал. 1 от

ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Търговище, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530102009 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците, действащи чрез пълномощник твърдят в молбата, че са наследници на М. Р., който до 1965 год. притежавал собствено лозе, с площ от около 1 декар, в землището на **********. В молбата се твърди, че наследодателят се установил да живее в ********** през 1965 год., в която година заменил притежавания от него имот в ********** с лозе, находящо се в землището на ***************, в близост до язовир „***********“, като замяната била отразена в емлячните регистри на **********. В молбата се твърди, че от 1965 год. до 1999 год., когато починал наследодателят на ищците е владял и ползвал явно и необезпокоявано лозето в м. **********, като през 1981 год. построил в имота стопанска постройка, а след смъртта му владението върху имота било продължено от ищците, като негови правоприемници, без някой да оспорва правата им върху същия, като осъществяваното от тях владение, към което се присъединява и това на техния праводател продължава повече от 60 години. При опит да се снабдят с документи за собственост ищците установили, че имота е отразен като земи 1 по чл. 19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Твърди се в молбата, че по КК на ********** имота е отразен като ПИ с идентификатор № ***, с площ от 1530 кв.м., както и, че същият винаги е бил частна собственост, никога не е бил одържавяван, или включван в ТКЗС, поради което и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и се твърди, че спрямо имота не са били на лице законови ограничения за придобиването му по давност. Ето защо ищците молят съда да постанови решение, с което да ги признае за собственици на процесния имот, на основание давностно владение.

В съдебно заседание подържат иска чрез процесуален представител, като молят съда да постанови решение при признание на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска е признат изцяло. Ответникът е признал и заявените в исковата молба факти, и обстоятелства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява, че признава предявения иск и моли съда да се постанови решение при признание на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото удостоверение за наследници ищците са законни наследници на М. С. Р., починал на 11.05.1999 год. От представените по делото писмени доказателства се установи, че наследодателят на ищците до 1965 год. притежавал собствено лозе, с площ от около 1 декар, в землището на **********, където и живеел, а след 1965 год. се установил да живее в ********** заменил притежавания от него имот в ********** с лозе от 1 дка, находящо се в землището на **********, м. ********** („**********“), в близост до язовир „**********“, като замяната била отразена в емлячните регистри на **********. Установи се от писмените доказателства, че наследодателят на ищците е изградил стопанска постройка (вилна сграда) в имота, за което от ********** са му издадени виза за проектиране и разрешение за строеж от 22.11.1981 год. Безспорно е по делото, че от 1965 год. и до смъртта си през 1999 год. наследодателят на ищците е владял и ползвал имота, явно и необезпокоявано, без някой да оспорва правата му. Безспорно е по делото, че след смъртта на М. Р. ищците, като негови наследници са продължили да упражняват явно и необезпокоявано владението върху имота, без някой да оспорва правата им, като ползването на имота продължава и към момента.

Предвид представените доказателства, съдът приема за безспорно и

2 обстоятелството, че процесния имот не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, или друга сродна организация, не е бил предмет на отчуждителни процедури и тъй като винаги е бил частна собственост не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, или други реституционни закони, но в КК били отразени като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Видно е, че по КК и КР процесният имот е отразен като Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1530 кв.м., като няма спор относно идентичността на имотите - отразения в КК Поземлен имот и този, описан в документите за замяна от 1965 год. Ответникът признава, че процесния имот по разписен лист е бил отразен, като имот на праводателя на ищците, като за същия няма съставен акт за общинска собственост.

В съдебно заседание ответникът призна, както фактите и обстоятелствата изложени от ищците, така и основанието на предявения иск.

Признава, че ищците са носители на правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Ищците са направили искане да се постанови решение при признание на иска и съдът прекрати съдебното дирене.

С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск, с оглед направеното признание и събраните по делото доказателства е основателен, поради което следва да бъде уважен.