Решение № 349 от 13.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. ХАСКОВО, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500565 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от „Лесфор“ ЕООД, представлявано от М.Т., чрез адв. М. П. срещу Решение № 278/15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1290/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е признато за установено, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, по отношение на „Лесфор“ ЕООД, ЕИК 205560275, че дължи на ТП ДГС - ***, ЕИК 2016176540046, следните суми: лихва за забава - 283,88 лева за периода 16.11.2023 г. до 18.01.2024 г. върху сумата от 11980,80 лева, представляваща остатък по фактура № 3900026436/27.10.2023 г., издадена във връзка със сключен между страните договор ***/01.09.2023 г. за покупкопродажба на стояща дървесина на корен от обект 2341 в териториалния обхват на ТП ДГС ***, представляваща продажна цена на 22 пл.м.куб. дърва благун, 22 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 40.150 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575г, включен в обект 2341 и 47.850 пл.м.куб. дърва благун, 19.800 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 14.850 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-е, включен в 1 обект 2341; 22,70 лева за периода 19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. върху сумата от 11 853,20 лева, представляваща остатък по фактура № 3900026436/27.10.2023 г. и 128,17 лева за периода от 24.01.2024 г. до 22.02.2024 г. върху сумата от

11 153,20 лева, представляваща остатък по фактура № 3900026436/27.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11 153,20 лева, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 461/2024 г. по описа на PC Хасково в съда - 23.02.2024 г., до окончателното й изплащане, както следва: за периода от 23.02.2024 г. до 04.08.2024 г. - в размер на 698,93 лева; за периода 04.08.2024 г. до 05.08.2024 г. - в размер на 6,78 лева; за периода от 05.08.2024 г. до 06.08.2024 г. - в размер на 5,08 лева; за периода от 06.08.2024 г. до 08.08.2024 г. - в размер на 5,06 лева; за периода от 08.08.2024 г. до 12.08.2024 г. - в размер на 4,08 лева.

В жалбата са изложени съображения, че обжалваният съдебен акт е необоснован, неправилен и постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при анализа на доказателствата. Изложено е становище, че първоинстанционният съд не е извършил необходимият анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че безспорно било установено, че жалбоподателя – ответник пред първата инстанция бил изправна страна по процесния договор, а ищецът бил този, който е в забава. Жалбоподателя счита, че претендираното задължение за заплащане на уговорената цена по процесната фактура, не било възникнало поради неизпълнение задълженията по договора от страна на ищеца. Твърди се, че не му е предоставен достъп до процесната дървесина, което било кумулативно изискване, заедно с изготвянето на предавателно-приемателен протокол, за да възникне насрещното задължение за заплащане на договорената цена. Жалбоподателя излага свой анализ на доказателствата по делото, като счита, че е положил всички усилия, за да изпълни задълженията си по договора, но е бил възпрепятстван от ищеца. Тъй като се установявало, че не е изпаднал в забава за задължението си да заплати договорената цена, съответно жалбоподателя твърди, че не дължи и претендираните лихви.

Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил това и неправилно е уважил предявените искове. Поради това искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваният съдебен акт и да отхвърли исковете изцяло.

Претендира разноски.

2

В законоустановения срок въззиваемата страна ТП ДГС гр. *** не е депозиран отговор. С молба от 15.09.2025 г., подадена чрз. адв.А.Й. е отправено искане за даване ход на делото в тяхно отсъствие, като са приложени писмени бележки, с които се оспорва въззивната жалба, развити са съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска същия да бъде потвърден. Претендира разноски.

Окръжен съд Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Хасково е образувано по искова молба, подадена от ТП ДГС - ***, ЕИК 2016176540046, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от директора Л.С.С, съдебен адрес: гр.***, адв. А.С.Й. от АК - Хасково против „Лесфор“ ЕООД, ЕИК 205560275, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя М.Д.Т., с която са предявени обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, за признаване са установено между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: 11 153,20 лева с ДДС - остатък по фактура № 3900026436/27.10.2023 г., издадена във връзка със сключен между страните договор ***/01.09.2023г. за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от обект 2341 в териториалния обхват на ТП ДГС ***, представляваща продажна цена на 22 пл.м.куб. дърва благун, 22 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 40.150 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-г, включен в обект 2341 и 47.850 пл.м.куб. дърва благун, 19.800 пл.м.куб. дърва зимен дъб, 14.850 пл.м.куб. дърва космат дъб от отдел 575-е, включен в обект 2341; лихва за забава - 283,88 лева за периода 16.11.2023 г. до 18.01.2024 г. върху сумата от 11980,80 лева; 22,70 лева за периода 19.01.2024 г. до 23.01.2024 г. върху сумата от 11 853,20 лева и 128,17 лева за периода от 24.01.2024 г. до 22.02.2024 г. върху сумата от 11 153,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 11 153,20 лева, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 461/2024 г. по описа на PC - Хасково в съда - 23.02.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми била издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 240/01.03.2024 г., по ч.гр.д. № 461/2024 г. по описа на PC – Хасково.

3

С влязло в сила протоколно определение № 1221 от 09.10.2024 г. и на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска, производството в частта за дължимостта на сумата от 11 153,20 лева с ДДС, представляваща остатък по Фактура №3900026436 от 27.10.2023 г., издадена във връзка със сключен между страните Договор № *** от дата 01.09.2023 г. е прекратено, тъй като към 16.08.2024 г. сумата вече била заплатена от ответника на ищеца.

Поради извършеното плащане на сумата за главница от 11 153,20 лева, са уточнени от ищеца размерите на претендираната законна лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д.

№ 461 по описа за 2024 г. на Районен съд - Хасково - 23.02.2024 г., а именно за периода от 23.02.2024 г. до 04.08.2024 г. - в размер на 698,93 лева; за периода 04.08.2024 г. до 05.05.2024 г. - в размер на 6,78 лева; за периода от 05.08.2024 г. до 06.08.2024 г. - в размер на 5,08 лева; за периода от 06.08.2024 г. до 08.08.2024 г. - в размер на 5,06 лева; за периода от 08.08.2024 г. до 12.08.2024 г. - в размер на 4,08 лева.

Исковите претенции се основават на следните безспорни между страните и установени по делото факти: Страните в производството се намирали в търговски отношения помежду си, като след проведен електронен търг с наддаване за стояща дървесина на корен от горски територии държавна собственост в териториалния обхват на ТП ДГС *** от обект № 2341 на 22.08.2023 г., находящ се в с.***, Община ***, ответното дружество „Лесфор“ ЕООД било обявено за купувач на дървесината за обект № 2341 и бил сключен процесния Договор № ***/01.09.2023 г. Съгласно уговореното между страните, този договор влязъл в сила на датата на подписването му 01.09.2023 г., от който момент страните били обвързани от облигационната му връзка, който се явява и началния момент на изпълнение на договорните им задължения.

В изпълнение на договорните си задължения, ответното дружество въз основа на издадените позволителни за сеч от 08.09.2023 г. за отдели 575 - „г“ и „е“ и утвърдените технологични планове извършило сеч на маркираната дървесина от отдел № 2341 по процесния Договор № ***/01.09.2023 г., като в тази връзка били съставени Предавателно-приемателен протокол № 2 за предаване на дървесина, продадена по реда на чл. 46, ал. 1 от „Наредбата за дейности в горите“ /стояща дървесина на корен/ от 27.10.2023 г. за подотдел 4

575 е, обект № 2341 и Предавателно-приемателен протокол № 2 за предаване на дървесина, продадена по реда на чл. 46, ал. 1 от „Наредбата за дейности в горите“ /стояща дървесина на корен/ от 27.10.2023 г. за подотдел 575 г, обект № 2341, въз основа на които била издадена и процесната Фактура № 3900026436/27.10.2023 г. общо за сумата от 11 998,80 лева, съобразно действително добитото количество дървесина, отразено в коментираните протоколи, а именно: 22 пл. м. куб. дърва благун, 22 пл. м. куб. дърва зимен дъб, 40.150 пл. м. куб. дърва космат дъб от отдел 575-г, включен в обект 2341 и 47.850 пл. м. куб. дърва благун, 19.800 пл. м. куб. дърва зимен дъб, 14.850 пл. м. куб. дърва космат дъб от отдел 575-е, включен в обект 2341.

Тъй като ответното дружество не изпълнило задължението си за плащане на дървесината по издадената от ищеца фактура, последният подал заявление по чл. 410 ГПК пред РС Хасково. По подаденото на 23.02.2024 г. заявление било образувано ч. гр. д. № 461/2024 г. по описа на РС Хасково. В полза на молителя била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 240/01.03.2024 г. На 24.04.2024 г. ищецът получил съобщение, че срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, поради което възникнал правния интерес от завеждане на исковете, предмет на настоящото производство.

Спорът между страните в настоящото производство се изразява в това, от кой момент възниква задължението за заплащане на договорената цена на действително добитото количество дървесина съгласно Раздел II, т. 2.2 и т. 2.3 от процесния договор. Съответно дали същото е обвързано със задължението на продавача по Раздел IV, т. 2.3 от Договора да осигури на купувача достъп до дървесината, предмет на договора.

С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбите на процесния договор, задължението на купувача, да заплати договорената цена на действително добитото количество дървесина настъпва с изтичането на 5-дневния срок от подписване на окончателния предавателно-приемателен протокол и преди транспортиране на дървесината.

Съответно е прието, че като не е заплатил договорената сума, купувачът е изпаднал в забава на 02.11.2023 г., тъй като в случая, доколкото е уговорен срок за плащане, не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора. Поради това с оглед изпадането в забава на ответника, съдът е 5 достигнал до извода, че същия дължи лихва за забава ва ищеца и уважил изцяло предявените искове.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, така постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно по следните съображения:

В Договор №***/01.09.2023 г. страните ясно и недвусмислено са уговорили помежду се условията за възникване на задължението на купувача, да заплати договорената цена на добитата дървесина. В т. 2.2 и 2.3 от Раздел I I от Договора е уговорено, че купувачът заплаща действително добитата дървесина в петдневен срок от подписване на окончателния предавателноприемателен протокол и преди транспортиране на дървесината. Не са предвидени други условия за възникването на това задължение за купувача.

Съответно страните са се договорили, че след изчерпването на аванса по т. 2.1 от Раздел II следващите вноски ще стават изискуеми в петдневен срок след подписването на окончателния предавателно-приемателен протокол, но във всеки случай преди транспортирането на дървесината. Тоест ако транспортирането би било извършено в този петдневен срок след подписването на окончателния предавателно-приемателен протокол, то плащането ще следва да бъде извършено преди продавачът да разреши на купувача да извози дървесината. От така уговореното между страните обаче, не може да се стигне до извода, че задължението за заплащане на цената е обвързано от изпълнението на задължението на продавача да осигури достъп до дървесината. Това е така, защото така уговорените в процесния договор задължения не са насрещни а последващи. Липсва изрична клауза, да обвързва задължението за заплащане на договорната цена със задължението за предоставяне достъп на купувача до процесната дървесина. Дори напротив в т.