Определение № 1894 от 16.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1894 гр. Варна, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500573 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 18784/28.02.2025г. от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, против Разпореждане № 7533/20.02.2025г., по ч.гр.д. № 541/2025г. по описа на ВРС, 40 състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№ 12105/13.01.2025г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу длъжник М. Н. А., ЕГН ********** е отхвърлено за сумите:

294.26 лева- договорна лихва от 25.01.2024 год. до 25.12.2024 год.; 346.85 лева- обезщетение за забава от 25.01.2024 год. до 07.01.2025 год., както и съответната част от разноските.

Жалбоподателят поддържа, че постановеният съдебен акт в отхвърлителната му част е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин" не е абсолютно. Такова задължение би било налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, ако не са използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да предоставя такава информация. Твърди се, че в процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсват неясноти, относно формирането при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като информация по договора. Сочи се, че задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин" не е абсолютно, а такова задължение би било налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, ако не са използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да предоставя такава информация. По отношение на застрахователната премия и размера на ГПР оспорва се това становище като неправилно и несъобразено с приложимите разпоредби на ЗПК, касаещи формирането на годишния процент на разходите. Сочи се, че размерът на ГПР правилно и законосъобразно е определен на 34.70 %, като в него са включени всички разходи по кредита съобразно законовите изисквания на чл. 19. ал. 1 и § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗПК, включително разходите, които съпътстват договора и изготвянето му, такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит.

Посочва се, че сключените от потребителя застраховки, по които „Ти Би Ай Банк" е застрахователен посредник, не са част от разходите по кредита, съответно не са включени в ГПР. Подкрепя извода си позовавайки се на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, като се твърди, че допълнителните услуги - застраховките, които потребителят е 1 избрал и чието финансиране е поето от ищеца, не са задължително условие за получаване на сумата по кредита, поради което сумата по застраховките законосъобразно НЕ е включена в ГПР. Цитира се практика на ВКС.

Отправя се искане да бъде отменено Разпореждане № 7533 от 20.02.2025 г. по ч.гр.д. № 541 / 2025 г., на PC Варна, като неправилно и постановено в противоречие на материалния закон и бъде разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за 294.26 лева - договорна лихва от 25.01.2024 г. до 25.12.2024 г., 346.85 лева обезщетение за забава от 25.01.2024 г. до 07.01.2025 г., както и за съответната част от разноските.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Варна е образувано по постъпило е заявление от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. Н. А., ЕГН **********, за сумите: 1634.81 лева- главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 294.26 лева- договорна лихва от 25.01.2024 год. до 25.12.2024 год.;

346.85 лева- обезщетение за забава от 25.01.2024 год. до 07.01.2025 год.С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е формирал извод, че в процесният договор липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като не е ясно при това положение и при липса на данни какво друго е включено в ГПР и в какви размери, как е формиран ГПР. Приел е още, че не е посочено влиза ли в ГПР застрахователната премия, посочена в чл. 7 от договора, която е в размер на 135.81 лева.

От заявителя е представен Договор за потребителски кредит №

**********/16.12.2023 г., сключен с длъжника М. Н. А., ведно с приложенията към него, в изпълнение на чл.417, т.2 ГПК. Видно от чл.8 от договора, потребителят се е задължил да заплати услуги Видно от BANK Пакет 1 Кредит на стойност 131.31лв. и BANK Пакет 1 Уред на стойност 4.50 лв., представляващи стойност на предлагани от заявителя, като застрахователен посредник, застрахователни програми, които съобразно чл.7.2.2 от договора, частта от средствата по кредита представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от Кредитора за сметка на Потребителя по банкова сметка на съответния Застрахователен посредник, за което Потребителя дава изричното си нареждане и съгласие при подписване на Договора. Съобразно чл.19 от договора, е уговорено, че потребителят може да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е условие за сключването на договора.

Приложения към договора са и декларация за определяне изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „защита на кредита“ и застрахователен сертификат, ведно с Общи условия към застрахователната програма.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и нормите на Закона за защита на потребителите. Разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно нормата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които 2 не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че то е редовно от формална страна.

Същото съдържа като съдържание размер на сумата съгласно Договора, начална и крайна дата на Договора, броя на вноските, посочен е и общият размер на непогасената част, в това число главници, договорни лихви и обезщетение за забава. Действително, че заповедният съд следи за действието на повелителните норми от общ интерес, но в рамките на възможностите на процеса на доказване в производството и при съобразяване с рамките, които чл. 9 от ЗЗД поставя относно свободата на договаряне и респективно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД. В този смисъл и проверката е ограничена от достъпната според съответното заповедно основание информация за правно значимите факти по ЗЗП. Липсва основание за отхвърляне на договора като годно заповедно основание, когато видимо съгласието на страните не страда от посочените в ЗЗП пороци на преговорния процес и на договорната воля.

В настоящия случай, въззивният съд не може да направи извод за нарушаване правата на потребителя по смисъла на ЗЗП. В процесния Договор за потребителски кредит страните са уговорили изрично в чл. 19, че при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора като застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на самия договор.

Отделно, потребителят собственоръчно е попълнил заявление -декларация за установяване на договорни отношения, където в чл. 13 е дал съгласие да бъде сключена застраховка, а е подписана и декларация, сертификат и ОУ към застраховката. Следва да се съобрази, че в договора за кредит изрично е посочено, че размерът по главницата се формира както от предоставените средства на заемополучателя, така и от дължимите застрахователни премии от договора за кредит, че банката всъщност го финансира и за дължимите застраховки, но сумата се превежда на застрахователя от кредитора. В чл.8 и чл. 10 от договора е посочено изрично, че общият размер на кредита представлява сбор от главницата по кредита и дължимите застраховки. Всички тези клаузи от договора, които са по изрично изразено желание на потребителя сочат, че получателят по услугата /кредитополучател/ е бил активна страна, като поведението на доставчика не е укоримо от гледна точка на предоставяне на информация за предлаганите продукти. По-слабата икономически страна по договора го е подписала, като компонентите, от които се формира вземането за главница са ясно разпознаваеми и включват и вземането за застраховка. Посочен е и годишният лихвен процент по заема, както и общият размер на ГПР. Дали при включване на застрахователните вноски в ГПР би се надхвърлил законоустановеният лимит е установимо единствено със специални знания, каквито заповедното производство не позволява да бъдат ангажирани.

Налага се извод за основателност на частната жалба, поради което и разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се отмени и вместо него да бъде постановено с друго, с което заявлението в посочената част да бъде уважено. Необходима е и корекция на присъдените в заповедното производство разноски. Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 7533 /20.02.2025г. на ВРС по ч.гр.д. № 541 /2025г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52- 54, законни представители:

Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов- изпълнителни директори, пълномощник: юрисконсулт Й.Т.Т. срещу М. Н. А., ЕГН **********, настоящ адрес:

************** за сумите: 294.26 лева- договорна лихва от 25.01.2024 год. до 25.12.2024 год.; 346.85 лева- обезщетение за забава от 25.01.2024 год. до 07.01.2025 год., както и съответната част от разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: