Решение № 184 от 27.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500781 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 41 от 04.03.2025 г., постановено по гр. дело № 564/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Своге, П. И. А. от с. Т., общ.

С., ул. „Ф. Т.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ЕГН ********** е осъден да заплати на И. М. Г. от с. Ц., общ. С., ул. „Я.” № ., жилищен блок № ., вх. ., ет. ., ап. ., ЕГН **********, сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие от извършено на 17.10.2020 г. около 02:30 часа престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, както и извършени вечерта на 01.10.2020 г. срещу 02.10.2020 г., през нощта на 16.10.2020 г. срещу 17.10.2020 г., на 18.11.2020 г. и на 23.11.2020 г. актове на домашно насилие, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 10000 лева, както и за останалите дни на исковия период от лятото на 2019 г. до 24.11.2020 г. На страните са присъдени разноски по съразмерност, като ответникът П. И. А. е осъден да заплати по сметка на РС-Своге дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лева.

1

Срещу решението в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство И. М. Г., чрез пълномощника й адв. Г. З. с доводи за неправилност и незаконосъобразност.

В осъдителната част решението не се обжалва и е влязло в законна сила.

В жалбата се излагат подробни съображения, че свидетелските показания на св. К. А. са тълкувани превратно от РС-Своге като единственото обстоятелство, което следвало да бъде изследвано е има ли настъпили неимуществени вреди вследствие от нанесеното й от страна на ответника насилие под различни форми. Намира, че част от мотивите на съда се неотносими към предмета на спора, което следва да се приравни на липса на мотиви. Първоинстанционният съд е кредитирал единствено част от показанията на св. А. и без ясни и точни мотиви избирателно е дискредитирал свидетелските показания.

Изложено е, че съдът е нарушил принципа на чл. 52 ЗЗД за присъждане на справедливо обезщетение като определеното такова за претърпени вреди за заканата за убийство в размер на 600 лева не отговаря на принципа за справедливост, тъй като се касае за тежко престъпление, с което се засяга правото на живот. По отношение на извършените актове на домашно насилие излага, че е преживяла безпокойство, страх за живота си от проявената агресия, с което е засегнато правото й на лична неприкосновеност. Предизвиканите болки и страдания са се отразили не само върху психиката й, но и върху нейното физическо състояние – рязка загуба на тегло, безсъние, социален дискомфорт на работното място. По същество моли решението да бъде отменено в отхвърлителната част за сумата над 1200 лева до претендирания размер от 10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и искът уважен изцяло.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемата страна П. И. А., чрез пълномощника си адв. Г. Г. - САК е подал писмен отговор на въззивната жалба и е взето становище за нейната основателност. Излага, че отношенията между страните са силно влошени, а скандалите са провокирани от „мнимата любовница“, която И. си е въобразила, че П. има и желанието апартаментът да остане за нея. Адв. Г. Г. претендира разноски за оказана безплатна правна помощ.

2

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина, която в общата хипотеза се презумира, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.

Основният елемент на този правен институт е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

С влязло в законна сила определение от 21.02.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 108/2021 г. по описа на Районен съд Своге, ответникът е признат за виновен за това, че на 17.10.2020 г. около 02:30 часа, в с. Ц., общ. С., на ул. „Я. № ., вх. ., ет. ., ап. ., в кухненското помещение на семейния им апартамент, се е заканил с убийство на И. М. Г., като й казал : „Ще забия химикала в сънната ти артерия и ще приключиш ти за две минути”, държейки химикал в ръката си и тази закана би могла да възбуди основателен страх за 3 осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 Наказателния кодекс (НК), както и за това, че в периода от 31. 10. 2020 г. до 24.11.2020 г. в с. Ц., общ. С., ул. „Я.” № ., жилищен блок № ., вх.

., ет. ., ап.., не е изпълнил заповед за незабавна защита от домашното насилие № 538 от 26.10.2020 г. на Свогенския районен съд, постановена по гр.дело № 537/2020 г., по описа на съда, която го задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. М. Г. и го отстранява от съвместно обитаваното с нея жилище, находящо се в с. Ц., общ. С., ул. „Я.” № ., жилищен блок № ., вх. ., ет. ., ап.., като е пребивавал в съвместно обитаваното жилище, предизвиквал е скандали и е отправял ежедневно към нея думите „Боклук, мърша, кучка, курва” престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед изложеното, по делото безспорно е установена противоправността на деянията, вида и характера на настъпилата вреда, вината на дееца и причинно-следствената връзка помежду им, което прави предявения иск доказан по основание.

Към исковата молба се приложени и решения постановени по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН).

С решение № 260035/23.04.2021 г., постановено по гр.д. № 649/2020 г. по описа на РС-Своге е уважена молбата за защита по ЗЗДН, подадена от И. М. Г. срещу П. И. А., за извършени от него актове на домашно насилие на 18.11.2020 г. и на 23.11.2020 г., като извършителят е отстранен за срок от 18 месеца от жилището, съвместно обитавано с молителката И. Г., находящо се в с. Ц., общ. С., ул. „Я.“ № ., жилищен блок № ., вх. ., ет. ..

Същата мярка е наложена на П. И. А. и с постановеното решение № 260084/26.03.2021 г., постановено по в.гр.д. № 129/2021 г. по описа на СОС, за актове на домашно насилие на датите 18.11.2020 г. и 23.11.2020 г.

Като постановено в производство по спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, решението по ЗЗДН, с което са постановени мерки за защита от домашно насилие, не се ползва със СПН. Това не означава обаче, че в производство по иск по чл. 45 от ЗЗД, в което ищецът твърди, че процесният деликт е 4 насилието, установено и с решението по ЗЗДН, съдът трябва да игнорира това решение като доказателство по делото. Съгласно общия принцип, установен с чл. 12, чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, съдът следва да преценява решението по ЗЗДН по вътрешно убеждение, наред и в съвкупност с останалите относими доказателства, събрани в производството по иска по чл. 45 от ЗЗД – така решение № 53/23.02.2017 г., постановено по гр. дело № 2760 по описа за 2016 г. на ВКС, IV г.о.

Предвид на това и като съобрази влязлата в сила присъда, и наложените мерки по ЗЗДН, с влезлите в сила съдебни решения, съдът приема, че ответникът е осъществил елементите от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД.

Спорен в настоящото производство се явява единствено въпроса относно справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди.

По отношение размера на иска и при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Обезщетението има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от престъплението. Съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Характерът на извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК принципно е такова, че то представлява форма на 5 неправомерно въздействие върху личността на пострадалия, свързано с обективиране на намерение за извършване на непозволено от закона посегателство спрямо телесния му интегритет. В конкретния случай агресивното и нападателно поведение на ответника, насочено пряко към пострадалата и съпроводено с реално изречени директни по смисъл и съдържание заплахи за лишаването й от живот – „Ще забия химикала в сънната ти артерия и ще приключиш за две минути”, държейки химикал, е възбудило основателен страх у пострадалата от осъществяване на заканата спрямо нея. Нормално и естествено е това да предизвика състояние на притеснения и тревожност, неудобство и емоционален дискомфорт, които негативни последици за душевния мир на пострадалата, които несъмнено следва да бъдат обезщетени, доколкото се намират в пряка и непосредствена последица от извършеното спрямо нея престъпно деяние. Сама по себе си тази закана може да предизвика притеснения за живота и здравето на пострадалото лице, а оттук да причини и произтичащите от това психически и емоционален дискомфорт, както и неудобствата, които ги съпътстват, зависещи обаче от различни обективни и субективни фактори. Доколкото се касае единствено словесна закана с убийство, съпроводена с жест, без да се произтекли други общественоопасни последици, следва да се преценят като релевантни единствено естеството на психическата травма от инцидента и свързаните с нея тревожност, страхови състояния, както и техния период на продължителност и интензитет. Според настоящият съдебен състав сума в размер на 3000 лв., би била в напълно обоснована да обезщети претърпените от деянието неимуществени вреди.