Решение № 411 от 17.07.2019, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 411 гр.Плевен, 17.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1048 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр с чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е по предявена искова молба от П.Л.В.,*** и настоящ адрес САЩ, щат Илиноис, гр.Уийтън, чрез адв.В.Н. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.203-207 от АПК и цена на иска 28060лева.

В исковата молба се сочи, че В. повече от 20години живее и работи в САЩ, като на 05.12.2017г. се е завърнал в Република България с полет от САЩ. Твърди се, че на 12.12.2017г. в района на с.Опанец, обл.Плевен при управление на МПС е спрян за проверка, при която му е съставен АУАН, с който му е вменено нарушение на чл.150 от ЗДвП – управлява МПС без да е правоспособен водач, както и са свалени регистрационните табела на лекия автомобил. Твърди се, че В. притежава издадено на 28.10.2014г. от американските власти професионално свидетелство за правоуправление на МПС, което е представил на контролните органи, но последните не са го признали. Сочи се, че въз основа на акта е издадено НП, което е обжалвано пред районния съд и последният с решение го е отменил. Твърди се, че за изготвяне на възражение срещу акта, жалба срещу НП и процесуално представителство пред съд е заплатено възнаграждение на адвокат в размер общо на 380лева (80лева за изготвяне на възражение и 300лева за жалба и процесуално представителство). Твърди се още, че за целият период от датата на проверката на контролните органи (12.12.2017г.) до отпътуването си за САЩ на 17.12.2017г. лицето е било поставено в невъзможност да се придвижва в страната и да изпълнява служебните си задължения като представляващ американско дружество на територията на България, за което от последното му е наложена санкция-глоба в размер на 10000щатски долара за причинени финансови загуби на дружеството от неизпълнение на негови задължения, както и 6000 щатски долара под формата на компенсация на собственика на моторното превозно средство, което е следвало да управлява. В заключение се твърди, че е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на контролните органи-длъжностни лица при ОД на МВР-Плевен при проверката на 12.12.2017г., в хода на която са свалени и иззети регистрационните табели на управляваното от него МПС, както и от издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено от районния съд.

Моли се за присъждане на обезщетение в размер на 27680 лева, представляващи левовата равностойност на 16000щатски долара, ведно със законната лихва от датата на удържането от търговското дружество-27.04.2018г., до окончателното погасяване на това задължение, и 380лева договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу АУАН и жалба и процесуално представителство пред районен съд при обжалване на НП, ведно със законната лихва, считано от датите на изплащане на хонорарите до окончателното погасяване на това задължение. Претендират се и разноски за настоящето производство.

От ответника не е депозиран писмен отговор по исковата молба.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Н., който излага подробни аргументи за основателност на иска, аналогични на тези в исковата молба. Моли същата да бъде уважена и претендира присъждане на разноски.

Ищецът поддържа заявеното от адв.Н. и моли исковата молба да бъде уважена.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В предходни молби по хода на делото е изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В дадения от съда срок не са представени писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за частична основателност на исковата претенция и предлага да бъде уважена по справедливост.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че В. е лице, живеещо и работещо в САЩ, като на 05.12.2017г. се е върнал в Република България.

На 12.12.2017г. е спрян за проверка от контролните органи при ОД на МВР-Плевен, при която му е съставен АУАН фабр.№0255851/12.12.2017г. за това, че на същата дата, около 12:30часа в с.Опанец, обл.Плевен, ул.“******“ срещу №**, в посока на движение гр.Долна Митрополия, управлява л.а*******“ с рег.№*******, собственост на Л. В., като извършва следното: 1.Управлява без да е правоспособен водач, 2.Управлява без включени дневни светлини, нарушения на чл.150 и чл.70 ал.3 от ЗДвП. С акта са иззети СРМПС част ІІ №********* и два броя регистрационни табели *******.

Срещу акта от В. е подадено възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, в което се излагат съображения за неговата незаконосъобразност.

Въз основа на акта е издадено НП

№17-0938-005715/19.12.2017г. от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, с което на В. на основание чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лева, за нарушението на чл.150 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лева, за нарушението на чл.70 ал.3 от ЗДвП.

Срещу НП, в частта за наложената глоба в размер на

100лева, е подадена жалба от В., чрез адв.Н.,***, по която е образувано НАХД №421/2018г. по описа на съда. С Решение №235/21.03.2018г. е отменено Наказателно постановление №17-0938-005715/19.12.2017г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен по отношение нарушението на чл.150 от ЗДвП. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което В. е представляван от адв.Н.. На л.7 от делото на РС е приложено пълномощно за представителство пред органите на ОД на МВР-Плевен във връзка с административни и административно-наказателни производства по съставени АУАН и за подаване на жалби срещу НП и процесуално представителство. На л.34 от делото на РС-Плевен е приложен договор за правна защита и съдействие №0002656/13.02.2018г., сключен между П.В. и адв.Н. за подаване на жалба срещу НП и защита по НАХД, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване, че е платено в брой.

Решението на РС-Плевен не е обжалвано пред касационна инстанция и същото е влязло в законна сила на 12.04.2018г., видно от отбелязването върху съдебния акт.

Установява се още от фактическа страна, че със Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-003015/12.12.2017г. спрямо Л. В. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като е отразено че са отнети два броя регистрационни табели ******* и СРМПС №*********. Мярката е приложена спрямо Л. В., в качеството на собственик на л.а*******“ с рег.№****** въз основа на констатираното с АУАН фабр.№0255851/12.12.2017г. нарушение.

По делото се установява, че Л.В.е баща на ищеца П.В., като Л.В.е починал на 10.06.2014г. и е оставил наследници В. .-съпруга, Д.В.-дъщеря и П.В.-син.

Видно от писмо на л.65 от делото е, че на 16.04.2018г. в сектор ПП е постъпило заявление от В.В.за промяна на собственост на МПС с рег.№******* с приложение договор за дарение от 19.12.2017г. Посочено е в писмото, че от 11.06.2014г. (датата на издаване на смъртен акт на Л. В.) до 16.04.2018г. в ОД на МВР-Плевен не са постъпили данни относно придобитото по наследство МПС.

В писмо на ответника, приложено на л.36 от делото, е посочено, че в системата на МВР издадената ЗППАМ на 19.12.2017г. е със сменен статут-отпадане на основанието по чл.34 ал.1 б.“а“ от ЗАНН.

По делото са приложени доказателства, че ищецът е представител на територията на България на американско търговско дружество “P&G TRUCKING ING”, както и документи за наложени санкции от последното на В. в размер на 10000щатски долара и 6000щатски долара.

По делото се установява, че ищецът П.В.-президент на американското дружеството и лицето Г.К.-вицепрезидент на същото (подписала наложените санкции), живеят на съпружески начала.

По делото е приложен и документ за регистрация по реда на ТЗ на търговско дружество с наименование „ПИ ЕНД ДЖИ ТРАКИНГ“ ЕООД с управител П.В., в което през периода 12.12.2017г.-19.12.2017г. са работели двама служители.

По делото са разпитани като свидетели лицата Л.С.И.– управител на сградата, в която е офиса на „ПИ ЕНД ДЖИ ТРАКИНГ“ ЕООД и Д.Т.Д.-служител на дружеството. Св.И. заявява, че си спомня за м.декември 2017г. как В. му споделил, че са свалили номерата на колата, която ползва в България, и му се възпрепятства дейността по този начин. Твърди, че В. му е казал, че търпи загуби, не санкции, без да уточнява сума. Св.Д. заявява, че през м.декември 2017г. на автомобила на В. са били свалени регистрационните номера, което е затруднило придвижването по задачи. Сочи, че се наложило да търси алтернативни варианти за транспорт на строителни материали. Заявява, че са продължили да изпълняват поръчките в САЩ, като не е имало отменени поръчки на основание, че няма автомобил.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на МВР-Плевен, съгласно чл.37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо ОД на МВР-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на П.В..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили на две основания: 1.В резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение; 2. В резултат на незаконосъобразни действия на контролните органи-длъжностни лица от ОД на МВР-Плевен при проверка на 12.12.2017г., в хода на която са свалени и иззети регистрационните табели на управляваното от ищеца МПС.

Искът за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са подсъдни на административните съдилища, съобразно чл.128 ал.1 т.6 и чл.132 ал.1 от АПК. А съгласно чл.204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждане.

Разпечатката съдържа 39 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a0f6063-30d8-423d-a3cf-c9b066b57c71