Решение № 118 от 02.03.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 175/2023
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 02.03.2023
- В сила
- 02.03.2023
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Благоевград, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500175 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ № 20, ет. 3, ап. 10, чрез адв. Г. Ю., съдебен адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ № 41, ет. 2 срещу Разпореждане от 10.01.2023 г., постановено по изп. дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В., с което е оставено без уважение възражението на длъжника К. Г. К. за намаляване на приетите по изпълнителното дело с постановление на ЧСИ от 05.12.2022 г. разноски за адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 300,00 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли за неговата отмяна и намаляване на претендирания от взискателя по изпълнителното дело адвокатски хонорар до размера на 200,00 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от взискателя Е. О. Н. чрез адв. К., в който е изложено становище за недопустимост на жалбата поради просрочие. Изложено е и становище по основателността на жалбата, като се твърди, че договореният размер е под минимално определения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски.
Държавният съдебен изпълнител е представил мотиви съгласно чл. 436, ал.
1
3 ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните и след като съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу действия на съдебен изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Същата е подадена в законоустановения двуседмичен срок. От изложеното следва, че жалбата е процесуално допустима.
На 01.12.2022 г. по молба на Е. О. Н. чрез адв. К. е образувано изпълнително дело № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Б.В. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1633/2019 г. по описа на РС- Благоевград срещу длъжника К. Г. К. за сумата в размер на 627,65 лв., представляваща издръжка на детето Георги К. К. – половината от разходите за закупуване на дрехи, обувки, материали, учебни пособия. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие със страни Е. О. Н. и адв. А. К.. Видно от съдържанието на договора, предмет на същия е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело срещу К. Г. К. за събиране на парично задължение за издръжка. Договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 300,00 лв.
С молбата взискателят е поискал извършването на справка в НАП за регистрирани трудови договори на длъжника и справка в БНБ за открити на името на длъжника банкови сметки.
С молба от 02.12.2022 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия- налагане на запор на банковите сметки, открити на името на длъжника в „***“ АД и запор на трудовото възнаграждение на длъжника, произтичащо от трудов договор с „***“ АД. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника в „***“ АД, както и е изпратил запорно съобщение до „***“ АД. С писмо вх. № 17421/15.12.2022 г. „***“ АД е уведомило ЧСИ, че длъжникът К. К. не е служител на дружеството, считано от 05.12.2022 г.
С постановление от 05.12.2022 г. на ЧСИ са приети разноски по изпълнителното дело в общ размер на 396,00 лв.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 21.12.2022 г. от адв. Ю..
На 03.01.2023 г. е постъпило възражение от длъжника К. К. срещу приетите с постановление от 05.12.2022 г. разноски по изпълнителното дело и е направено 2 искане за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. на 200,00 лв.
Във връзка с подаденото от длъжника възражение, взискателят е депозирал становище вх. № 217/10.01.2023 г., в което са изложени подробни съображения за неоснователност на възражението.
С разпореждане от 10.01.2023 г. на ЧСИ Б.В. е оставено без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, за което длъжникът е уведомен на 16.01.2023 г.
Отговорността за разноските в изпълнителното производство е уредена в чл.
79 ГПК. При липса на изрична уредба в различен смисъл, общото правило на чл.
78, ал. 5 ГПК намира приложение и в тези случаи. На обжалване по реда на чл.
435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението (Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г., ОСГТК, ВКС).
В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие за образуване на изпълнително дело, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 200,00 лв. За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2 – чл. 10, т. 2 от Наредбата. От съдържанието на посочените две разпоредби се извежда, че възнаграждението по т. 2 се следва при извършване на допълнителни спрямо образуването действия. При подаване на молба за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата.
В настоящия казус молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 01.12.2022 г. от взискателя Е. О. Н. чрез адв. К., за чиято представителна власт са ангажирани надлежно доказателства. На 02.12.2022 г. взискателят е депозирал молба, с която са поискани изпълнителни действия.
Молбата е подадена само ден след образуване на изпълнителното дело (01.12.2022 г.), като с нея единствено е посочен изпълнителен способ- запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят следва да посочи начина на изпълнението, като може да сочи и няколко такива, ако това е нужно. В случая в молбата от 01.12.2022 г. изобщо не е посочен конкретен начин на изпълнение, а само е поискано извършването на справка в НАП за 3 регистрираните трудови на длъжника и справка в БНБ за откритите на името на длъжника банкови сметки. При това положение с молбата от 02.12.2022 г. взискателят само прецизира искането си относно начина на изпълнение, което не е направил с молбата от 01.12.2022 г. за образуване на изпълнително дело.
Последното не може да се тълкува като допълнително и същинско действие, извън принципно дължимите за започване на изпълнителното производство. От друга страна, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да са в минималния размер по Наредбата. Следователно съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, приложима в настоящия случай, за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело и молба с посочване на способи за изпълнение съгласно изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК, не са извършвани други действия, насочени към удовлетворяване на вземането.
Предвид изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя се намали до размера на 200,00 лв. с оглед разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Независимо от основателността на жалбата, в настоящото производство не следва да се присъждат разноски. В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения и разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., ВКС, I I г.о., определение № 66/02.02.2017 г. по ч.гр.д. № 5503/2016 г., ВКС, IV г.о., определение № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г., ВКС, III г.о. и др.).
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 10.01.2023 г., постановено по изпълнително дело № 20228900400995 по описа на ЧСИ Б.В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на 200,00 лева (двеста лева) разноските, дължими по изпълнително дело № 20228900400995 по описа на ЧСИ Б.В. от длъжника К. Г. К. на взискателя Е. О. Н. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5