Решение № 723 от 07.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500924 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 25940/31.03.2026г.

/вх. No на РС - Варна/, подадена от К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: с.

******, срещу Решение No 874 / 09.03.2026г., постановено по гр.д. 6978/2025г. на ВРС, 46 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2945.55 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на рамка леви врати, предна лява врата, капачка странично ляво огледало, задна лява врата, стъкло триъгълно предна лява колона, мигач преден ляв, предна броня с отвори за фарове за мъгла, водач предна броня ляв, рамка радиатори, стъкло ляв панел, панта врата багажник дясна, панта врата багажник лява и др., причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП от 19.02.2025 г., по сключения между страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в полица № ***** г., със срок на действие 31.12.2024 г. – 30.12.2025 г., на л. а. „Фиат Седичи”, с рег. № ******, ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че следва в ущърб на ищеца да се тълкува обстоятелството, че не бил оспорил доклада след корекцията на исковата молба. Единствено съдът следвало да допълни или коригира проекта за доклад въз основа на възраженията и становищата на страните, направени в писмена молба или в първото съдебно заседание. Единствените спорни моменти в производството са: дали са налице основания за отказ от застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, както и приложимостта на представените по делото Общи условия на застрахователя към процесните отношения. Съдът неправилно приел, че не са нищожни клаузите от т.2.9. до т.2.17., т.3.4. и т.3.4.1. от Общите условия на застрахователя, които ищецът бил оспорил.

Застрахователният договор бил сключен при предварително определени условия от едната страна - ответното дружество, като застрахованият нямал възможност да влияе върху съдържанието им. А отделно, тези клаузи позволявали на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя.

Спорните клаузи, поради своята абстрактност позволявали на застрахователя да се позовава на тях в широк кръг от случаи и така да избягва заплащането на застрахователно обезщетение. Излага, че в чл. 408 ал.1 от КЗ са предвидени случаите, в които застрахователят можел да откаже плащане на обезщетение.

В случая не били налице нито една от визираните предпоставки. Сочи, че контролните органи са били уведомени за настъпилото събитие, поради което били неправилни изводите на съда в обратна посока. От изслушания в съдебно заседание разговор, проведен от ищеца на тел.112 се установявало, че именно мястото на настъпване на процесното произшествие е именно преди табелата за гр. Девня, както и че за произшествието вече е бил подаден сигнал на тел.112. Ищецът заявява на оператора не само за закъсалите по целия път камиони, но и за процесното произшествие, като уточнява, че е настъпило на „АТЗ-то", което място е „АТЗ-Агроторов завод", който се намира точно преди табелата за гр. Девня. Това, че ищецът бил сигнализирал за закъсали камиони и непочистен път, не означавало, че не бил сигнализирал за процесното ПТП, въпреки, че от разговора се установява, че вече е бил подаден сигнал за него, вероятно от другите водачи, които са спрели веднага след произшествието. В показанията си в съдебно заседание, водачът на ищцовия автомобил сочи, че са казали на баща му, „че има вече подаден сигнал за това ПТП и за други ПТП-та и чакахме, чакахме, извикахме пътна помощ. ". Въпреки това, баща му се е обадил, за да сигнализира, както за непочистения път, така и за процесното събитие. Освен това, полицейските екипи са били ангажирани с множество ПТП-та, а в случая не е било необходимо посещението на органите, предвид, че автомобилът е можел да се придвижва на собствен ход, поради което и не е било нужно да бъде изчакан полицейски екип.На следващо място, 2 от експертното заключение се установявало, както и от свидетелските показания, че действително автомобилът след ПТП е можел да се придвижва на собствен ход. Посоченото от ищеца в уведомлението за настъпило застрахователно събитие, че автомобилът не е в движение и иска да бъде извършен оглед на място, не означавало непременно, че същият не можел да се придвижва на собствен ход. Собственикът не следвало да бъде задължаван да управлява МПС с множество увреждания само, за да не бъде посетен от представител на застрахователя за оглед на адрес. Нежеланието на увредения да придвижи автомобила до застрахователя само, за да му бъде извършен оглед, било предохранителна мярка на увредения с оглед избягване на позначителни щети. По делото били събрани достатъчно доказателства, от които се установявало, че след произшествието, автомобилът би могъл да се придвижва на собствен ход. Подчертава, че при наличие на проблеми изключително в ходовата част на МПС, посредством цитираната клауза от ОУ, би се стигнало до отказ за обезщетяване и изпълнение на договора в немалка част от възможните хипотези на увреждане на пътя. Дори в случая да е било необходимо съставянето на документ от органите на КАТ или протокол за материални щети, застрахователят не бил дал съответни указания на увреденото лице, поради което не можел да черпи права от неизпълнение на собствените си задължения. Моли за отмяна на решението и за уважаване на претенциите, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. Депозирали са писмени становище, като молят за присъждане на разноски по представени списъци. Всяка от страните отправя възражение за прекомерност за възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джеймс Баучер” № 87, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2945.55 евро (след допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в размера на предявения иск вместо първоначалния за сумата 102.26 евро /200 лв./, частичен иск от целия в размер 3 на 3323.40 евро /6500 лв./), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на рамка леви врати, предна лява врата, капачка странично ляво огледало, задна лява врата, стъкло триъгълно предна лява колона, мигач преден ляв, предна броня с отвори за фарове за мъгла, водач предна броня ляв, рамка радиатори, стъкло ляв панел, панта врата багажник дясна, панта врата багажник лява и др., причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП от 19.02.2025 г., по сключения между страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в полица № ***** г., със срок на действие 31.12.2024 г. – 30.12.2025 г., на л. а.

„Фиат Седичи”, с рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът К. Н. К. излага, че на 30.12.2024 г. е сключил с ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД договор за застраховка „Каско”, клауза „Пълно“, по отношение на собствения си лек автомобил „Фиат Седичи”, с рег. № ******, със срок на действие 31.12.2024 г. 30.12.2025 г.

Посочва, че автомобилът бил застрахован за 6560 лв., като застрахователната премия възлизала на 469.26 лв., разсрочена на две вноски, платени към настоящия момент. Поддържа, че на 19.02.2025 г., около 07:20 часа, Н. Н., управлявайки автомобила, се движел по пътя от гр. Белослав към гр. Девня.

Времето било студено и валяло сняг. Пътят бил непочистен, по платното за движение имало много сняг и на места лед. Пред него се движел товарен автомобил, като изведнъж от него паднала голяма буца лед. Н. предприел спасителна маневра, като отклонил автомобила наляво, за да заобиколи падналата в неговата пътна лента голяма буца лед, след което завъртял волана надясно, за да върне автомобила в дясната пътна лента, но автомобилът попаднал на лед, станал неуправляем, завъртял се и излязъл от пътното платно, като се ударил в крайпътната канавка, след което се обърнал на лявата си страна. Твърди, че за настъпилия пътен инцидент се обадил на тел. 112, откъдето му казали, че са уведомени за инцидента. Доста време чакали да дойде полицейски екип, след което се обадили на Пътна помощ. След като дошъл автомобилът на Пътна помощ, го натоварили и закарали до вкъщи.

Поддържа, че за настъпилото произшествие бил уведомен застрахователя на национален телефон ***, а на 20.02.2025 г. – и писмено.

Застрахователят извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и 4 съставил Опис на увредените части, като освен посочените в същия имало и доста други увредени детайли, които застрахователят отказал да опише, тъй като била налице „тотална щета“. Твърди, че до момента не е получил необходимото застрахователно обезщетение, поради което за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск. Извършил проучване в няколко сервиза, като установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 6500 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез процесуалния му представител – адв. Г. С.. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че за процесния лек автомобил е сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“. Излага, че на 20.02.2025 г. в дружеството е заведено уведомление за щета от Н. К.ов Н., в качеството му на водач на л. а. „Фиат Седичи“, с рег. № ******. Установено било, че автомобилът не е в движение, поради което се наложило да бъде извършен оглед на адрес. Поддържа, че в хода на ликвидационната дейност по преписката е установено, че при настъпване на застрахователното събитие водачът не е изчакал пристигането на компетентните държавни органи, чието посещение е било задължително по закон в конкретния случай, доколкото автомобилът не е бил в състояние да се придвижва на собствен ход /чл. 6 от Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП/. При предявяване на претенцията не е представил надлежен документ /Протокол за ПТП или ДКП/, с който да удостовери факта на уведомяването. Посочва, че основни задължения на застрахования, обективирани в т. 2.9.1 вр. т. 2.9.2 и т. 2.12 от Общите условия за застраховка „Автокаско“, са да уведоми незабавно съответните оторизирани органи според вида на настъпилото застрахователно събитие, да уведоми застрахователя в срок от 3 работни дни от узнаване за настъпването на застрахователното събитие и писмено да изложи обстоятелствата за настъпване на събитието, да представи поисканите документи, свързани с установяване на събитието и размера на вредите. При неспазване на някое от тези задължения застрахователят, на основание т. 3, има право да намали или откаже плащането на застрахователно обезщетение.